Краят на "вечния длъжник" се отлага най-рано за наесен. Ако изобщо се стигне до него. Радостните възгледи по този повод бързо отшумяха – в края на миналата седмица парламентът наистина прие на първо четене и четирите проекта за ремонт на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), но практически отложи за септември или октомври същинските спорове за това, как занапред да се "преразпределя справедливостта" между длъжниците и техните кредитори. А председателят на правната комисия Данаил Кирилов направи и уговорката, че междувременно ще се проведе и "широка професионална дискусия" по темата.
Само че даде ли се ход на професионалните оценки, от политическото празнословие, популизма и откровената спекулация с бедността на хората, може да не остане и помен. Защото законът е твърде важен за осигуряването на баланса между интересите на кредиторите и длъжниците – а оттам и за стабилността на икономиката в държавата. Дилетантските изцепки в тази материя са, меко казано, недопустими. Още повече че България е длъжна да гарантира защитата не само на своите търговци, а и на тези от Европа. А те искат бързо, безпроблемно и качествено събиране на вземанията си у нас.
Да припомним: първо беше внесен проектозаконът на БСП, който всъщност стъпи върху идеите на омбудсмана Мая Манолова. Последва втори проект – на партията "Воля". И двата са твърде сходни, на места дори напълно идентични. И в двата се предлага "банковата привилегия" по чл.417 от ГПК практически да отпадне. Така с едно възражение длъжникът ще може да блокира принудителното изпълнение до окончателното разрешаване на спора с влязъл в сила съдебен акт – т.е. събирането на задълженията ще чака с години. Освен това и в двата проекта са заложени множество нови възможности за обжалване както в полза на длъжниците, така и на трети лица, чиито интереси са засегнати от принудителното изпълнение. Предвиждат се промени и в призоваването, включително и в призоваване "по месторабота", което да се прави служебно от съда, ако длъжникът не бъде открит в дома му.
Третият по време проектозакон бе този на ГЕРБ, който е далеч по-консервативен при "балансирането"между правата на длъжника и тези на кредитора в хода на принудителното изпълнение. Той не бута привилегията на банките да си вадят изпълнителен лист директно – въз основа на счетоводните си извлечения. Но пък с него се въведе идеята за "абсолютната давност" при гражданските задължения – тя да важи само за необезпечените. И само за физическите лица.
Последен пристигна проектът на "Обединени патриоти". Които пък поискаха "абсолютна давност" за всички задължения – независимо от това, дали са обезпечени с ипотеки и поръчители, с изключение на задълженията към работниците, и от непозволено увреждане (обезщетения от катастрофи например). Но бе сложен на дневен ред още един въпрос: трудният достъп до касационно обжалване при гражданските дела. Патриотите поискаха още предварителното производство по допустимостта на споровете пред ВКС да отпадне.
Разбира се, това не е пълен списък на предлаганите нововъведения в закона, а само най-важните акценти сред тях. Но точно заради тях различни ведомства и организации вече заляха депутатите с критики и негативни оценки за законодателните им предложения. И те визират и четирите внесени проекта за промяната – защото голяма част от идеите на вносителите им се припокриват.
До момента са постъпили становища основно по първите три проекта. Последният – на "Обединени патриоти", бе оповестен буквално три дни преди да влезе за разглеждане в правната комисия, а сетне и в пленарната зала на Народното събрание. Така че време за обсъждането му практически нямаше. Затова и оценките за него се очаква да пристигнат в периода между първото и второто четене на предложенията за промени в ГПК.
Сред първите, които реагираха, логично беше Камарата на частните съдебни изпълнители. Тя предупреди, че безконечните обжалвания (с които лесно ще може да се злоупотребява) ще забавят изпълнителното производство неимоверно много и ще затрупат съдилищата с "брадати" дела, които ще се влачат с години.
Финансовото министерство също изрази несъгласие с отпадането на "бързото" изпълнение за банките. Дори и само заради това, че би могло да доведе до негативни последици и за самите длъжници – включително и до по-голямо оскъпяване на дълговете им, защото всяко възражение ще означава дела и съответните разноски.
Всъщност знае ли се каква част от ответниците по тези заповеди за изпълнение, срещу които има толкова много жалби, НЕ са длъжници на банките? И дали процентът им не е толкова нищожен, че да направи ненужна всяка евентуална промяна в закона и отпадането на "банковата привилегия" по чл.417 от ГПК? – питат от Българската търговско-промишлена палата. Такъв анализ обаче към законопроектите няма. Няма и отговор на този въпрос.
За сметка на това пък съдиите от Върховния касационен съд очевидно имат наблюдения върху реалните резултати от съдебното обжалване – затова открито предупреждават: ефектът от една такава възможност може да е обратен и да е в ущърб на длъжниците. "В случаите, когато вземането на банката действително съществува (а това е преобладаващата хипотеза), ефектът от възражението единствено би бил натоварване на длъжника с лихви и разноски по исковия процес", казват от ВКС.
Впечатление прави и становището на доц. Красен Станчев, който подлага припознатите от БСП идеи на Мая Манолова на унищожителна критика. И сочи възможните последици от една такава промяна: шиканиране на процеса, пълен блокаж на съдебното изпълнение, затлачване на съда с дела и спорове и увеличаване на броя на неизрядните длъжници. Според Станчев, от блокирането на принудителното изпълнение ще се облагодетелстват само три групи хора и техните интереси: големите длъжници, колекторските фирми и адвокатурата.
В България няма нито критерии, нито изисквания, на които трябва да отговаря една оценка на вещ или имот, не съществуват обективни критерии, по които една оценка може да бъде обжалвана – няма норми, няма правила, казват пък от Движение "Експерти на гражданското общество". И припомнят, че за проблемите в дейността на оценителите Народното събрание е било сезирано многократно, има дори и изготвен законопроект, който да допълни нормативната уредба на тази професия. Но той още е внесен в НС.
Пак в становището на БТПП се повдига и още един въпрос, който също по никакъв начин не се решава с предлаганите промени в ГПК: пълната липса на контрол върху адресните регистрации, които гражданите, а и търговските субекти всъщност са длъжни да правят и да актуализират при смяна на местопребиваването си. А точно неизпълнението на това тяхно задължение води дотам, че те могат да бъдат осъдени "без да разберат".
Дискусиите по законодателните предложения на депутатите тепърва ще набират скорост. Активността, с която различни ведомства и организации се включват в обсъждането, е твърде впечатляваща – толкова много становища, препоръки и мнения за промените в един закон се получават рядко. Но това е обяснимо – въпросът засяга твърде много интереси. Точно заради това не се очаква темата да затихне покрай лятното безвремие и отпускарските настроения.
Само че колкото повече професионалисти се включват в дебата, толкова повече лъсва от колко още анализи и работа има нужда, преди да се пристъпи към по-радикални промени в ГПК. И ако депутатите наистина решат този път да действат професионално, а не както обикновено – колкото да замажат очите на електората, това със сигурност ще забави още повече идеята "вечният длъжник" да бъде пратен в забвение. Даже и за след зимата…
