Втори отвод на съдия-докладчик ще забави допълнително разглеждането на колективните искове, предявени срещу Столичната община за мръсния въздух на София. Делото беше заведено от неправителствени сдружения и адвокати, обединени в "Група за чист въздух", заради бездействието на местната власт по отношение на атмосферното замърсяване в периода 2015 -2017 година. Първото заседание в Софийския градски съд (СГС) беше насрочено за 11 декември, но междувременно ищците поискаха отвод на съдия Богдана Желявска, тъй като се усъмниха в нейната безпристрастност. Преди това те подадоха молба заседанието да бъде пренасрочено за по-ранна дата, но тя не беше уважена от бившата заместник-председателка на СГС.
Желявска е вторият съдия, които се отвежда от делото. Преди нея това направи Божана Желязкова без да й бъде искан отвод. Мотивът й беше повече от странен и подсказа, че просто е искала да се отърве от горещия казус с мотива за съмнения в нейната безпристрастност. Желязкова обяви, че тя и семейството й също са сред увредените от мръсния въздух в София през цитирания в исковата молба период. Както и че продължават да живеят и да работят в нездравословна и неблагоприятна околна среда, която не съответства на установените стандарти и нормативи. На практика тези доводи са близо до произнасяне по съществото на делото, преди още то да е допуснато за разглеждане.
Изложените от Богдана Желявска мотиви за отвода са формално различни, но по всяка вероятност идентични с тези на Божана Желязкова. Желявска припомня отказа си да насрочи за по-ранна дата делото, като уверява че не е имало възможност за това поради високата й натовареност. И понеже ищците поискали отвода ѝ с довода, че протака умишлено развитието на процеса, тя решила да се откаже от него за да не оставя съмнение в своята безпристрастност.
Подобно дело вече беше водено безуспешно за мръсния въздух в Пловдив, но междувременно обстановката се промени – проблемът стана особено актуален през април, когато стана ясно, че България е осъдена в Европейския съд в Люксембург заради трайно лошото качество на въздуха в агломерации София, Пловдив и Варна, както и в Северна, Югозападна и Югоизточна България. С решението проблемите бяха само констатирани, но при бъдещо бездействие на българските власти Европейска комисия може да поиска налагането на санкции във вид на глоби. По данни на Световната здравна организация страната ни е на второ място в света по смъртност на глава от населението заради мръсния въздух.
Договорът за присъединяване към Европейския съюз изисква постигне на определени нива на серен диоксид, на фини прахови частици, олово и въглероден оксид в атмосферния въздух, които да не превишават пределно допустимите стойности. Макар че данните за България са отчайващи, а икономиката й – незначителна, държавата и общините не вземат никакви мерки срещу старите и износени автомобили, които са основният замърсител. Напротив – на два пъти (през 2009 и 2011 г.) българските власти поискаха от Еврокомисията да бъдат освободени от задължението да спазват правилата. Брюксел отказа, след което предупреди, че ще предприеме наказателна процедура, за да защити здравето на хората.
Управниците ни продължиха обаче да уверяват, че са предприели подходящи мерки за решаването на проблема и че са обърнали тенденцията в положителна. Европейската комисия не прие сериозно тези обяснения и заведе дело в съда в Люксембург. Макар че практиката с разглеждане на колективни искове у нас е сравнително скромна и обхваща предимно потребителски спорове, решението на Съда на ЕС засилва шанса за успех на такова дело и за защита на екологични права. За подобряване на обстановката централните и местните власти обсъждат мерки в последните години, но те си остават само на приказки. Миналата седмица Столичната община оповести намерения за ограничаване на движението в централната градска част, но срещу основния замърсител – амортизираните автомобили, не се прави нищо.
