Министерството на финансите публикува финансовите показатели на общините към края на второто тримесечие на 2017 г. Фокусът нормално попада върху общините, които са в процедура по финансово оздравяване. В този списък остават 32 общини, които формират около 8% от разходите по общинските бюджети в страната. Разходите на въпросните 32 общини са 430 млн. лв. за 2016 г. спрямо близо 5,2 млрд. лв. общи разходи на всички общини. Различно изглеждат нещата при просрочените задължения по бюджета – 93 млн. лв. в 32-те общини спрямо общо 150 млн. за всички или близо 2/3 от просрочнията са в общините в процедура по финансово оздравяване (към полугодието на 2017 г.). Това пише в анализа на Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
На пръв поглед ефект от процедурата по финансово оздравяване има – просрочените задължения на 32-те общини са намалели с 20 млн. лв. за една година (спрямо второто тримесечие на 2016 г.). В същото време обаче от данните се вижда, че размерът на общинския дълг на тези 32 общини е скочил с 20 млн. лв. за същия период. Голямата част от този ефект – спад на просрочията и скок на дълга, се дължи на отпуснатите безлихвени заеми от държавата към шест от проблемните общини в размер на общо 18,5 млн. лв.
Отпуснати безлихвени заеми по оздравителни планове към общините
Шестте общини с безлихвени заеми са Тетевен, Белово, Велинград, Септември, Перник и Сливен. На тези общини вече са отпуснати 18,5 млн. лв. при общ размер на просрочените задължения и плащания по плана за оздравяване от 62 млн. лв. Размерът общо на разходите на шестте общини пък е 191 млн. лв. за 2016 г., тоест безлихвените заеми представляват около 10% от бюджета им. Последното съвсем не е малко, а в същото време може и да се окаже недостатъчно на фона на проблемите им.
Нещо, което прави впечатление също, е, че най-проблемните общини и тези с получени безлихвени заеми съвсем не са от най-малките в страната. Две от тях, Перник и Сливен, дори са областни центрове. Има и други областни центрове като Кърджали и Видин, които не са получили безлихвени заеми, но са в списъка от 32-те проблемни общини. Това още веднъж показва, че пред общинските финанси има структурни слабости, които предпоставят появата на проблеми дори пред тези, който би следвало да са в добра позиция спрямо масата малки общини със скромни бюджети.
Многократно сме заявявали, че основната структурна слабост в общинските финанси е именно липсата на адекватен собствен ресурс. Картата по-долу представя дела на приходите от общите постъпления на общините, така както се следят от финансовото министерство – огромната маса от общините са под 50%. Липсата на собствен ресурс не само е предпоставка за изпадане във финансови затруднения, но и прави излизането от една подобна процедура по оздравяване по-трудно поради липсата на адекватни инструменти за генериране на приходи.
Тепърва ще видим какви резултати ще постигне политиката с планове за оздравяване и отпускане на безлихвени заеми. Към момента няма яснота как вървят преговорите между отделните общини със затруднения и финансовото министерство и съответно колко още общини ще получат безлихвени заеми. Отпуснатите до момента са с краен срок на погасяване 1-ви декември 2019 г., като тогава на преден план ще стои и въпросът дали да бъдат опростени, тъй като има и такава възможност.
