Г-н Христов, склонна ли е Вашата парламентарна група да подкрепи законопроекта за КТБ на депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски?
Този законопроект е нещо, към което трябва да се подходи с особено внимание и той определено трябва да бъде обект на широк обществен дебат. Трябва да бъде обсъден и в нашата група, което още не е факт. "Воля" още в предизборната си кампания се е обявила твърдо за изваждане на цялата истина по отношение на КТБ. Нашият лидер г-н Марешки и парламентарната група подписахме споразумение с Асоциацията на ощетените от КТБ, които са вече 7800 – представители на малкия и средния бизнес. Както знаете, малкият и средният бизнес и проблемите, които те имат, са основен приоритет на "Воля".
Ние смятаме, че трябва да се подходи сериозно – поради причината, че се изисква един по-обхватен законопроект, а не кърпене на парче. И имаме притеснения, че този закон е именно кърпене на парче. А един от неговите вносители е г-н Пеевски, чието име е замесено в случилото се с КТБ.
Именно. Какво се цели с този законопроект? Според някои депутати целта е да се оневини Делян Пеевски и да се покаже, че той няма нищо общо с фалита на КТБ и последвалото й разграбване?
Не смятам, че какъвто и да било закон би оневинил някого, който е участвал в разграбването на КТБ. Така че ние нямаме притеснения, че този или някакъв следващ закон може да оневини някой, ако той е виновен. Но е факт, че името на г-н Пеевски често се спряга във връзка с КТБ, така че може би тук по-скоро става въпрос за конфликт на интереси.
Защо чак сега, три години след фалита на КТБ, се сетиха за вторичното разграбване на банката? Тези активи не са ли вече разграбени?
В обществото битува мнението, че тези активи са отдавна разграбени. Аз, честно казано, не съм сигурен дали това не е истина. Искрено се надявам все пак синдиците да са успели да запазят нещо от активите на КТБ, което да е в състояние поне малко да обезщети пострадалите. Защото, ако не е така, ще е много жалко.
Трябва ли въобще да има специален закон за КТБ?
Дали ще е закон, или някакви определени мерки, но трябва да има нещо, което да се справи с този проблеми. Нещо, което да задвижи държавната машина и тя да го реши час по-скоро, защото трябва да се направи нещо за тези 7800 ощетени от Асоциация "Ние, гражданите", които са загубили общо над 2.7 млрд. от КТБ. Част от тези хора вече са фалирали и са потънали в дългове. Не може нещата да стоят в това положение, да се заметат и да останем само с един спомен, че е имало един голям скандал, който доникъде не е стигнал. Както, между другото, много от скандалите в страната.
Ако това, което казвате, е целта, този законопроект не е ли много закъснял? По-скоро сякаш за пореден път се прави закон за един човек.
Това е и нашето притеснение, както казах в началото – че се действа на парче. Като цяло със законодателството в държавата се решава проблемът на деня – запушва се една дупка, но се отпушва друга. На онези, които вдигат по-голям шум, им се запушва устата с някакви трохи.
Днес (бел. ред. – 1 ноември, Ден на будителите) учените от БАН протестират. Миналата седмица бяха таксиметрови шофьори. Преди това други… Не може да се действа на парче и твърде вероятно е законът да е закъснял. Но пак казвам, че до момента държавата не е бездействала и чакала някакъв закон. Има една стара мъдрост – кой печели? Трябва да се види много внимателно кой ще спечели от този законопроект. Ако са ощетените стотици хиляди хора – добре. Ако печели един човек – това е друг въпрос. Ние няма как да подкрепим такъв законопроект, ако печели един човек. Но със сигурност трябва много внимателен прочит на този законопроект, като се имат предвид и хората, които го внасят. И пак повтарям – ще настояваме за широк обществен дебат. Колкото повече мнения се чуят, ще е само от полза.
