Опитите на търговците да се възползват от съдебното производство по стабилизация до момента удрят на камък. Основните причини новата процедура да се окаже "куца" са две: на първо място заради огромната междуфирмена задлъжнялост, която води дотам, че кредиторите трудно се съгласяват на разсрочване или да опрощават вземанията си – най-вече защото самите те обикновено са длъжници на някого и парите им трябват.
Втората причина за досегашните неуспехи на процедурата е състоянието на самите търговски дружества, които търсят стабилизация: в масовия случай те са дотолкова затънали в задължения и "изпразнени" от активи, че всъщност единственият път за тях е бил към фалита, а не към оздравяването.
Въпреки това все още има надежда, че стабилизацията ще проработи. Пък и сме съвсем в началото на нейното прилагане. Новата част пета в ТЗ, наречена "Производство по стабилизация на търговец", влезе в сила едва на 1 юли тази година.
Как бе замислена стабилизацията?
Малко преди Коледа на 2016 г. стабилизацията се появи в Търговския закон с цел "да предотврати откриването на производство по несъстоятелност чрез постигане на споразумение между търговеца и кредиторите му, което да доведе до продължаване на дейността на търговеца". Това се случи, след като през 2014 г. бе приета специална препоръка на Европейската комисия, с която се настояваше държавите да дадат правна възможност на жизнеспособните предприятия да се предпазят от фалит, да преструктурират дейността си и да продължат напред, без да стигат до ликвидация, до затваряне и до освобождаване на работници – стига всичко това да е възможно.
Най-общо идеята е да се даде възможност на закъсалия бизнесмен да убеди кредиторите си, че чрез стабилизацията и запазването на жизнеспособността на неговото предприятие те ще получат повече, отколкото ако го тласнат в процедура по несъстоятелност. И чрез взаимни отстъпки да се договорят как да стане това.
Да припомним, че "стабилизация" не се полага на всеки. Такава възможност се дава само на търговец, който се намира в "непосредствена опасност" да стане неплатежоспособен, но все още не е стигнал дотам. Производство по стабилизация не може да бъде открито и за фирми, които не са поискали в срок обявяване в Търговския регистър на годишните си финансови отчети за последните три години, както и за такива, за които вече е било откривано производство по стабилизация през последните три години. Не се допуска стабилизация и за търговци, които са подали молба за откриване на производство по несъстоятелност преди подаване на молбата за стабилизация или ако повече от една пета от задълженията на търговеца са към свързани с него лица.
Как се иска стабилизация?
Молбата за стабилизация се подава до окръжния съд, на чиято територия е седалището на фирмата. Тя трябва да съдържа множество данни и куп приложения: описание на всички задължения – по вид, размер, обезпечения, данни за кредиторите. Освен това се искат и всички данни за имуществото на търговеца, включително и списък на активите. Прилагат се още финансовите отчети, както и списък на заведените срещу търговеца дела, данни за търговската му дейност за последните три години, разпоредителните сделки с имущество, които е извършвал.
Най-важното, което закъсалият търговец трябва да подготви обаче, е план за стабилизация и конкретни предложения за начина, сроковете и условията, при които смята да плати задълженията към кредиторите си, степента, в която ще ги удовлетвори, гаранциите за това и предложения за управленски, организационни, правни, финансови и други действия за осъществяването на плана за стабилизация.
Подадената молба се вписва в Търговския регистър по партидата на фирмата, а също и всички определения на съда в хода на процедурата.
Процедурата е по особени правила
В хода на самото производство се прилагат особени правила, които водят до засилено "служебно начало" в действията на съда. Той по свой почин може да установява факти и да събира доказателства, може служебно да налага предвидените в тази част обезпечителни мерки и ограничения върху действията и дейността на търговеца.
Сроковете за произнасяне са кратки. Съществува и забрана производството по стабилизация да се спира – освен при смърт на молителя, когато той е едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.
Съдът разглежда "незабавно" подадената молба в закрито съдебно заседание (освен ако не прецени, че иска да изслуша търговеца или ако има нужда да се събират нови доказателства). След което има три възможности: да прекрати делото, ако молбата е недопустима, да я отхвърли като неоснователна или да открие производство по стабилизация.
До отхвърляне на молбата се стига, когато са налице условия за търговеца да бъде открито производство по несъстоятелност, когато планът за стабилизация не осигурява минимум 50% удовлетворение на кредиторите му, когато търговецът не се яви в съда или откаже да даде поискани от съда обяснения. Такъв е финалът и когато предложената стабилизация "очевидно не отговаря на имущественото и финансовото му състояние", когато обстоятелствата в молбата "очевидно не съответстват на данните от обявените в Търговския регистър годишни финансови отчети и на останалите приложени към молбата доказателства", или пък ако опасността от неплатежоспособност на търговеца се дължи на недобросъвестност или не се полага дължимата грижа при воденето на търговските му дела.
Молбата за стабилизация се отхвърля и ако търговецът през последните три години е извършил безвъзмездни сделки или сделки, явно намаляващи имуществото му, както и ако след стабилизацията той би останал без нищо и така не би имал възможност да продължи дейността си.
Какво става, ако се стигне до стабилизация?
Следващата стъпка е да се свикат кредиторите на открито съдебно заседание, на което заедно със закъсалия търговец да разгледат предложения от него план за стабилизация, който трябва да осигурява връщането на минимум 50% от задължението към всеки кредитор, с изключение на свързаните с търговеца лица.
В производството по стабилизация участват всички кредитори на търговеца, като се създават еднакви права на всички от един и същ клас. Само "свързаните лица" с търговеца се удовлетворяват последни и ако остане имущество за тях.
Всеки различен клас кредитори гласува отделно (разделянето на класове става според естеството на вземането: обезпечено, необезпечено, публичноправно, произтичащо от трудови правоотношения и др.). Планът за стабилизация се счита за приет от съответния клас, ако на заседанието са гласували 3/4 от кредиторите в него и тези от тях, които притежават повече от половината от вземанията в съответния клас, са го одобрили. Но освен това планът трябва да получи и "обща" подкрепа – след като се сумира вотът по класове, трябва да се получи, че за одобряването му са гласували кредиторите, които държат 3/4 от общата сума на задълженията на търговеца.
Какъв е интересът да се иска стабилизация?
Още при самото откриване на процедурата по стабилизация става недопустимо образуването на нови изпълнителни производства срещу фирмата, както и пристъпването към изпълнение по реда на Закона за особените залози, а вече образуваните производства за принудително събиране на задълженията й се спират. А за срока на спиране не се начисляват лихви.
Приеме ли се планът за стабилизация, той става задължителен за търговеца и за всички кредитори, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за утвърждаване на плана. Включително и за онези, които не са взели участие в производството или са гласували против плана.
Така на търговеца се дава глътка въздух и възможност да си стъпи на краката. Всичко това обаче приключва, ако длъжникът не спази поетите ангажименти към кредиторите си и ако не изпълнява плана в срок и по начина, по който се е задължил. Тогава кредиторите се освобождават от всякакви уговорки за разсрочване или намаляване на вземанията, могат да се снабдят веднага с изпълнителен лист за тях и да задвижат принудителното им събиране.
