Преди няколко години под лобистки натиск се дописна пререгулиране при определяне на предприятията, подлежащи на задължителен одит на годишните финансови отчети.
В момента действат необосновани изисквания за задължителен одит, базирани единствено на правната форма на юридическото лице, но не и на обективни критерии
Пълни лъжи са, че сегашната уредба е в синхрон с директива 2013/34/ЕС. Цялостна политика на ЕС е да се предвиждат мерки за подобряване на условията, при които оперират малките и средни предприятия. В противоречие с тази политика стойностните прагове за задължителен одит, въведени в Закона за счетоводството, възпрепятстват създаването на благоприятна среда за икономическата активност на малките предприятия и необосновано затрудняват осъществяваната от тях дейност. В България, за съжаление, извършването на одит на малки предприятия се превърна в едно утежняващо задължение, при което поради ограничените финансови възможности на предприятията се избира най-ниската оферта, а не най-качествената услуга. Ниската цена съответно води до формално изпълнение на одиторската дейност, което потвърждава тезата, че одиторската заверка на малките предприятия е излишна и ненужна услуга – и за предприемачите, и за обществото.
Освен това едни и същи физически лица са както собственици на капитала, така и управители, и затова не се нуждаят особено от това трета страна-одитор да гарантира достоверността на финансовите отчети на предприятията.
КАТЕГОРИИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ГРУПИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Раздел I
Категории предприятия
Чл. 19. (1) За целите на този закон се определят следните категории предприятия:
1. микропредприятия;
2. малки предприятия;
3. средни предприятия;
4. големи предприятия.
(2) Микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите – 700 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 1 400 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 10 души.
(3) Малки предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите – 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 16 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
(4) Средни предприятия са предприятия, които не са малки предприятия и които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.
(5) Големи предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.
Чл. 37. (1) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:
1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:
a) балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период – 50 души;
2. средните и големите предприятия;
3. предприятията от обществен интерес;
4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес;
5. предприятия, за които това изискване е установено със закон.
(2) Независимо от ал. 1 годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции подлежат на задължителен независим финансов одит, с изключение на случаите, когато дружествата не са осъществявали дейност през отчетния период.
(3) Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.
(4) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните показатели:
1. балансова стойност на активите към 31 декември – 1 000 000 лв.;
2. размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година – 2 000 000 лв.;
3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.
(5) На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност по чл. 116 от Семейния кодекс.
Член 3
Категории предприятия и групи
1. При прилагането на една или повече от възможностите по член 36, държавите-членки определят микропредприятията като предприятия, които към датите на балансите си не надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:
а)обща сума на баланса: 350 000 EUR;
б)нетен оборот: 700 000 EUR;
в)среден брой на служителите през финансовата година: 10.
2. Малките предприятия са предприятия, които към датите на балансите си не надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:
а) обща сума на баланса: 4 000 000 EUR;
б) нетен оборот: 8 000 000 EUR;
в) среден брой на служителите през финансовата година: 50.
Държавите-членки могат да определят прагове, надвишаващи праговете по първа алинея, букви а) и б). При все това, праговете не надвишават 6 000 000 EUR за общата сума на баланса и 12 000 000 EUR за нетния оборот.
3. Средните предприятия са предприятия, които не са микропредприятия или малки предприятия, и които към датите на балансите си не надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:
а) обща сума на баланса: 20 000 000 EUR;
б) нетен оборот: 40 000 000 EUR;
в) среден брой на служителите през финансовата година: 250.
4. Големите предприятия са предприятия, които към датите на балансите си надхвърлят праговете по най-малко два от следните три показателя:
а) обща сума на баланса: 20 000 000 EUR;
б) нетен оборот: 40 000 000 EUR;
в) среден брой на служителите през финансовата година: 250.
