Българският износ с по-висока добавена стойност трайно се повишава през последните години. Тази категория вече заема близо една четвърт от общия експорт на страната. Обемът на експорта ни през миналата година е бил 30.2 млрд. щ. долара, като най-висок дял в него – близо 3 млрд. щ. долара, има износът на продукти на електротехниката и електрониката. Основните купувачи са в Германия, Италия, Франция. Изделията ни често се вграждат в крайни изделия там, а след това се реализират в целия свят.
И така е вече трета поредна година, в която изделията на електротехниката, електрониката и машиностроенето изместват в експортната листа на страната горивата, които дълги години държаха лидерската позиция там. Това показва анализ на Българска стопанска камара за външната търговия на България в периода след присъединяването към Европейския съюз.
Тези данни за успеха на сектора обаче не са известни на обществото и за това сме виновни преди всичко ние – браншовата организация, че не сме достатъчно активни в разгласяването на тези данни, отбелязва Румен Атанасов, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката. Един такъв сектор може да осигури много успешна кариера за младите хора. Но оттук идва и най-острият проблем, който е от последните няколко години – дефицитът на такива кадри. Професионалистите в бранша са добре платени, но за да стане това, се изисква учене, инвестиране в знания, нещо, за което малко младежи имат време и желание, констатира Атанасов.
През последните пет години износът на българските производители в този бранш отбелязва средногодишен ръст от 5%, докато в същото време световният внос на такива изделия се е увеличил само с един процент. Това пък според експерти за този пазар означава, че тези български продукти са достатъчно конкурентоспособни на международните пазари и успяват да изместят други доставчици на същите изделия. Но същевременно трябва да се отбележи и друг голям проблем – диверсификацията на пазарите. От над 4800 стоки в експортната ни листа 570 се изнасят само за една държава, например кабелни снопове за автомобили за Турция. Страната ни може да увеличи износа си за развитите страни, като стане поддоставчик на големите фирми и като се включи в глобалните вериги на доставки.
Според Румен Атанасов, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката, фирмите ни трябва да се специализират в определени продуктови направления, където вече имаме постижения заради голямата конкуренция и различното технологично ниво, с което компаниите в страната разполагат. Основните пазари, където страната ни изнася, са обединеният европейски пазар, а също тези в САЩ, в Северна Африка, на Средния Изток и Русия, но руският в последно време губи своето значение. От друга страна, Атанасов препоръчва на компаниите у нас да гледат към пазара на Балканите, който в момента е слабо развит, а има сериозен потенциал и не малко предимства – близост, по-ниски транспортни разходи и други предпоставки от този род. Основните продукти, в които България има шансове на световните пазари, са мехатронните комплекти, както и други комплексни продукти, изискващи повече интелектуален труд, отколкото масово производство.
Не бива да се пропуска и друг факт – че в основата на повишената конкурентоспособност на българските стоки стоят международните компании, които имат предприятия у нас, и в по-малка степен – принос на местни фирми. Именно така работи днес и браншът "Електроника и електротехника", който е една сплав от големи световни производители и български компании, а някои от тях са регионални лидери в своята пазарна ниша.
Повечето от заводите са изградени "на зелено", разширяват се през годините, а пазари намират основно в чужбина. Инвестициите помагат на предприятията да свиват разходите си, както и да произвеждат по-качествени изделия. Браншът "Електротехника и електроника" е на трето място по оборот и на четвърто място по брой на заетите както в ЕС, така и в България. По-важно е това, че голяма част от изделията му влизат като полуфабрикати в междинното потребление при производство на машини, автомобили и други изделия. Фирмите пък произвеждат средства за автоматизация за всички други отрасли, като с това съществено допринасят за повишаване на производителността на труда.
В бранша у нас работят 402 предприятия с общ годишен оборот 5.605 млрд. лева. Той е и един от най-големите работодатели с персонал 43 336 служители, като заедно с това създава и непреки работни места в други, свързани с него сектори (в търговията, логистиката и в следпродажбения сервиз). Високотехнологична и силно конкурентна индустрията следва тенденцията да инвестира активно в иновации както собствени средства, така и от различни еврофондове. Нова програма за стимулиране на иновациите за 107 млн. лв. ще тръгне до края на година. Въпреки успехите на бранша мехатрониката, която включва електротехниката и електрониката, е недооценена у нас, каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. А като принос във БВП у нас тя е далеч над средния европейски процент.
