В залисията покрай коледните и новогодишни празници малцина разбраха, че от 1 януари тази година свидетелствата за съдимост, които изискват държавните органи по силата на над 60 нормативни акта, вече трябва да ги получаваме от тях по служебен път. Това стана възможно след промяна в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Промените бяха публикувани в "Държавен вестник" на 28 декември.
Само че се оказва, че това облекчение съвсем няма да важи за всички български граждани. И огромна група хора ще са принудени да продължат да си вадят заветния документ по стария ред.
Това става ясно от пуснатите за обществено обсъждане промени в Наредба № 8 за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, която всъщност трябва да уреди как технологично ще се вадят "служебните" свидетелства за съдимост. Наредбата все още не е приета, срокът за обсъждането й изтича в началото на февруари и едва тогава тя ще може да бъде приета от МС и да се превърне в действащ нормативен акт.
Според новата наредба служебният обмен на данните за съдимостта на гражданите ще става посредством Електронно служебно свидетелство за съдимост (ЕССС).
На първо място обаче, такова свидетелство ще може да се издава само за неосъждани лица. От него няма да може да се възползва никой с присъда, включително и хора, на които им е наложено само административно наказание по чл.78а от Наказателния кодекс.
В проекта е изрично записано, че облекчението се допуска само за тези, "за които не са съставяни бюлетини за съдимост". А това би трябвало да означава, че се изключват и реабилитираните – независимо преди колко десетилетия са престъпили закона.
Изключени от облекчението са и българските граждани, родени в чужбина – независимо от това, че е възможно никога да не са живели в чужда държава.
Всичко това означава, че от новото улеснение няма да се ползва една огромна част от населението на държавата, което ще е принудено да си вади свидетелство за съдимост по старата уредба – от съдилищата и срещу заплащането на съответната такса.
Спорът дали това ограничение на кръга от субектите с "право на облекчение", което се залага в наредбата, не влиза в противоречие с нормативен акт от по-висша степен, вероятно тепърва ще се води. Факт е, че в наредбата, въз основа на която правосъдното министерство и досега издаваше електронните свидетелства за съдимост, също фигурираше условието, че това е възможно само за неосъждани граждани, но тогава това право не бе предвидено в закон за всички. Ограничения като тези в наредбата не са заложени нито в ЗОАРАКСД, нито в който и да било друг от общо над 60 закона, които също бяха променени с идеята, че така ще се облекчи административната тежест за гражданите. На всички граждани, не само на неосъжданите или на тези, родени у нас. Текстовете в тези променени закони са кратки и ясни: "Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган".
Но има и друг важен въпрос, на който наредбата не дава достатъчно убедителен отговор: как гражданите ще могат да контролират кой и за какво иска сведенията за тяхната съдимост.
Да поясним: електронните свидетелства ще се издават пак от Министерството на правосъдието. С една съществена разлика, обаче: досега справките се даваха по заявление от гражданина, за когото се отнасяха. А сега се предлага те да се правят по заявление от чиновник на административния орган, за който е нужно свидетелството. И да се пращат пак до органа по служебен път.
Никъде в тази нова процедура обаче няма и ред, от който да става ясно трябва ли гражданинът да е дал предварително съгласие, за да му се бърка в съдебното досие. Неясно е дори дали ще бъде поне уведомяван, че това ще му се случи и как ще се удостоверява това пред правосъдното министерство.
Няма изрично предвиден текст и за това, че в заявлението трябва да фигурира основанието, въз основа на което се иска издаването на такова свидетелство за съдимост, пред кой орган ще бъде приложено, в каква процедура ще се ползва.
Не е ясно и какво ще стане, ако даден чиновник реши "на своя глава" да прави проверки за нечия съдимост, които въобще не се изисква да бъдат правени – да речем, от просто любопитство.
Не е предвидено и задължение на Министерството на правосъдието, когато издаде такъв служебен акт, да уведоми съответното лице, за което той се отнася – защото току-виж се окаже, че това лице въобще не знае, че някой му е ровил в досието…
С две думи: липсва всякакъв механизъм за контрол от страна на гражданите върху достъпа до тази информация за тях, която е безспорно чувствителна. А в държавата на "оня" Филип Златанов с тефтерчетата въпросът дали при това положение няма да се стигне и до злоупотреба и скандали си има очевиден отговор: у нас всичко може. И това е доказано.
Свидетелство като слънце
Нормативните актове, в които се залага изискването да се представя свидетелство за съдимост, са няколко десетки: като се почне от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, Кодекса на застраховането и Закона за акцизите и данъчните складове, мине се през Семейния кодекс, та до още десетки наредби.
Свидетелство за съдимост се иска при кандидатстване във военно училище, за заемане на висши държавни длъжности или при избор за съдебен заседател, при откриване на дрогерия или аптека, за получаване на разрешително за оръжие, за започване на частна охранителна дейност – и за какво ли още не.
За да си извадят нужните документи, гражданите виеха дълги и нервни опашки пред районните съдилища, а си и плащаха за това – ежегодно съдилищата прибираха над 3 млн. лв. приход от издадените свидетелства за съдимост.
Всичките тези нормативни актове вече също са променени – от 1 януари изискваните в тях от гражданите свидетелства за съдимост вече би трябвало да се вадят служебно от съответните органи. Само че – както се оказва, това няма да важи за всички.
