Подписките на политическите сили за участие в изборите продължават да изобилстват от хора с "откраднати самоличности". Хора, които са били "подписани", без въобще да подозират за това. И очевидно нито резилът, нито санкциите на Комисията за защита на личните данни, а още по-малко прокуратурата могат да уплашат някого.
Всичко това "лъсва" от поредния годишен доклад на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), който е внесен за разглеждане в парламента.
Първо да поясним, че партиите, коалициите и инициативните комитети, които участват в изборите, са администратори на лични данни. Това чиновническо клише всъщност означава, че тъй като тези субекти боравят с имена, адреси и ЕГН-та на живи хора, те трябва да се регистрират в Комисията за защита на личните данни като администратори и да предприемат съответните марки за опазване данните на гражданите – това е тяхно задължение по закон. Но те не го спазват.
Само на това основание – че не са се регистрирали в КЗЛД или че не са уведомили за промени в статута си, през 2016 г. са наказани общо 20 политически играчи: шест партии, три коалиции и 12 инициативни комитета, отчитат от КЗЛД. Заради тези нарушения са съставени 15 наказателни постановления и са наложени глоби – законът предвижда санкция в размер от 500 до 10 000 лева.
Производствата обаче се точат с месеци, а някои – с години. Защо? Защото, първо, комисията среща огромни затруднения да издири самите политически субекти, а още по-трудно се оказва да намери на адресите им лица, които имат право да получават документи от тяхно име. Това бави производствата с месеци. Но това не е всичко: връчените наказателни постановления, дори и за минимални санкции, по правило се обжалват в съда – това вече се е случило с девет от наложените 15 санкции. А колко от тях ще оцелеят при обжалването е Божа работа, ама буквално. Защото на всичко отгоре съдилищата не могат да се разберат как трябва да се прилага законът и бълват противоречиви съдебни решения.
Разминаването идва по един наглед съвсем простичък въпрос, който е "изчистен" за огромна част от другите наказания, налагани от администрациите: кога е извършено нарушението. А това е важно, защото според тази дата се изчислява давността, която погасява възможността едно нарушение да бъде санкционирано. От доклада става видно, че част от съдилищата приемат, че нарушението е извършено на датата, на която то е установено от проверките на КЗЛД. Но други съдии пък смятат, че това становище е погрешно.
"В случая със събиране на подписите от политическите субекти практически не може да се установи точната дата на първоначалното обработване на личните данни – т.е. датата, когато първият гражданин е положил подпис в дадена подписка, от която политическият субект е следвало да изпълни задължението си за регистрация в КЗЛД. Това е така, защото в утвърдените от ЦИК образци липсва реквизит за дата на полагане на подписа от избирателите, подкрепили съответната регистрация", поясняват от КЗЛД.
Липсата на конкретна дата на извършване на нарушението обаче води до огромен брой отменени санкции. И това се вижда например при глобите, наложени след резила от евроизборите през 2014-а. Тогава заради неподадени документи за регистрация в КЗЛД са били глобени 30 политически субекта – партии и коалиции. В съда са обжалвани 14 наказателни постановления. От тях седем са вече отменени, а останалите седем още чакат решение.
Впрочем едва 12 от наказаните преди три години политически играчи са предпочели да си платят санкциите (минимални по размер). А други четири политически сили са предадени на публичен изпълнител от НАП – глобите ще им бъдат събрани принудително.
В същото време кражбата на лични данни продължава да си върви – макар и не в толкова шокиращи мащаби, както беше през 2014 г., когато за първи път бе дадена възможност гражданите да проверяват дали фигурират в нечия партийна подписка. Тогава бяха образувани стотици прокурорски преписки и проверки, за които обаче повече не се чу нищо. Осъдени няма, а най-вероятно няма и да има…
От отчета на КЗЛД става ясно, че през есента на 2016 г. – за президентския вот и за референдума, са подадени общо 220 жалби от граждани, които са се открили в нечий списък, без да са желали това. Жалбите са срещу 28 "политически субекта" – партии, коалиции или инициативни комитети – включително и в списъците за референдума. А 11 човека са се открили "подписани", без да знаят не в един, а в цели два партийни списъка.
Какво се случва с тези жалби ли? Ами, на този етап – нищо. "В дух на сътрудничество" с МВР от всички тези пострадали избиратели е изискан "сравнителен материал" – т.е. образци от почерка, за да се докаже, че те не са се подписвали в списъците на партиите. До януари 2017-а, когато е писан докладът на КЗЛД, е събран "сравнителен материал" по общо 84 случая, който все още се е "окомплектовал", за да бъде изпратен за почеркова експертиза в Института по криминалистика. А като се знае бързината и успешността на разследване от предишния вот – очевидно е, че ще се повтори същото упражнение: скъпата държавна машина ще се повърти, ще се повърти, пък накрая просто ще спре – никой няма да бъде нито предаден на съд, нито наказан за това.
Само че всичко това не е в правомощията на КЗЛД – разследването на престъпление, каквото е документът с фалшифициран подпис, е в ръцете на МВР и прокуратурата. КЗЛД може да глобява само за формалната липса на регистрация. При това, както се вижда от собствените й данни, с неособено впечатляващ резултат.
На фона на всичко това констатацията на КЗЛД, че законът никого не стряска, а най-малко пък политическите сили, идва съвсем логично: "Въпреки препоръките разясненията и задължителните предписания на комисията политическите субекти продължават да извършват едни и същи нарушения на Закона за защита на личните данни", пише в доклада.
Този път обаче от КЗЛД са си позволили да дадат и препоръки към депутатите – включително и за мерки от законодателен характер.
От КЗЛД предлагат три простички разрешения: първо, всеки подпис в партиен списък да става срещу представяне на лична карта, а ако гражданите откажат да покажат документ за самоличност – да им се отказва възможността да се подписват в подкрепа на когото и да било. Освен това да се задължат партиите да прилагат към документите си за регистрация в ЦИК и документ, че са се вписали като администратори на лични данни. И трето: в образците за събиране на подписки да бъде въведена още една графа – за датата, на която е положен подписът.
Остава да видим дали политиците ще се наемат да озаптяват сами себе си. Макар че надеждата ни да го сторят е досущ толкова силна, колкото тази някой ден да успеят да "преборят" и търговията с гласове. Защото нали се сещате, че ако няма кой да ги купува, гласовете просто няма как и на кого да се продават….
