Не можем повече да допускаме в България стотици, дори хиляди деца да не ходят на училище и да са неграмотни.
Съжалявам, че не ми стигна времето да направя нещо, за което имах голяма амбиция – намаляване на таксите в Агенцията по вписванията.
Не бива да се допуска от чужбина да влизат финансирания както за съдебната система, така и за неправителствени организации, а най-вече за религиозните.
Г-н Герджиков, как оценявате първите три месеца на 44-ото Народно събрание?
– Оценявам ги, общо взето, положително, защото не е направило нищо, което мен лично ме притеснява. С едно малко изключение, а именно – приемането на първо четене на промените в ГПК, в които се предвижда абсолютната погасителна давност. А това е изключително рисковано решение, което показва едно недоразбиране на този специфичен въпрос. Той се разбира само от тесни специалисти. Но в парламента, изглежда, продължава да няма хора, които да разбират нещата в дълбочина. Подобно нещо стана преди почти 8 години със свалянето на основния капитал на ЕООД и ООД на 2 лева. Това показва една пълна профанизация на нашия законодателен орган. И ако той продължава да работи по същия начин, така по общи спомени за материи, които не разбира, няма никога да прокопсаме.
Единствената ми утеха е, че абсолютната погасителна давност не е стигнала до второ четене. Силно се надявам, че тогава ще се намерят умни хора, които да потърсят мнението на специалисти, а не да правят подобни непрофесионални изпълнения.
Вие говорите за "вечните длъжници"?
– Точно така. Този въпрос не трябва да се пипа с некомпетентни ръце, защото материята е деликатна. Абсолютната погасителна давност, каквато е замислена, показва пълно неразбиране на материята. Чула жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак. По същия начин изглеждат нещата и в случая.
Скандалът "Суджукгейт" не постави ли клеймо на тази парламентарна сесия?
– Това за мен е един цирей. Винаги има депутати, които смятат, че като бъдат избрани в Народното събрание, могат да правят каквото си искат. Слава Богу, те не са толкова много. Но както се казва – и капката катран може да съсипе кацата с мед. Та този "Суджукгейт" наистина е точно такава капка катран.
Запознахте ли се с програмата на правителството, която беше обявена преди дни?
– Не, не можах. Но добих някаква обща представа от нещата, които излязоха в медиите. Нямах време да вляза в дълбочина.
И какви са първите ви общи впечатления?
– В общи линии ми се струва добра, стига, разбира се, да бъде изпълнена. Защото добрите намерения са едно, изпълнението – друго. Никога не може да се очаква да се свършат сто процента нещата, които се планират. Но ако една голяма част от това, което е замислено, бъде осъществено, това би било чудесно. Например за мен е много силно посланието за битка срещу прекомерната административна тежест, която тормози и хората, и бизнеса. Пътят, който е поело сегашното правителство "Борисов 3", е великолепно начало. Дано да има силата да го доведе докрай.
Откъде все пак трябва да се започне? Кое е най-важното – демографията, икономиката, армията, МВР, образованието, здравеопазването?
– Много от тези неща са важни и дългосрочни. Аз отдавна бия камбаната за обявяване на тотална война срещу неграмотността. По времето на краткото служебно правителство, има-няма 100 дена, накарах министъра на образованието да ми представи сведения за всички, които не посещават училище, за да добия все пак някаква представа за нещата. Това е огромна язва. Категоричността, с която се заяви, че става приоритет на кабинета, най-много ме радва. Не можем повече да допускаме в България стотици хиляди да не ходят на училище и да са неграмотни.
Предреши ли служебното правителство какви изтребители да бъдат купени за армията, както твърдеше Бойко Борисов?
– Това е вярно само 50 на сто. Ние бяхме длъжни да спазим времевата рамка, тъй като тя беше заложена още от предишния кабинет, т. е. "Борисов 2". И следвайки това, ние трябваше да вземем едно решение, с което всъщност не направихме нищо друго, освен да валидираме заключението на експертната група от 19 експерти от Министерството на отбраната, от ВВС, от ДАНС и т. н. Ние не можем да направим друго, освен да им се доверим. Още повече че те единодушно са подписали класирането.
В такъв случай нужна ли е парламентарната анкетна комисия за "Грипен"-ите, както се наричат?