Със съжаление отбелязваме, че в предложението за изменение и допълнение на Закона за счетоводството липсват подкрепените от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и от Националния икономически съвет предложения за премахване на допуснато под лобистки натиск пререгулиране при определяне на предприятията, подлежащи на задължителен одит на годишните финансови отчети. С настоящото писмо поддържаме изцяло и недвусмислено подкрепата ни за повишаване на праговете за задължителен независим финансов одит и отпадането на алинеи 2 и 3 в чл. 37 от закона, с които са въведени необосновани изисквания за задължителен одит, базирани единствено на правната форма на юридическото лице, но не и на обективни критерии. Настояваме в рамките на дадените Ви от закона правомощия, а именно: да отговаряте за разработването, координирането и контрола при осъществяването на държавната политика в областта на данъчната и счетоводна политика, да инициирате законодателни промени, с които да бъдат облекчени над 6 000 малки български предприятия от финансовата и административна тежест, която Закона за счетоводството им налага, задължавайки ги да одитират годишните си финансови отчети. Припомняме, че предвидените в националния закон прагове са чувствително занижени спрямо дефиницията за малки предприятия и заложените в Директива 2013/34/ЕС стойностни критерии. Вместо намаляване на административната тежест и усъвършенстване на регулаторната рамка закона поставя изисквания непропорционални на финансовите възможности на малките предприятия. Цялостна политика на ЕС е да се предвиждат мерки за подобряване на условията, при които оперират малките и средни предприятия. В противоречие с тази политика стойностните прагове за задължителен одит, въведени в Закона за счетоводството, възпрепятстват създаването на благоприятна среда за икономическата активност на малките предприятия и необосновано затрудняват осъществяваната от тях дейност.
В България, за съжаление, извършването на одит на малки предприятия се превърна в едно утежняващо задължение, при което поради ограничените финансови възможности на предприятията се избира най-ниската оферта, а не най-качествената услуга. Ниската цена съответно води до формално изпълнение на одиторската дейност, което потвърждава тезата, че одиторската заверка на малките предприятия е излишна и ненужна услуга и за предприемачите, и за обществото.
ПОЗИЦИЯ НА ИДЕС ОТНОСНО ПРАГОВЕТЕ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ОДИТ
С предложените промени в Закона на счетоводството не се предвижда разширяване на обхвата на предприятията, подлежащи на задължителен одит – нито по отношение на така наречените прагове, нито по отношение на другите изисквания, свързани с акционерната форма на предприятията и принадлежността им към консолидирана група от предприятия. Праговете, които се измерват чрез три показателя – приходи от дейността, стойност на активите и брой на персонала са установени със Закона за счетоводството в сила от 2016 г., в съответствие с Европейска директива 34 от 2013 г. На задължителен одит подлежат и всички акционерни дружества, с изключение на онези, които не са осъществявали дейност през периода, както и дружествата, подлежащи на консолидация.
Задължението за извършване на независим финансов одит не е административна тежест, доколкото той не е функция на държавата и не защитава пряко нейния интерес, а публичния, и като такъв е законова мярка за осигуряване достоверност на финансовата информация, която предприятията представят не само на собствениците, но и на широк кръг други заинтересовани лица – данъчни органи, регулатори, банки, кредитори, клиенти, доставчици, бизнес партньори, наети лица, синдикални организации и т. н.. Възнагражденията за независим финансов одит не са приходи в държавния бюджет, а са доходи на бизнеса, доколкото независимият финансов одит се извършва от частни лица, които на свой ред плащат данъци, заплати и осигуровки.
Евентуалното увеличаване на праговете несъмнено ще доведе до предпоставки за масово изготвяне и представяне на ненадеждна финансова информация на потребителите на финансовите отчети, с всички възможни неблагоприятни последици от това. Това, че в част от сектора на малките и средни предприятия собственикът и управителят са едно и също лице, не само че не изключва, но всъщност поражда необходимостта от задължителен независим финансов одит на финансовата информация, която те предоставят на трети лица, за да бъдат защитени интересите на последните. Както беше вече споменато, това са широк кръг заинтересовани потребители – данъчни органи, банки, други кредитори, клиенти, доставчици, контрагенти, наети лица и т. н.
