Двата "качествено нови варианти за променен здравен осигурителен модел" – на Горанов и на Ананиев – предлагат нова финансова схема за допълнителни приходи в системата, но липсват предложения по ключовите проблеми – точен анализ на разходите с предложения за оптимизация, мерки срещу злоупотребите, актуализиране на клиничните пътеки, остойностяване на лекарския труд и още от този род. Само въвеждането на застрахователите като страна по плащанията няма да реши проблемите в системата, защото те не опират до недостига на пари, те са в липсата на адекватен контрол върху плащанията. Колкото до здравните застрахователи – те са единодушни, че държавата се опитва да им прехвърли риска при абсолютно неясни базови данни за системата. Предлагат им да скочат в басейн, в който не е ясно дали има вода, и ако има – колко е дълбока.
"Двата предложени варианта не ни казват какъв е проблемът в здравната система – дали е само в приходите й, или има и други, които ние подценяваме и не им обръщаме внимание." Това каза специално за "БАНКЕРЪ" бившият здравен министър и председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване – Мими Виткова, по повод на коментираните предложения.
Двата варианта според нея взаимно се изключват. "Във варианта за пълна демонополизация на Здравната каса – НЗОК, се казва, че се запазва вноската от 8% – така се признава, че парите са достатъчни, но се управляват лошо. Поради това предлагат да ги управляват застрахователите. Вторият вариант пък казва: парите не са достатъчни, съберете още", обясни Виткова.
Това е абсолютно рисково начинание за нас, застрахователите, защото към днешна дата никой не се е опитал да направи някакви приблизително точни сметки каква е цената на клиничните пътеки, смята ексминистърката.
"Г-н Ананиев прави всичките си сметки само на база на парите, които плаща касата за болнична помощ – 1.7 млрд. лева. В същото време публична тайна е колко много доплащат пациентите за болнично лечение. Никой не съобщава каква е тази цифра."
Опитахме да спорим с г-жа Виткова, че това са пари под масата и няма да как да бъдат преброени открито. Тя пък обясни, че има голяма маса от официално получени от медиците пари – за избор на екипи, за медицински изделия, подобрени битови условия, индивидуален сестрински пост, индивидуален санитарен пост и т.н. Това са пари, влезли по официален ред в болниците и те са отчетени в данъчните декларации на тези търговски дружества. Това са отчетни данни, които могат да се вземат и да се предоставят на анализаторите и на обществеността. Точно тези пари трябва да бъдат прибавени към 1.7 млрд. лв., които плаща касата, за да видим към днешна дата какво е реалното положение. "Едва тогава ще можем да видим какъв е дефицитът в болничната помощ и как можем да го покрием. Иначе не е ясно какво се разчита да покрият с тези прословути 12 лв. здравните застрахователи", обясни Виткова.
Ето и каква е истината: Първо, всеки от нас си плаща задължителната здравна осигуровка. Второ, НЗОК ще плаща 585 лв. (това са 85% от цената на клиничната пътека до 700 лв.). След това 15%, или около 105 лв., пациентът ще доплаща. Източникът на това доплащане ще бъде или собственият му джоб, или от доброволно застраховане. И така, докато се достигне таванът от 700 лв.,, поясни по-нататък Виткова. След това се включваме ние – застрахователите – до нивото на истинската цена на клиничната пътека. Но има клинични пътеки и на стойност до 14 хил. и до 20 хил. лева. Е, тези нива ние ще трябва да ги достигнем с прословутите 12 лева. Накрая – всяка болница ще си образува сама цени на клиничните пътеки – нали ви е ясно, че вече няма да има клинични пътеки под 700 лв., защото ще са образувани свободно от болниците. Тук вече пациентът отново трябва да се намеси и или сам да си плаща, или да търси доброволно застраховане. Добре, с тези 12 лв. ние ще доплащаме от 700 лв. до цената на клиничната пътека, която болницата Х определи, но в същото време изборът на екип, медицинските изделия, част от лекарствата – те не са в цената на пътеката, обърна внимание експертката.
"Това за нашия бизнес е неприемливо. Ние няма как да си сметнем застрахователната премия, защото не знаем реалните цени на пътеките. В същото време г-н Ананиев обяснява, че НЗОК ще плаща до 585 лв., което значи, че за нея риск няма. Но хората му са направили един анализ, според който тези 84% от клиничните пътеки – до 700 лв., поглъщат само 53% от разходите, които сега плаща касата. Оттук нататък от нас – застрахователите, ще се иска да плащаме близо 47% от досегашните разходи“, заяви шефката на зравноосигурителната асоциация.
