Исковете на потребителите за нарушени права да се предявяват само пред съда, в чийто район е постоянният адрес на пострадалите граждани. Същото правило да важи и за жертвите от катастрофи – те да могат да завеждат дела срещу застрахователните компании, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи само в съдилищата по постоянния си адрес или където е настъпило произшествието. Завеждане на такива дела в София, ако пострадалите са с адрес в провинцията, вече ще е невъзможно. Това е есенцията от промените в Гражданския процесуален кодекс, които бяха внесени от група депутати на БСП в Народното събрание през миналата седмица.
В момента подсъдността по застрахователните и потребителските дела е "изборна" – т.е. ищецът (потребителят или пострадалият в катастрофа) избира къде му е най-удобно да заведе делото си: дали по адреса на ответника, дали по собствения си (за потребителите това може да е както постоянен, така и настоящ адрес), или на мястото, където е станала катастрофата (застрахователното събитие). А сега се предлага занапред тези видове дела да се гледат единствено и само в съдилищата, където са постоянните адреси на пострадалите (или където е настъпило произшествието – за пострадалите от ПТП).
В мотивите към проекта се твърди, че това "закотвяне" на подсъдността ще е всъщност най-справедливото и удобно решение за гражданите. Депутатите – вносители смятат, че по делата за катастрофи практически цялата дейност по събиране на доказателства трябва да се извърши извън София – там, където е настъпило произшествието. "Когато то не е настъпило на територията на София, пред страните се появяват редица практически трудности, като пътувания на свидетели от цялата страна за разпит пред съда в София, пътувания на пострадалите – нерядко тежко увредени, до съответния съд в София за извършване на лични прегледи и медицински експертизи…", разясняват депутатите. И казват: "Това води до обективна забава при разглеждането и приключването на делата поради нуждата от събиране на доказателства от цялата страна, разходване на финансов ресурс на страните или на съдебния бюджет". Затова предлагат делата да вървят по постоянния адрес на пострадалите. Или по изключение – в съдилищата, в чийто район са станали катастрофите.
Тази теза обаче вече предизвиква спорове, първо, защото не отчита, че този вид вече не се гледат само в София. Само преди няколко месеца – през октомври 2017 г., бяха приети поредните изменения в ГПК и те дадоха възможност на пострадалите при катастрофи да избират къде да се водят делата им: по адрес на компанията, по техния собствен или там, където е станала катастрофата. Тази промяна в закона, действаща само от няколко месеца, обаче е определена в мотивите към новия проект за изменение в ГПК като "без практическо значение за броя на новообразуваните дела в Софийския градски съд по искове, предявени срещу застрахователи".
Освен това не се взима предвид фактът, че никой не е длъжен да живее на постоянния си адрес, нито пък да го сменя всеки път, когато си намери нова работа в друг град. Затова съществуват настоящите адреси. А правото да изберат пред кой съд им е най-удобно да изложат спора си, трябва да бъде оставено на гражданите. Звучи също толкова нелогично да пратиш един тежко пострадал при ПТП човек да се съди например чак в Силистра, след като неговият настоящ адрес от години е в София, в столицата е претърпял катастрофата и там се лекува.
Впрочем мотивите към проекта засягат основно катастрофите и делата, които следват от тях. Обяснение за това какво налага да се премахне възможността потребителите да водят дела и по настоящите си адреси въобще липсва.
Целта на изменението обаче е съвсем ясна: да се "разтоварят" софийските съдилища. Според вносителите "задължителното разглеждане на исковете на увреденото лице за застрахователни обезщетения от съда по неговия постоянен адрес или седалище или по местонастъпване на застрахователното събитие, освен че е логически оправдано, ще доведе до намаляване на обема на работа на свръхнатоварените Софийски градски и Софийски апелативен съд за сметка на други, по-малко натоварени съдилища в страната". Те подчертават, че неравномерното разпределение на гражданските дела между различните съдилища е една от основните причини за забавянето на разглеждането им. А се отразява и върху качеството на съдийските решения. Което е безспорен факт.
Въпросът е дали е честно замитаните от години във ВСС проблеми с неравномерната натовареност и нереформираната съдебна карта да се решават за сметка на гражданите. Още повече че хората плащат достатъчно скъпа издръжка на съдебната власт, за да бъдат лишени от правото си да избират къде им е удобно да пратят спора си по подсъдност – особено когато става дума за толкова масови спорове, каквито са потребителските и застрахователните. В крайна сметка съдилищата съществуват заради гражданите, а не обратното.
