С Решение № 99/18.05.2017 г. по наказателно дело № 117/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението от 02.12.2016 г. по в.н.о.х.д. № 89/2016 г. на Апелативен съд – Варна (АС – Варна) и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.
Делото пред ВКС е образувано по протест на Апелативна прокуратура – Варна срещу въззивното решение на АС – Варна, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд – Варна. С присъдата подсъдимият Недрет Неджибов е признат за невинен в това на 01.08.2008 г. в качеството си длъжностно лице – публичен изпълнител при Регионална дирекция към Агенцията за държавни вземания – Варна, с цел да набави облага за дружество „Евро Дринкс“ АД, да е превишил правата си, като издал разпореждане, с което прекратил производството по принудително събиране на публични вземания по изпълнително дело, като задължението на длъжника не било погасено изцяло, от това настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в несъбиране на публичното вземане в размер на 498 728,68 лв., поради което го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Съдебният състав на ВКС приема, че касационният протест е основателен. В решението пише, че по категоричен начин въззивният съд приел от обективна страна, че подсъдимият Неджибов добре познавал материалите по изпълнителното дело и знаел за непогасеното задължение за лихви на „Евро Дринкс“ АД към 31.07.2008 г. Въпреки непогасените задължения на дружеството-длъжник за лихви в размер на 498 728,68 лв. подсъдимият прекратил на 01.08.2008 г. принудителното изпълнение по изпълнителното дело и с постановление от същата дата отменил обезпечителните мерки, вместо да изчака изтичането на срока за обжалване. Според състава на ВКС апелативният съд е извел логичния правен извод, че подсъдимият е „осъществил едно от изпълнителните деяния на чл. 282, ал. 1 от НК, като е нарушил служебните си задължения“, защото с разпореждането си от 01.08.2008 г. не е спазил чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК. „Въпреки категоричното становище съдът потвърдил оправдателната присъда, позовавайки се на неточност в обвинителния акт и в липса на прокурорска инициатива за изменение на обвинението по чл. 287 от НПК. Налице е противоречие в изразеното съдийско убеждение, което води до неясни мотиви за оправдаването на подсъдимия Неджибов“, категорични са върховните съдии.
В решението на ВКС се посочва, че обвинението, макар и непрецизно, достатъчно ясно очертава обема от инкриминирани обстоятелства и признаците от състава на престъплението. Данните по делото сочат, че изменение на обвинението по чл. 287 от НПК, за да бъде заместена една алтернатива от изпълнителното деяние с друга, не е било необходимо. Правната квалификация на обвинението е за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, а подсъдимият е обвинен за превишаване на правата си. Несъответствието между фактическото и правното обвинение е очевидно, но не е непреодолимо. Фактическото обвинение е за нарушаване на служебните задължения. Подсъдимият се е защитавал за нарушение на чл. 225 от ДОПК, а следователно – и за нарушаване на служебните си задължения като форма на изпълнителното деяние.
Въззивният съд потвърдил присъдата и затова, че специалната цел и изобщо субективната страна на престъплението не били доказани. „В подкрепа на този извод, идентичен с направения и от първоинстанционния съд, не са изложени съображения, освен вместената в решението декларация, че „с оглед доказателствената основа формирането на извод за наличие на специална цел в действията на подсъдимия по набавяне на имотна облага за длъжника „Евро Дринкс“ АД не е възможно“ – пише в решението на ВКС.
Според върховните съдии съдебният акт страда от липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК. Съдилищата еднакво разглеждат въпроса с доказаността на субективната страна на деянието, считайки че по делото не били налични индиции за някакви отношения между Неджибов и представители на дружеството-длъжник. Отново безмотивно въззивната инстанция споделила аналогичните доводи на окръжния съд. Той пък от своя страна счел, че специалната цел при престъплението по чл. 282 от НК – причиняване на вреда другиму „предполага преследвана от подсъдимия цел в имущественото на друго лице да настъпи някакво неблагоприятно изменение“ и след като подсъдимият е представител на държавата и е събрал по изпълнителното дело немалка сума, той не може да увреди държавните интереси.
„Съдилищата не са обсъдили обстоятелството, че обвинението е за причиняване на увреждане, престъпният резултат за държавата е настъпил, а щетата е несъбраното публично вземане в размер на 498 728,68 лв“, категоричен е съдебният състав на ВКС. Според него недостатъчните и противоречиви мотиви на въззивното решение, дори и когато препращат към изводите на първоинстанционната присъда, не позволяват на касационната инстанция да провери правилността на вътрешното съдийско убеждение.
