Расте, всичко ще расте

пазари

Петър Драмов,

"УниКредит Булбанк" АД

Глобалният икономически растеж се увеличава с всяка измината година. През 2016 г. световният БВП нарасна с 1.4 на сто. Прогнозите за 2017-а са, че показателят ще  достигне 79.3 трлн. щ. долара, или с 5.2% повече на годишна база. Очакванията той да се ускори до 6.5% през  2018 г. вече се калкулират в цените на корпоративните книжа. С 30% нагоре отскочиха през миналата година азиатските борсови индекси, с 25% – щатските, и със скромните 10% – европейските. Заявките са те да запазят същото темпо на нарастване и през 2018-а.

Активирането на икономическото развитие има нужда от материали и гориво. Цените на цветните метали, на алуминия и медта нараснаха с по 30% през миналата година, а се очаква да задържат темпа на нарастване и през 2018 г., особено на червения метал, защото ще продължава да е дефицитна стока най-вече заради търсенето му от китайските производители. Цената на "черното злато" – петролът ще расте със скромните 10% през настоящата 2018% и с по-нескромните 30% през следващата 2019 година. Стойността на жълтото (истинското) злато, отразявайки инфлационните очаквания, ще се устреми нагоре и ще добави най-малко 10% към сегашната си стойност. Инфлацията в световен мащаб през 2018 г. леко ще се ускори от 3% през 2017 г. до 3.1% през 2018 година. За САЩ и за еврозоната тя ще поддържа същото темпо, както и през предишната година от съответно 2.1 и 1.5 процента.

Пазарните лихви по краткосрочните сделки, сключвани на междубанковия паричен пазар, също ще растат, но с по-буйни темпове. Тримесечният щатски LIBOR ще расте с над 50%, от 1.7% сега до 2.6% в края на 2018 г., а европейската му посестрима EURIBOR ще нарасне с едва 12% – от минус 0.33% в края на предишната година до минус 0.29% в края на тази година.

Нивата на доходността от десетгодишните книжа също ще растат, водени най-вече от очакванията централните банки да вдигнат  основните лихви, продиктувани най-вече от по-доброто представяне на икономиките, както и от по-активното емитиране на държавен дълг. Две покачвания на Фед и нито едно за ЕЦБ през 2018 г. вече са калкулирани в сегашните  и в бъдещите  цени на книжата. Доходността на щатските бондове ще достигне 3%, а немските ще гонят 1% в края на 2018 г. при нива от съответно 2.4 и 0.4% на годишна база в края на 2017-а.

Очаквам и доходността на българските държавни еврооблигационни емисии, които са търгувани на международните финансови пазари, също да нарасне. Тази корекция ще е по-скоро символична и е по-вероятно да се случи във втората половина на 2018 г., когато ще стане много по-ясно кога и с каква стъпка ЕЦБ ще покачва  основната лихва в еврозоната. Дотогава ще стане ясно и дали световноизвестните рейтингови агенции ще повишат оценките си за страната ни. Това се очаква да стане в средата на годината, така че е по-добре да се следят спредовете в доходността на книжата. Доверието в страната ни се подобрява, а това е сериозна предпоставка за свиване на десетгодишните разлики, които през миналата година се стесниха драстично от 197 до 66 базисни точки. Рейтингът на Унгария е същият като на България, но инвеститорското доверие в управлението на унгарския държавен дълг е по-слабо и затова цената на книжата им е по-ниска, а доходността е по-висока. За сравнение, българската емисия с падеж 2027 г. се търгува при 1.11% годишна доходност, а унгарската – при 1.33 на сто.

Докато има слаба надежда доходността на външните ни емисии да се коригира в унисон с нагласите на международните пазари, доходността на вътрешните ни емисии е подвластна единствено и само на поведението на местните инвеститори, които са банкови институции, пенсионни дружества и застрахователни компании. За тях водещото е какви са алтернативите за свободните им левови наличности. За банките възможността е да ги държат по сметки при БНБ при минус 0.6% годишно, а за другите финансови институции е да ги "сложат" в банките при 0%, но да плащат такси за поддръжка. Ето защо доходността на десетгодишната емисия в левове е 0.98%, а на еврооблигацията – 1.11 на сто. Балансовото число на банките нарасна с 5% – до 96 млрд. лв. през 2017 г., а свободната ликвидност със 7% – до 13.1 млрд. лева. Това е сумата, която тежи на доходността на книжата и е причина за непрестанния ръст на цените им. През 2018 г. Министерството на финансите ще емитира нов дълг за точно 1 млрд. лв. номинална стойност, а ще изплати падежите на 1.6 млрд. лева. Този  дефицит на книжа от 0.6 млрд. лв. ще натисне доходността на вътрешните емисии допълнително надолу, а освободената ликвидност ще е като воденичен камък и за възвръщаемостта на еврооблигационни ни емисии.

Министерството на финансите умело се възползва от създалата се конюнктура на свръхликвидност в банковата система и дефицит на държавни ценни книжа и предприе смелата и навременна стъпка да емитира държавна облигационна емисия със срочност от 25 години на вътрешния пазар на държавни ценни книжа. За първи път в най-новата ни история ще се издаде толкова дългосрочен дълг. Аукционът за реализацията на 100 млн. лв. номинална стойност ще се проведе на 22 януари. Доходността на аналогични по срочност емисии на Италия и Испания, имащи присъден кредитен рейтинг със съответно една и две степени по-високи от нашата, е 2.7% на годишна база. Те са с обеми от порядъка на 9-18 млрд. евро.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст