В един виц за кучето и кокала сиромах пазарува в месарница и пита продавача как да изяде купеното. Онзи му казва да го сготви и му нахвърля рецепта за гозбата на лист хартия. На излизане от магазина бдителен пес отмъква торбата с мръвката, но не и рецептата. Ядосал се отначало човекът, но после си казал: Хак да му е, като не знае как се готви!
Така изглеждат и нещата с борбата срещу корупцията у нас – водят я само със стратегии. С началото на президентския си мандат Румен Радев поднови приказките по темата и всички "сладкодумци" се втурнаха да му пригласят. И тъкмо преди началото на новия политически сезон пресслужбата на държавния глава съобщи, че тепърва ще се пише българската антикорупционна рецепта – темата на свикания от президента за 9 октомври втори поред в мандата му Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) е "Създаване на работещ модел за борба с корупцията". Не като онзи, румънския, който вкарва управниците в затвора.
Отсега е ясно, че ще си останем само с рецептата, ако въобще бъде написана. Преди двайсетина дни Радев полуотрече да се е договорил с Борисов за параметрите на новия антикорупционен закон. Проектите засега са два – опозицията в лицето на БСП контрира този на кабинета със свой. Две седмици по-рано премиерът се похвали с договорка между двамата ядрото на бъдещия антикорупционен орган да бъде формирано от служители на ДАНС. По-точно – от служителите на дирекция "Антикорупция" в разузнавателната агенция, от която иначе осезаема полза няма. Ръководителят й пък щял да се избира и назначава от парламента, за да бъде структурата равно отдалечена от изпълнителната и от съдебната власт.
Очевидно в главите на управниците водеща е не грижата новият орган да работи, а кой да го контролира. Коментарът на Борисов беше всъщност реакция на упрека на БСП лидера Корнелия Нинова, че в проекта на управляващите президентът е игнориран. "Не сме обсъждали с премиера и не сме решавали какъв да бъде този орган и как да се избира неговото ръководство. Имаме консенсус само за едно – че дирекция "Антикорупция" трябва да излезе извън опеката на изпълнителната власт. Мисля, че този законопроект в този вид няма да реши проблемите с корупционния модел на управление", заяви тогава Радев.
Нещо повече – президентът даде да се разбере, че в комплект с БСП ще трупат точки с по-радикални заявки. По думите на Радев новият антикорупционен орган трябва да е единен и независим, като "затвори цикъла информация – сигнал – разследване – обвинение на мястото на настоящия механичен сбор от нискоефективни структури". За разлика от проекта на управляващите левицата иска новата структура да има не само разузнавателно-информационни, но и разследващи функции.
На пръв поглед разликата е съществена, но всъщност е илюзорна. И в двата случая всичко ще опира до прокуратурата, по отношение на нея не се предвиждат промени. Независимо в коя структура ще се числят разследващите, материалите ще бъдат докладвани на съответния орган на държавното обвинение, който ще има тежката дума по досъдебното производство. Ако на новата структура бъдат възложени разследващи функции – ще се ползва вероятно моделът с разследващите полицаи, които са в системата на МВР, но са подчинени функционално на прокуратурата съгласно правилата на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Това вероятно означава, че компромисът в тази насока ще бъде постигнат по-лесно, отколкото съгласието на управляващите президентът да назначава шефа на антикорупционната агенция. Засега няма данни за различия по отношение на останалите участници в нея – Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, звеното в Сметната палата, което проверява имуществените декларации на лицата на висши държавни длъжности, и аналитичния център БОРКОР. Левицата обаче ще извади със сигурност и други възражения, ако се съди от продължаващите консултации на нейни представители с магистратски организации.
Стремежът на БСП да извлече политически дивиденти от антикорупционната риторика беше заявен още след изборния успех на Радев и подчертан с искането за свикване на КСНС на тази тема. Нинова се похвали вече, че е постигнала съгласие с председателя на Върховния административен съд Георги Колев, който одобрил основните позиции в проекта на БСП, с които той се различава от правителствения. От ГЕРБ пък контрираха, че проектът на левицата бил преписан в голяма степен от техния. В същото време професионални и неправителствени организации критикуват и двата проекта като негодни и противоконституционни.
Най-категорична е реакцията на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), който излезе със становище и обмисля възможността да атакува бъдещия антикорупционен закон пред Конституционния съд. С последните поправки в основния закон висшият ръководен орган на адвокатурата получи правото на конституционна жалба, от което не се е възползвал досега. В становището си ВАдвС се противопоставя особено силно на намерението основен стълб в бъдещата антикорупциона мегаструктура да стане комисията по конфискация на т. нар. необясними богатства.
Мотивът е, че "се създава орган с безконтролна и безотговорна власт, което заплашва с непоправимо увреждане личните и имуществените интереси на практически неограничен кръг лица". Според адвокатурата комисията по конфискация не е успешен орган и представянето й като пример и панацея в борбата с корупцията е заблуда и илюзия. Далеч по-меко се оказа обаче становището на шумния иначе Съюз на съдиите в България, който даде рамо на Нинова с уговорката, че тя ще се съобрази с направените забележки.
Магистратската организация също посочи опасността от безотчетност и безконтролност на новия орган, но не се обяви срещу създаването му, а настоява за прозрачен механизъм за избор на ръководството му. От съдийския съюз не дават и конкретни практически решения с довода, че първо трябва да бъдат изяснени принципите. Изразено е обаче съмнението, че бъдещата антикорупционна структура ще остане незасегната от повсеместната политическа корупция, като за пореден път е засегнат проблемът с управлението на съдебната власт от Висшия съдебен съвет.
По всичко личи, че ако не консенсус, то поне компромис по текстовете може да бъде постигнат. Но няма никакви сериозни индикации за наличие на политическа воля за поход срещу корупцията. При власт, формирана изцяло от задкулисни зависимости, призиви като този на Нинова "да намерим 15 души в държавата, които да бъдат абсолютно независими и добре платени", звучат като на филм. А декларираното "желание и воля всички, които са престъпили закона, да си получат наказанията" – като чиста проба политически лозунг. Пък и нали премиерът Борисов отсече, че "в момента берем плодовете на една изключителна реформа, която се направи при предишния мандат".
