"Според мен всичко това се прави, за да може да се спре бюрото да осъществява правомощията си по закон, да се ограничи тази дейност, след като успя само за няколко години да ограничи използването на специалните разузнавателни средства (СРС) в пъти", каза председателят на Бюрото за контрол на СРС (БКСРС) Бойко Рашков в едно емоционално телевизионно интервю в началото на миналата седмица. То беше по повод на скандалното решение на ДАНС да отнеме допуска до класифицирана информация на един от членовете на бюрото – Георги Гатев, заради "нерегламентираните" му контакти с граждани, потърсили информация дали са били подслушвани незаконно.
Бюрото за контрол на СРС-тата е единственият орган у нас, който може да следи за законосъобразното използване на спецсредствата. И според Рашков ситуацията е такава, сякаш "някой иска да върне времената на безконтролното подслушване". Хипотеза, която твърде смущаващо съвпада с промените в Наказателнопроцесуалния кодекс, които буквално "иззеха" делата срещу висши политици и магистрати от "непослушния" Софийски градски съд и ги пратиха в Специализирания. Където само за миналата година са били внесени над 2000 искания за прилагане на СРС – рекорден брой в историята на този съд, който представлява почти половината от всичките искания за подслушване, направени в страната (46.25%).
Дали наистина дейността на бюрото може да бъде блокирана след "удара" на ДАНС и прокуратурата по Гатев? По всичко изглежда, че това е напълно възможно.
Бюрото има петима членове. Избира ги парламентът. Освен председателя Бойко Рашков, който влезе в състава на институцията по предложение на "Коалиция за България", там са още и Илия Ганев – също предложен от КБ, Огнян Атанасов (предложение на ГЕРБ), Огнян Янакиев (бивш депутат от" Атака" и тяхна номинация за БКСРС), както и Георги Гатев – предложен от ДПС.
Юристите в тази компания са само трима: Бойко Рашков, адвокатът Гатев и Огнян Янакиев. Въпреки че работата на комисията е преди всичко свързана с прилагане на правото.
Огнян Атанасов е завършил Националната спортна академия и е преминал едногодишно обучение по счетоводна отчетност в УНСС. Но пък е работил дълги години в МВР и преди да влезе в БКСРС се е издигнал до директор на Дирекция "Информация и анализ" към 41-ото Народно събрание. Бил е и член на парламентарната подкомисия за контрол на СРС от 2010 до 2013 година.
Илия Ганев пък е възпитаник на Висшия лесотехнически институт със специалност "Механизация и автоматизация на горското стопанство и дърводобива". Но е изкарал няколко квалификационни курса – за пожарна безопасност в МВР, за компютърно обучение и за защита на класифицираната информация в ДКСИ. Кариерата му тръгва от лесничей, минава през началник на звено на пожарната и стига до член на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ).
Защо са важни тези подробности? Защото решенията си комисията може да взима само с мнозинство от три гласа – независимо по каква линия ще се "коалират" членовете в бюрото: по политическа, по професионална, морална или просто по човещина. Не се ли постигне такова мнозинство – решение не може да има, без значение за какъв скандал с подслушване става дума дори ако е по-голям и от този с Владимира Янева.
И сега да видим какво се случва, след като беше "отстрелян" Гатев – един от малкото юристи, които разбират от правните тънкости в тази материя. Без допуска си до класифицирана информация той на практика не може да изпълнява работата си. Няма и как да гласува, след като не може да чете материалите, които постъпват в бюрото – огромната част от тях съдържат класифицирана информация.
Остават четирима членове на комисията: двама – издигнати от "Коалиция за България", и двама, номинирани от коалиционните партньори в момента – ГЕРБ и "Атака". Освен това на двама от тях кариерата е минала през МВР. И също така само двама са юристи.
Представете си, че хората от бюрото се натъкнат на злоупотреба със СРС, извършена от МВР или от ДАНС, които са под контрола на ГЕРБ. Или пък от председател на съд с политически протекции – независимо дали от опозицията или от управляващата коалиция. Вероятността решението, с което се установява това нарушение, да не мине изглежда напълно реална – ако резултатът от гласуването се раздели на 2:2 гласа. А това на практика наистина би означавало да "завържат кънките" на Бюрото за контрол на СРС-тата (да използваме образния израз на един вече бивш висш прокурор)….
Впрочем напрежението в бюрото явно вече е факт. От думите на Бойко Рашков става ясно, че след удара по Гатев един от членовете на бюрото, на когото била възложена проверка за незаконно подслушване по молба на съдия, просто отказал да си свърши работата, без да обяснява защо и без да излага мотиви. Лошото е, че ако тази "нова мода" се превърне в практика и за други – това би лишило пряко гражданите от възможност да потърсят защита срещу извършвани срещу тях беззакония…
И последно: през 2016 г. в бюрото са образували 88 проверки за незаконно подслушване – 81 от тях са по сигнали на граждани. По-любопитен обаче е съставът на тези "граждани": петима депутати от 43-ото Народно събрание, 30 магистрати и 9 адвокати. Количеството от жалбите на хората срещу незаконно прилагане на СРС е рекордно за времето, откакто съществува бюрото.