Бизнесът се оплаква и от внос на некачествени изделия от трети страни, които не отговарят на техническите изисквания, както и сивата икономика, които не създават добра бизнес среда.
Световни гиганти предпочетоха България
Преструктурирането на сектора "Електротехника и електроника" през 90-те години на миналия век стана сравнително успешно на базата на силното му развитие до онзи момент. Електротехническите фабрики бяха от първите приватизирани: ABB, SCHNEIDER, Hyundai Heavy Ind., Sparky, SET и др. закупиха някои от производствените предприятия, а впоследствие FESTO, SCHNEIDER, ABB, EPIQ, LIEBHERR, YAZAKI, CE BORNETZE реализираха големи производствени проекти "на зелено". Продуктовата им структура е доста широка, като с най-голям дял (65%) са ел.машини и апарати, като развитието винаги е било ориентирано към износ. Местният пазар по принцип е много малък за такава индустрия. От друга страна, той е необходим за фирмите, защото липсата му ще затрудни иновационния процес и тестването на нови продукти.
Експортният микс се промени през последните години, защото България вече е домакин на големи международни компании в сектора – световни лидери, които са инвеститори у нас.
Сред тях е френската група "Шнайдер електрик", която присъства на българския пазар от 1998 година. Първоначално започва работа чрез търговско представителство, а по-късно открива и собствен завод в Перущица. По-късно разширява производството си в индустриална зона Радиново, край Пловдив. Компанията транспортира продукцията си от завода до два разпределителни центъра – Будапеща и Лион.
Концернът АББ има над 2500 служители в България, които работят в централния офис в София и четири завода в страната. Две от производствените бази се намират в гр. Раковски и произвеждат електрически компоненти ниско и средно напрежение. Другите два завода се намират в Петрич – за продукти ниско напрежение, и в Севлиево – за продукти високо напрежение. АББ разполага и със сервизен център за турбокомпресори във Варна.
"Фесто Производство" ЕООД е част от немския концерн Festo AG – световен лидер в областта на индустриалната автоматизация, пневматиката, сервопневматичните и електрическите технологии за автоматизация.
Асортиментната листа на дружеството обхваща производството на сензори и принадлежности към тях, както и на присъединителни кабели. През 2020 г. ще започне ново разширение на софийския завод – пак с цел удвояване на производството. Понастоящем в дружеството работят над 900 специалисти.
Тук е и Hyundai чрез дъщерната фирма "Хюндай Хеви индъстрис Ко България" – производител на силови трансформатори и стъпални регулатори в София и със световно присъствие в 60 страни. Американската компания за автомобилни компоненти "Сенсата Технолоджис" ще открие трети завод в България. Планираните инвестиции са около 100 млн. лв. в следващите години. Фирмата има два завода у нас – в Пловдив и Ботевград, както и централа и развоен център в София. На българския автомобилен пазар Visteon присъства от 2001 година. Инженерните специалисти на Софийския развоен център са част от втория най-голям развоен център на компанията за автомобилния им бизнес. Различни екипи разработват софтуер, хардуер и механика за автомобилната електроника (табла, дисплеи, мултимедийни устройства, комуникационни модули и др.).
В сектора работят успешно и български компании, предлагащи конкурентни продукти по света. "АК Електрик", която е част от шведската AQ Group AB, откри през февруари нов цех в завода за електрически табла и компоненти в Радомир. Инвестицията е 6 млн. евро и ще позволи да се разшири производството и да се привлекат нови клиенти от автомобилната и влаковата индустрия. Очакват се и повече поръчки от Volvo Group, която е най-големият клиент на шведската AQ Group през последните пет години. "Електроинвент" АД, Индустриална зона – Божурище, произвежда т. нар. складове за електрическа енергия, които се инсталират в Германия, Великобритания и някои азиатски страни. "Динамо" АД – Сливен, е водещо предприятие в областта на електрическите машини, предназначени за автомобилната индустрия и машиностроенето.
Според данни от германската статистика през 2016 и 2017 г. износът на продукти на сектор "Електроника и електротехника" от България за Германия надвиши за първи път, и то устойчиво, вноса от Германия за България на подобни продукти. Става въпрос предимно за електрически устройства, апарати, кабели, акумулатори, печатни платки, силова електроника.
Браншът "Електротехника и електроника", представен от стокова група "85 Електрически машини", показва най-значителен ръст в износа от България. От 2007 до 2017 г. износът на подобни изделия се увеличава 3.5 пъти – от 1.5 млрд. до 5.2 млрд. лева. И от пето място в началото на периода излиза на първо място.