Доколкото над 95% от броя на предприятията и 75% от заетите у нас са малки и средни предприятия, е важно тази значима част от икономиката да бъде „на светло“ с достоверна, проверена финансова информация при отчитането на дейността. Предприятията, чиито финансови отчети не се одитират, на практика се причисляват към т. н. „сив сектор“, който не се отчита пред трети заинтересовани страни, а единствено към собственика си. Известно е, че чрез нарочно изградена несложна система от свързани малки и средни предприятия сравнително лесно може да се осигури възможност значителни бизнес и финансови потоци да останат необявени и скрити с всички рискове от това за цялостната бизнес среда у нас.
Промяната в праговете за одит биха имали сериозно негативно отражение за страната и обществото като цяло, защото значителен брой от основните предприятия в страната, генериращи общо приходи от порядъка на 35 – 40 млрд.лв., съответно между 30 -40% от БВП, няма да бъдат одитирани, а от друга – липсата на одит ще ограничи и затрудни, както бизнеса, така и държавните органи. Потенциално съществуват и редица други заплахи при въвеждането на завишени прагове, като участието в обществени поръчки, където условие за допустимост е предишен опит и наличен финансов капацитет на изпълнителя, удостоверявано чрез финансовите отчети В случай че те не са одитирани, това потенциално може да доведе до манипулиране и улесняване на измамите и други неприемливи действия и практики.
В този смисъл, евентуалното завишаване на критериите за одит би имало подчертано негативен ефект, доколкото:
- Ще се възприеме като подценяване на финансовия контрол от страна на държавата, което от една страна създава мотиви у стопанските субекти, а от друга ярко контрастира с декларираните цели и предприетите действия, особено законодателни промени от последните месеци, както и с поетите ангажименти пред бизнес общността;
По същество представлява отстъпление в усилията за намаляване на „сивата икономика“, която и без това бележи ръст в последно време, който се отбелязва от редица организации, включително МВФ и други международни организации;Изважда от почти всякакъв контрол съществена част от стопанския оборот и БВП, с изключение на данъчния, но пък той принципно е последващ и с ограничен обхват;Изважда съществен брой, значими за размерите на икономиката в страната, стопански субекти, за които обосновано може да се направи заключение, че са с най-голям риск за фиска и икономиката, включително „сивата“, доколкото към тях са адресирани последните законодателни инициативи, а пък големите и средните предприятия, и тези със специфични дейности, така или иначе подлежат на различен специфичен контрол, включително одит, който най-малкото има превантивен ефект;Създава несигурност у потенциалните инвеститори и то в особено неподходящ момент, в който страната се опитва да осигури добри условия и комфорт у тези страни;Противоречи на позицията на страната относно готовността за влизане в евро зоната и тезата, че са постигнати всички изисквания, включително във връзка с финансовия контрол, като този ефект може да се мултиплицира, чрез сигурното разрастване на „сивата икономика“ в такива условия, което в цялост ще има изключително неприятни последствия;Противоречи на тезата, защитавана от страната пред ЕС, относно размера на предприятията във връзка с помощите, доколкото в едни случаи едни от тях са съществени, а в други не са.
Праговете за одит защитават публичния интерес. Това важи както за големите корпорации, така и за малките и средни фирми, чиито финансови отчети подлежат на задължителна заверка от дипломиран експерт-счетоводител. Това заяви по време на пресконференция в София Васко Райчев, председател на Института на дипломираните ескперт-счетоводители в България (ИДЕС). Той бе категоричен, че сегашните прагове са абсолютно адекаватни на икономическата обстановка в страната и са напълно съпоставими като съотношение към брутния вътрешен продукт с други страни от Европейския съюз.
Дебатът за промяната на праговете бе иницииран наскоро от работодателските организации, които настояват критериите да бъдат завишени и по този начин да бъдат облекчени близо 6500 фирми от задължителната одиторска заверка. Въпреки че исканията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българска стопанска камара (БСК) не бяха уважени от Министерство на финансите, двете работодателски организации изпратиха становища до ресорната Комисия по бюджет и финанси в парламента с искане праговете да се повишат. Днес предстои комисията да разгледа на първо четене промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в които са включени изменения във всички данъчни закони, както и в Закона за счетоводството.