Очевидно е, че контролът върху спецведомствата, които искат и разрешават подслушването, не само не трябва да бъде осуетяван, а напротив – трябва да стане още по-строг и по-широкообхватен. За да може не само да бъдат гарантирани правата на гражданите, но и да бъдат предотвратени злоупотребите и опитите да бъдат "мачкани" непослушните политици или магистрати. Само че очевидно няма да стане така…
Ударът по Гатев – удар срещу авторитета на бюрото
В края на юли, в разгара на лятото, от прокуратурата внезапно дойде съобщение, че още през май при тях е бил изпратен сигнал от ДАНС с "информация за установени нарушения на служебните задължения от страна на член на националното бюро". По сигнала била образувана преписка, която приключила, без да установи престъпление. Въпреки това обаче от прокуратурата върнали документите в ДАНС с предложение да бъде отнет допускът до класифицирана информация на този човек.
Впоследствие се разбра, че става дума за Георги Гатев – един от малкото юристи в БКСРС. От ДАНС съвсем не се бавиха: отнеха допуска на адвоката, който е и заместник-председател на Бюрото за контрол на СРС. С мотива, че той се е оказал "ненадежден". А прегрешението му било, че се срещал с граждани, които искали проверка дали са били подслушвани незаконно и им помагал да си попълват молбите за извършване на такава проверка. Най-лошото обаче излезе друго: че тези "граждани"всъщност били обвиняеми магистрати: варненският съдия Светлозар Георгиев, плевенският прокурор Димитър Захариев и прокурорът от Пловдив Росен Каменов. Подчертаваме: обвиняеми, не осъдени. Нещо повече – единият от тях дори вече е оправдан, поне на първа инстанция.
Гатев, разбира се, обжалва решението за отнемане на допуска. След като ДАНС отказа да го отмени сама, сега по него предстои да се произнесе и Държавната комисия за класифицирана информация (ДКСИ), а накрая и съдът. "Опитите да се атакува член на бюрото от тези институции (б.ред. ДАНС и прокуратурата) без законово основание и мотив представляват недопустима намеса в дейността на този орган, която е в състояние да подкопае неговата независимост, да постави под съмнение неговата работа и да разруши авторитета му в обществото. Начинът, по който това бе направено публично достояние – манипулативно, без ясни факти, при очевидна съгласуваност в действията на двете институции, е достатъчно показателен в това отношение", заяви заместник-председателят на БКСРС.
Председателят на бюрото Бойко Рашков също бе категоричен, че според него Гатев не е извършил никакви нарушения на закона. Най-малкото защото никой и никъде не е предвидил забрана представител на държавен орган да оказва съдействие на гражданин да упражни правата си по закон. Рашков дори предложи на прокуратурата да се заеме и с него, защото и той бил оказвал съдействие на усъмнилите се, че са били незаконно подслушвани граждани, да си попълнят заявленията.
Впрочем, в жалбата си Георги Гатев изказва и подозренията си защо, според него, бюрото е било "ударено" координирано от ДАНС и от прокуратурата: заради поисканата от варненския съдия Светлозар Георгиев (съдията по делото на Веселин Марешки) проверка как е бил следен в продължение на шест месеца само по един "гол" донос на прокурорка.
"Имам основателни причини да допусна, че отнемането на допуска ми е свързано на първо място с казуса със съдията от Варненския окръжен съд Светослав Георгиев, още повече че за този случай е имало преписка в ДАНС и прокуратурата, по която аз и служител на Националното бюро сме давали обяснения. Съдия Георгиев е бил определен за докладчик по наказателно дело за нанасяне на телесна повреда (б.ред. делото срещу Веселин Марешки). Заради съмнения за предполагаеми корупционни действия спрямо него са били приложени СРС. Този факт е станал известен на съдия Георгиев при предявяване на материалите от досъдебното му производство. Делото е внесено с обвинителен акт в съда и на първа инстанция той е бил оправдан. Ползвайки се от правото си по закон, съдия Георгиев е подал жалба до НБКСРС. Проверката по неговата жалба към настоящия момент не е приключила и в нея аз не участвам. За пълното изясняване на обстоятелствата по този случай ще моля ДКСИ да изиска от ДАНС (ДАТО) веществените доказателствени средства от приложените по отношение на Светлозар Георгиев и евентуално към мен СРС със съответните разрешения.", пише в жалбата си до ДКСИ Георги Гатев.
