Властта дори не се изчерви след писанията на западни медии за поголовна корупция у нас. Дори формално не ги и отрече. Но подучи разни маргинали да пишат гневни есета – изпълнени с байганьовски ругатни срещу западните медии, издавани в страни, които са ни уж съюзници в ЕС и в НАТО. Това е горчивата българска действителност за съжаление, въпреки че корупционната среда е дело на управляващите, а не на стадото, чийто пастир са те. От него се очаква – в името на някакво председателство на ЕС, което ни се полага по право на всеки десетина години, да си зарови главите в пясъка като щрауси и да вика с цяло гърло: "Оле! Оле! У нас е толкова добре…! Няма нищо лошо!"
В същото време разноцветната мафия – в центъра и по места, не спира да вилнее. Понякога открито – като във времената на СИК и ВИС. Друг път – прикрито, на стопанския фронт.
В сряда имаше шесторно убийство – уж заради наркотици. Бивша директорка на детска градина в "Горна баня" пък извади SMS-ите, с които са й нареждали да приема деца на наши хора извън правилата – сред тях и служители на МВР и на ГДБОП. Общината се оправда по случая като бременна ученичка, но не върна на работа уволнената директорка. Защото новоназначената на нейно място вероятно няма да излиза по екраните на националните телевизии и да разказва за подминаването на закона. Вместо признание за корупционна практика обществото научи, че не кой да е общински служител и екс топ следовател по делото за убийството на Андрей Луканов – Ботьо Ботев, ще разследва казуса със записването на деца във горнобанската градина. Досущ като в онзи виц от времето на социализма: "Законът е врата у поле. Лъвовете минават отгоре, овцете – отдолу и само говедата се блъскат в нея."
Тези дни стана ясно и друго: саниран блок, чиито обитатели са се вързали на идеологемата, че обновяването е безплатно, останаха без покрив. Просто строителите са взели парите и са си заминали. А органите на реда не могат – или не искат, да ги открият. Защото вероятно фирмата е "наша" и дели парите с когото трябва. Малък щрих от общата картина са падаща термоизолация от току-що санирани училища, разпадащ се асфалт по магистрали и какво ли не още. Но парите са взети и изчезнали неизвестно за обществото къде.
Трагична ситуация. На всичко отгоре вилнее и люта цензура из медиите, защото депутатът КОЙ владее близо 80% от тях, поне от печатните. А останалите си мълчат и се ослушват да не сбъркат, защото са жизнено зависими от рекламата. На кранчето на рекламата, както е известно, стои Нейно Величество Властта. И дирижира "потока" – финансовия, разбира се. С една дума, се върнахме във времената на Тато, когато имаше само два вестника, които формално не бяха на Партията и на др.Тодор Живков – присъдружните "Отечествен фронт" и "Земеделско знаме". А БНР и БНТ се състезаваха със "Свободна Европа".
Та това е. От едната страна са бандитите, от другата – депутатът КОЙ, който двустранно регулира потока – откъм теч на информация и откъм финансово кранче. А между тях е стадото, наричано народ или електорат. Над тях е властта. Която дори не се изчерви, че в края на декември 2017 г. заради писанията на западни медии за поголовна корупция у нас. Дори официално – сиреч формално, не ги и отрече.Затова е време да престанем да бъдем стадо щрауси, дето си заравят главите в пясъка и да извикаме с цяло гърло: "Оле! Оле! Царят е гол и всички знаят това."
