Суджукът е вкусен деликатес. По-младите не знаят, но едно време не беше никак лесно да се снабдиш с него, нещо като бананите. Пускат по малко и то в отбрани магазини, предимно около Нова година. И се слагаше на трапезата само на големи празници. А виж сега, отвсякъде изскачат суджуци и то с тонове.
Премиерът Бойко Борисов неотдавна чистосърдечно си призна, че много обичал да яде -това му бил единствения порок. Може би и затова депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов го е посочил като крайна дестинация за деликатеса, който всъщност очевидно е искан под формата на рекет. А пък и като кажеш за премиера, някой смее ли да откаже? В крайна сметка обаче, както почти съжали Цацаров, "дори един суджук не достигна до министър-председателя". И депутатът Мартинов каза "сбогом" на парламента. Разбира се, по собствено желание.
Суджукът си е суджук, ама покрай него и може би това бе целта, никой вече не говори за изчезналите четири милиарда покрай събарянето на КТБ и липсата на Делян Пеевски от обвинителния акт на прокуратурата. Не само това, ами и шефката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова дори ни ограмоти, че депутатът от ДПС всъщност бил жертва на аферата КТБ, тъй като бил обикновен, едва ли не наивен вложител в банката. Така де, спестявал човекът със стар "Опел" за нова кола и изведнъж банката се срутила.
Сега, някои казват, че огромна част от активите на КТБ отишли в ръцете на Пеевски и на негови близки. Ами, не им вярвайте, та нали прокурорът по делото обяви, че той имал общо с банката, колкото Путин и Обама! И, тъй като, както вече споменахме, човекът е жертва, нека организираме кампания всички да му пратим по един суджук, та да не вземе да заслабне заради притесненията си покрай банката.