Основният аргумент на бизнеса е, че задължителния одит за малки и средни фирми представлява допълнителна административна тежест. „Направеното законодателно предложение за повишаване на праговете за задължителен независим финансов одит и отпадането на алинеи 2 и 3 в чл. 37 от закона напълно съответства на целите и приоритетите на правителството, тъй като приетият национален праг за задължителен независим финансов одит надхвърля четири пъти изискванията на общностния акт и по никакъв начин не благоприятства ефективното прилагане на Директива 2013/34/ЕС, напротив -създава необосновани трудности за малките предприятия в осъществяваната от тях дейност“, се казва в становището на АИКБ. По-конкретна обосновка обаче липсва.
Още по темата
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 802-01-39/11.10.2018, внесен от Министерския съвет.
Всъщност, действително става дума за около 6500 дружества, които имат балансова стойност на активите над 2 млн. лв., нетни приходи от продажби 4 млн. лв. и имат средна численост на персонала за отчетния период над 50 души. Разходите им за одиторска заверка могат да варират в огромен диапазон. Според бизнеса подписът на дипломиран експерт-счетоводител върху финансовия отчет струва около 2 хил. лв., което прави 13 млн. лв. годишно общо за всички малки и средни фирми, отговарящи на горните изисквания. Според ИДЕС обаче изчисленията не са коректни, защото някои фирми плащат много по-малко, а други – повече.
„Няма средна сума колко струва един одит на фирмата, защото зависи от различни фактори и това не се обявява никъде публично. Цифрите на АИКБ са подхвърлени просто ей така“, коментира Велин Филипов, заместник- председател на ИДЕС.
Любопитното е, е бизнесът не е водил никаква официална комуникация с одиторите относно праговете, които не са променяни близо 15 години и са едни от най-високите в Европа.
През 2017 г. в България са извършени общо 15 хил. одита. Активните предприятия са между 200 и 300 хил., обявиха още от ИДЕС. Те са категорични, че по-добрата отчетност и задължителния финансов одит не може да се третират като административна тежест. Това е законова мярка за осигуряване правдивост на финансовата информация, която предприятията представят не само на собствениците, но и на широк кръг други заинтересовани лица – данъчни органи, регулатори, банки, кредитори, клиенти, доставчици, бизнес партньори, наети лица, синдикални организации, обясни Илия Илиев, член на УС на ИДЕС.
„Евентуалното увеличаване на праговете несъмнено ще доведе до предпоставки за масово изготвяне и представяне на ненадеждна финансова информация на потребителите на финансовите отчети с всички възможни неблагоприятни последици от това. Това, че в част от сектора на малките и средни предприятия собственикът и управителя са едно и също лице не само че не изключва, но всъщност поражда необходимостта от задължителен независим финансов одит на финансовата информация, която те предоставят на трети лица за да бъдат удовлетворени с надеждна финансова информация“, добави Валя Йорданова, заместник-председател на УС на ИДЕС.
Според одиторите Доколко над 95% от броя на предприятията и 75% от заетите у нас са малки и средни предприятия е важно тази значима част от икономиката да бъде „на светло“ с правдива, проверена финансова информация при отчитането на дейността. Промяната на праговете ще има негативно отражение върху страната, защото значителен брой от основните предприятия в България, генериращи общи приходи от порядъка на 35-40 млрд. лв. (30-40%) от БВП няма да бъдат одитирани.
От ИДЕС настояват още да се възстанови Национален съвет по счетоводство към финансовото министерство, макар и в малко по-различен вид от преди. Одиторите смятат, че нуждата от подобен орган, където промените да се коментират преди „да се хвърлят в обществото“, е от особена важност, особено в контекста на счетоводната реформа, която тече от години и която ще се извършва и занапред. По думите на Васко Райчев от МФ имат готовност и са склони за разговори по темата. Приемственост има и от страна на работодателските организации. Реформата във финансовата отчетност трябва да бъде добре обмислен процес, в който участват всички заинтересовани лица, заяви Васко Райчев.
