„Аз не живея, не разсъждавам по източния календар. Но ако използваме това на кого е тази година, хайде нека я кръстим така – годината на специализираната прокуратура, разбира се без да омаловажавам по никакъв начин труда на останалите си колеги“.
Оценката е на главния прокурор Сотир Цацаров, пък кой както иска да я разбира. Шефът на държавното обвинение я подплати с уверението, че според социологическо проучване „всичко онова, което се върши като разследвания, се радва, ако мога така да се изразя, на одобрението на не по-малко от 83% от обществото“. В същото време прокуратурата отчитала и песимизма на хората по отношение на това как биха завършили ефектните досъдебни производства. А задачата й била да обори този песимизъм.
Към края на мандата си Цацаров взе да става все по-комуникативен, дръзновен и закачлив в изказа. През ноември стигна и до Шоуто на Слави с новината за проверки на масонския апартамент, ползван от финансовия министър Владислав Горанов, настоя за ревизия на концесията в Банско и увери че не се чувства личния прокурор на премиера Бойко Борисов. Отчетен беше и успехът с вкарването на делото „КТБ“ в съда – останалото е въпрос на песимизъм.
За акциите срещу Баневи, Арабаджиеви, Стайкови и прочее успели бизнес фамилии разбрахме, че отдавна ги държали на мушка, но все липсвали годни доказателства. Цацаров цитира смело любимия си предшественик Никола Филчев, определил прокуратурата като „деловодство, ако останалите контролни органи не си вършат работата". А на въпроса кой е виновен за беззаконието и съдебния слугинаж в държавата главният прокурор отсече: "Всички, не съм всесилен!".
Не можел да отговаря за варненския ТИМ в държавното обвинение, за назидателния арест на кметицата Иванчева отговаряли МВР и правосъдното министерство, за източването на ДДС – депутатите с калпавите си закони, а в съда положението било същото. Иначе Цацаров нямал свойството, желанието, природата и нагласата да се крие зад някого.
„Правя много добре това, което законът ми позволява. Знам много добре, че други не го правят", увери главният прокурор. Да, в обществото имало глад за справедливост, фигурата на главния прокурор концентрирала всички надежди, но той нямал магическа пръчка и, разбира се, му било много трудно.
В тон с критиките, че макар и в телевизионно шоу, прозвуча тогава пораженчески, Сотир Цацаров опитва да разведри тона. Чухме забележителното откровение, че ефективността е една от най-важните думи, защото било от значение как ще зъваршат започнатите шумно разследвания.
„Целта не е само да започват. Целта не е само да следват едно след друго. Целта е да стигнем до атестата за добрата работа на държавното обвинение. А атестат за добра работа не може да бъде нищо друго, освен осъдителни присъди. Затова казвам и вие самият го подчертахте, че ефективността в крайна сметка се мери не толкова в началото, колкото в края. Аз съм със съвсем ясното съзнание за това!“
Какъв ще бъде атестатът обаче Цацаров отказа да предвиди. В прокуратурата имали добри намерения в тази насока, но не работели с такава прогноза. Под финал разбирали внесен в съда обвинителен акт, каквато е задачата им по закон. Пропускът на главния прокурор да спомене, че поддържането на обвинителната теза до края на процеса е също работа на хората му, отдаваме на предколедно разсейване.
В комбинация с поредното уверение на Сотир Цацаров, че опасност от прокурорска диктатура няма, стигаме обаче дотам, откъдето все тръгваме – прокуратурата диктува ритъма в началото, след което съдът убива темпото, а накрая сядат на една маса за почерпката. Тъкмо затова главният прокурор изобличава „опорните точки“ за ръководена от него репресивна машина, но не задълбава в критика на съдийската демокрация. Просто казва, че е време да бъдат отправени въпроси към задаващите „моралния вектор на обществото“ олигарси с вестници. За отговорите във вид на съдебни актове важи казаното в предходното интервю – в съда положението е същото.
Останалото е политика. С председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов общ език няма, защото все с прокуратурата се заяжда и нищо градивно не предлага; последният доклад на Европейската комисия за България е първият, който не е писан по доноси на Пановите приятели – затова е обективен; мониторинговият механизъм създава отлична хранителна среда за грантовите формации; адвокатите защитават медийно знаковите си клиенти, защото им се плаща; а спекулата че Цацаров мисли за стола на Панов, защото не е много редно да седне в него след прокурорския мандат, и защото „има накъде“. Тъкмо обратното на перспективата за законност и правосъдие в страната, в която виновни са всички, а спецпровосъдието бележи значими успехи.