А какво става с пациентите? Те ще плащат доброволно онези 15% от цената на клиничната пътека до 700 лв. и втори път – пак доброволно – до реалната цена на пътеката, определена от болницата. А ще имат и едно задължително плащане – онези 12 лв., за които вече говорихме", завърши Виткова.
Застрахователният бранш все още няма единна позиция, по простата причина, че не сме видели още математиката в модела, каза специално за "БАНКЕРЪ" и Нина Колчакова, главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи. Това че се прави опит да бъде реформирана системата, е похвално, защото е ясно за всички, че тя не работи – здравната услуга е некачествена, битовите условия в болниците са лоши, те фалират, няма еднакъв достъп на гражданите до тях, а и медицинските лица са нископлатени и затова бягат в чужбина. А на всичко отгоре парите за здраве, отпускани с бюджета, всяка година се увеличават.
Ние ще подкрепяме усилията на всяко правителство, което се заеме с реформиране на системата, така че тя да работи, заяви тя.
Попитахме г-жа Колчакова какво още им е необходимо на застрахователите, за да си изградят цялостно мнение за предлаганите реформи.
"Искаме повече информация за риска, който ни предлагат да поемем, за да можем да го остойностим. Бихме участвали в модела, но не на всяка цена.И още нещо – въпросът с конкуренцията. Това, което разбрахме за модела досега, е как ще влязат повече пари в системата – само чрез приходната част. Но след това как ще се харчат тези пари, как ще се гарантират ефективност, конкуренция между болниците – това не го видяхме. А за да стане моделът ефективен, тези болници ще трябва да се конкурират за финансирането. Това е другото условие, на което ние, застрахователите, много държим."
Основните критики към модела са насочени към това, че предложенията се отнасят до промени единствено във финансирането на системата. Но остава проблемът с високия дял на доплащането от страна на пациента. Няма и гаранции за по-добра услуга в замяна на повишаване на здравната осигурителна тежест, не се гарантира по-добър контрол на средствата, но пък се гарантират повече плащания от осигурените.
Нито един от представените варианти за промяна на здравноосигурителния модел не е абсолютно готов да заработи. И в двата има полезни моменти, които могат да станат основа на трети модел, който да е по-благоприятен за системата, но това е въпрос на много дебати. Това пък коментира икономистът Аркади Шарков. "Преди да се премине през финансово премоделиране на здравната система, първо трябва да се остойности лекарският труд и да се преразгледат клиничните пътеки“, посочи на свой ред той. И подчерта, че пълна демонополизация не съществува никъде в Европа и в света. "Винаги държавата държи минимален процент, за да я поддържа и да могат да я ползват тези, които не могат да си позволят да плащат за здраве. От друга страна – моделът с втора задължителна здравна вноска е затлачен с много недообмислени технически подробности по отношение на определяне от здравното министерство на премиите за застраховане например", посочи Шарков.
Пълним дупка от 1.5 млрд. лв., които Дянков отмъкна
В кабинета "Борисов 1" финансовият министър Симеон Дянков отмъкна от бюджета на Здравната каса 1.5 млрд. лв. и тези пари бяха претопени в общите финанси на държавата. Въпреки многото изписано по темата нито прокуратурата, нито т. нар. специални служби не се самосезираха и не започнаха разследване около съдбата на тези пари. А българите дофинансират от джоба си здравната система, т.е вършат работата на държавата и попълват нейния дефицит със собствени пари в огромни размери. Средно по 1250 лв. годишно плаща всеки от джоба си за здраве – това става ясно от национално представително проучване на Алфа Рисърч, поръчано от здравното министерство и проведено в периода 23 юли-3 август тази години сред 1017 граждани.
Преките доплащания в България са 48% спрямо 15% за ЕС. Хората плащат годишно от джоба си по около 2 млрд. лева, т.е. около 30% от разходите за здраве (4.7 млрд.лв. публични средства). Над 51% от запитаните смятат, че е възможен нов модел, който да е от полза за лекарите и пациентите. В същото време едва 6% са съгласни лично да внасят повече средства от сегашната си здравна осигуровка.
