За втори път само в рамките на тази една година в Еврозоната избухва много сериозен банков скандал с пране на пари. На 19 септември агенция "Ройтерс" съобщи, че главният изпълнителен директор на Данске Банк (DANSKE.CO) Томас Борген е подал оставка, след като разследване разкри, че през клона си в Естония – държава от Еврозоната, тя е извършила съмнителни плащания за 200 млрд. евро.
"Няма съмнение, че ние като организация се провалихме в тази ситуация и не отговорихме на очакванията ", каза на пресконференция Борген, който ще остане до назначаването на нов изпълнителен директор.
Борген, на 54 г., отговаря за международните операции на Danske Bank, включително Естония, между 2009 г. и 2012 г.
Макар че докладът от разследването да хвърля известна светлина върху дейността на банката в Естония, инвеститорите са загрижени дали Съединените щати, които са наложили санкции на Русия, няма да я накажат.
"Тъй като това е най-големият скандал за пране на пари в европейската история, а Danske Bank е голяма банка, която трансферира долари по целия свят, се опасявам, че този случай ще привлече вниманието на американските власти", казва пред "Райтерс" Бил Браудър, основател и главен изпълнителен директор на "Ермитаж Капитал Мениджмънт".
Danske Bank заяви, че разследването обхваща около 15 000 клиенти и 9,5 млн. плащания извършени между 2007 и 2015 г.одина. Естонското портфолио на банката е имало около 10 000 клиенти, регистрирани в 90 различни страни, като Русия, Великобритания, Британски Вирджински острови и Финландия. От Danske Bank уточниха, че около 6 200 клиенти са били проверени и очакват "значителна част от плащанията да се окажат подозрителни".
Според "Ройтерс" докладът е установил, че Danske Bank не е предприела подходящи действия през 2007 г., когато е била критикувана от естонския регулатор и е имало информация, че през клона и се изпират пари от престъпна дейност, оценена на "милиарди рубли месечно ".
Представители на Danske Bank обясняват, че естонският клон не е използвал процедурите си за борба с изпирането на пари, тъй като не е прехвърлил балтийските си банкови дейности на ИТ платформата на банката, понеже това би било твърде скъпо.
Явно приемането на балтийските държави в Еврозоната са ги превърнали в удобен плацдарм за руските капитали в усилията им за проникване в банковите системи на държавите от ЕС и легализирането на инвестиции и трансфери, които иначе не биха могли да извършат без да привлекат вниманието на властите в САЩ и в отделните страни от ЕС.
Ще припомним, че по-рано тази година властите на САЩ обвиниха банка ABLV в Латвия, че извършва сделки свързани с изпирането на пари, което доведе до блокиране на сметките й в щатски долари, предизвика ликвидна криза и фалита на банката. Интересното е, че според неофициално потвърдена информация, сделките са били свързани с финансирането на ракетната програма на Северна Корея.
Но проблема с прането на пари през банки не е само балтийски. Той се проявява дори и в най-авторитетните кредитни институции в едни от най-консервативните в надзорно и във финансово отношение държави. Например холандската банка ING (INGA.AS) се съгласи да плати 775 милиона евро глоби, след като призна, че престъпниците са успели да изперат пари чрез своите сметки в нея. Явто този проблеми – с изпирането на пари, е язва за Еврозоната, за която много бързо трябва да бъде лекувана и дори оперирана