– Ами, ако решат, че е нужна, аз не възразявам. Но едва ли могат да научат нещо кой знае колко различно от това, което вече е достатъчно ясно.
Трябва ли магистратски съсловни организации да се финансират от чуждестранни фондации, НПО-та и други?
– За мен, не. Не трябва и не бива, защото това ги поставя в зависимост. А ние трябва да избягваме такива зависимости. Казвам моето мнение – че не бива да се допуска от чужбина да влизат финансирания както за съдебната система, така и за неправителствени организации, а най-вече за религиозните, защото това поставя въпроса за различни зависимости.
Смятате ли, че нов антикорупционен орган ще свърши повече работа от досегашните няколко?
– Може би е разумно да се събере в един орган борбата срещу корупцията, защото досегашните структури не показаха в достатъчна степен ефективност. Не че нищо не са свършили. Аз получих един много сериозен доклад от БОРКОР, в който действително има много задълбочени анализи от работата, която е свършена. Но е необходимо не само да се правят анализи и да се търсят причините, а да има конкретни резултати срещу корупционни практики.
Кой трябва да назначава шефа на този нов орган? Президентът ли с указ, или да го избира парламентът с квалифицирано мнозинство?
– Струва ми се, че по-добрият вариант е квалифицирано мнозинство на парламента. Не че другото е абсурдно. Не бих го казал в никакъв случай. Въпрос на преценка. И единият, и другият вариант имат сериозни основания. Трудно ми е да бъда категоричен.
В Специализирания съд ли е мястото на делата за корупция по високите етажи, а не в СГС?
– Това е също един от деликатните въпроси – дали Специализираният съд да ги гледа, или не. Някои са сериозно притеснени от това. Но аз като че ли съм склонен да приема една такава опция. Струва ми се, че това не е лошо решение.
Кои според вас трябва да са приоритетите на българското председателство на ЕС?
– Аз подкрепям разбирането, което сякаш се очерта, че това е бъдещето на Западните Балкани, тяхната евроатлантическа ориентация. България би спечелила много, ако Западните Балкани, страните на запад от нас, станат членки на Европейския съюз и НАТО. Това действително ще направи този регион много по-стабилен, ще имаме много по-стабилни съседи и това е благоприятно за България.
Има ли нещо, за което да съжалявате, че не свършихте със служебното правителство, макар и за три месеца?
– Ами съжалявам, че за много малко не ми стигна времето да направя нещо, за което имах голяма амбиция. А именно – за намаляване на таксите в Агенцията по вписванията, тъй като те не са съразмерни с разходите, които отиват за съответния вид услуга. Това за съжаление срещна една скрита съпротива. Буквално един ден не стигна до последното заседание на Министерския съвет, тъй като за общественото обсъждане има срок. А той изтичаше в деня, в който беше последното заседание на правителството. Това ми попречи да вземем такова решение. Нормално беше да се очаква, че ще има скрита съпротива, защото в правосъдието никак не бяха във възторг от подобно нещо, тъй като ще им се намалят приходите. А те разчитаха на това за допълнително материално стимулиране. Тоест собственият егоистичен интерес надделя над това, което трябва да бъде – таксите да бъдат разходооправдани, а не да бъдат като скрити данъци. Бизнесът трябва максимално да се облекчава, вместо да му бъдат възлагани административни тежести, които наистина са твърде сериозни и до голяма степен обезсмислят сравнително ниските корпоративни данъци, които се плащат от печалбата.
От дистанцията на времето, като погледнете сега, направихте ли някоя погрешна стъпка?
– На няколко пъти съм коментирал, че съм с чувството за добре изпълнен дълг – аз и кабинетът, който имах честта да оглавявам за 97 дена. Единственото, което може би не беше добре премерено, е свързано с кадровите решения. Трябваше в по-малка степен да си позволяваме кадрови размествания. Това го отчитам като известна грешка.
Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 г. в София. Завършва юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира във Виенския университет и в хамбургския институт „Макс Планк“. Професор по търговско право в СУ. Председател на 39-ото НС. Избиран е два пъти за депутат от НДСВ. Носител на орден "Стара планина". От края на януари до началото на май 2017 г. беше премиер на служебното правителство, назначено от президента Румен Радев.
