Новият закон за мерките срещу изпирането на пари, предложен от Министерския съвет, вече ще засяга и политиците, и президента, и първата дама у нас. Според разпоредбите на проекта за видни политически личности се смятат държавните глави, ръководителите на правителства, министрите, заместник-министрите, депутатите, конституционните съдии, членовете на ВАС и участващите в другите органи на съдебната власт, посланиците, висшите военни, кметове, заместник-кметове. Наред с тях ще бъдат проверявани и съпрузите и съпругите им или лицата, с които живеят на семейни начала, сочат текстовете на закона. Освен произхода на средствата, използвани в деловите отношения с видни политически личности и свързаните с тях лица или при случайни сделки и операции, извършени от тях, е записано и задължение за установяване и на източника на богатство на тези лица.
Причината да се подмени сега действащият регламент е, че той не отразява пълноценно съвременното европейско законодателство и Международните стандарти за борба с изпирането на пари и с финансирането на терористични дейности, а и с разпространението на оръжия за масово унищожение на Financial Action Task Force, приети през 2012 година. Това обаче е направено в новите текстове, пишат в мотивите си вносителите.
Новият регламент дефинира понятието "изпиране на пари" и изброява категориите на субектите, засегнати от закона. Новост е дефиницията на понятието "банка фантом" – кредитна или финансова институция, учредена в юрисдикция, в която няма физическо присъствие, включващо концепция и управление, и не е обвързана с регулирана финансова група.
Значително е разширен кръгът от мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Те включват: комплексна проверка на клиентите; събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване; оценка на риска от изпиране на пари; разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти; контрол върху дейността на задължените субекти и др.
Новият закон не допуска откриването или поддържането на анонимна сметка или на сметка на фиктивно име, както и откриването или поддържането на анонимни депозитни сертификати или депозитни сертификати на фиктивно име. Предвидени са особени правила при прилагане на мерките за комплексна проверка по отношение на бенефициентите по застрахователни договори, на доверителна собственост, включително и на тръстове, попечителски фондове и на други подобни правни образувания.
Предвидените в закона мерки ще бъдат задължителни за БНБ, за банките и обменните бюра, за застрахователите и за пенсионните дружества, за нотариуси и счетоводители, за пощенски оператори, търговци на оръжие и на петролни продукти, както и за търговците на едро и професионални спортни клубове и още за няколко субекта, посочени изрично в текстовете. При съмнение те ще трябва да уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС преди осъществяването на операцията или на сделката и да забавят нейното осъществяване, когато това е възможно.
Комплексна проверка на клиентите ще бъде задължителна при откриване на сметка и при случайни операции на стойност над 15 хил. евро – или тяхната равностойност, или за суми над 5 хил. евро при сделки в брой.
Новият регламент разглежда и начините за установяване на "истинския собственик". В мотивите е подчертано, че това е ключов фактор при разкриването на престъпленията, тъй като е възможно самоличността на дадено лице да бъде скрита зад дружествена структура. Това всъщност е и една от основните промени в законодателството, отнасящо се до прането на пари.
Новият закон обаче предизвика и негативни реакции. Мениджърите на пенсионноосигурителни и застрахователни дружества например изказаха опасения, че с предвидените мерки ще се стигне до увеличаване на разходите.
Юридическите лица с нестопанска цел, които са сред задължените лица, също се обединиха в становище "против" мерките. Според тях законът предвижда въвеждането на редица обременителни административни изисквания към неправителствените организации (юридически лица с нестопанска цел – ЮЛНЦ), които, ако бъдат приети, ще затруднят нормалното им функциониране. На практика текстовете ограничават правото на сдружаване, смятат засегнатите. Те са против повечето от предвидените в закона задължения за ЮЛНЦ. Например това за приемането на вътрешни правила на основата на примерни правила, разработени от ДАНС. Хората от ЮЛНЦ се опасяват, че с тези правила ДАНС ще въведе задължителни минимални стандарти, а не примерни правила. Освен това юридическите лица с нестопанска цел подозират агенцията, че може да "доразвие" тези примерни правила с допълнителни изисквания без законово основание, тъй като съдържанието на т. нар. примерни правила не е законово уредено. А задължителното идентифициране на клиента (включително и дарителите), действителния собственик на юридическите лица клиенти и произхода на средствата ще обезкуражат хората да проявяват гражданска активност и на практика могат да доведат до ограничаване на правото на сдружаване у нас – такава е обобщената позиция на юридическите лица с нестопанска цел.
Законът предвижда и изключително тежки санкции за нарушителите. Нарушенията, които не съставляват престъпление, са разпределени в няколко групи, като задължените лица (банки, застрахователи, инвестиционни посредници, пенсионноосигурителни дружества и други) ще отговарят за неизпълнение на мерките при проверки за установяване на действителни собственици, за изясняване на произхода на средствата на клиента, сигнализиране при съмнения за пране на пари и др.
За физическо лице глобата ще е 1000 до 10 000 лв., при повторно нарушение сумите са двойно по-големи. За фирмите имуществената санкция ще е между 2000 и 20 000 лв., която стига от 5000 до 50 000 лв. при рецидив, и до 200 000 лв., ако нарушителят е банка, обменно бюро, инвестиционен посредник.
За първи път е описан и профилът на системния нарушител – задължено по закона лице, което е извършило пет или повече административни нарушения на нормативните разпоредби в рамките на една година. В такива случаи глобите стигат до 10 000 000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец или до 10% от годишния оборот на предприятието за предишната година. Максималната глоба може да отнесе и тесен кръг физически лица – такива, които управляват държавни и частни структури и са задължени да докладват за съмнителни сделки. В тесния кръг влизат и шефовете на специализирани вътрешни служби срещу пране на пари.
