Шенгенската информационна система

От днес в ЕС влизат в сила нови правила за работата на Шенгенската информационна система, съобщи Европейската комисия.

Промените предвиждат държавите от ЕС да въвеждат задължително в системата данни за извършителите на престъпления, свързани с тероризъм. До края на 2019 г. ще бъде въведено задължението държавите да съобщават на Европол, когато системата е засякла терористи.

В следващите три години в Шенгенската система постепенно ще започне подаването на данни за престъпления, чиито извършители са неизвестни. Ще бъдат въвеждани решенията на държавите от ЕС за прогонването на чужденци без право на законен престой. Държавите ще бъдат задължени да подават към системата данни за граждани на държави извън ЕС, на които е било забранено да влизат в Шенгенското пространство.

ЕК отбелязва, че с промените ще бъдат запълнени празнотите при проследяването и предотвратяването на дейността на престъпниците. Уточнява се, че миналата година в Шенгенската система европейските служби за сигурност са извършили над пет милиарда проверки.

 

2017

 ГЕРБ и Обединените патриоти я записаха като приоритет в управленската си програма. В текста лаконично е отбелязано, че при използването на целия инструментариум на шенгенското законодателство България би могла значително да допринесе за превенция на нарушаването на границите на ЕС.

Очевидно проблемът придобива друг смисъл в светлината на терористичните актове, които в последните години бяха извършени на територията на ЕС и по света. Оказва се, че да пазим границите на съюза по шенгенски, но без да сме членове на зоната, както досега, вече си е чиста проба самохвалство. Даже да сложим на всеки граничен метър по един полицай, вероятността в България и оттам в ЕС да влязат терористи е огромна. Причината е липсата на пълен достъп на страната ни до прословутата Шенгенска информационна система (ШИС) и съответно до данните за лица, застрашаващи сигурността на ЕС.

България е свързана с ШИС още от 2010 година. Оттогава тя подава информация в системата, но в същото време няма достъп до цялата база данни, какъвто имат страните членки на Шенген. ШИС-1 и ШИС-2, в които българските служби работят, всъщност са в голяма степен едностранно отворени канали за обмен на информация – от нас към ЕС, но в обратната посока има цедка за информацията. Както твърди евродепутатът от ЕНП-ГЕРБ Мария Габриел: "България подава информация към ШИС, но не разполага с пълен достъп до данните в системата, тъй като не е член, макар че е изпълнила всички технически критерии. Нужна е политическа воля на европейско ниво за преодоляване на този пропуск в обмена на информация".

Неприемането ни в Шенгенската зона вече е очевиден проблем, при това не по наша вина. България отдавна е покрила всички технически критерии (още от 2011 г.) за влизане в зоната, но по различни причини все още клечим на прага й. Причините за това досега са конюнктурни – например Холандия, Германия,Франция и скандинавските страни обвързваха приемането ни с механизма за наблюдение и оценка на съдебната система и вътрешния ред и с постигането на трайни резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията. И макар че за всички е очевиден двойният им аршин, защото в договора по присъединяването ни към ЕС няма такава клауза, те спъват инициативите за старта на шенгенските преговори от 2015 г. досега. 

 

Някакъв оптимистичен знак за раздвижване по темата получихме през есента на 2016 г., когато по време на заседанието на Комисията по правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент се проведе изслушване за предизвикателствата и бъдещето на Шенгенското пространство. Присъстваха еврокомисарят  Димитрис Аврамопулос, министърът на вътрешните работи на Словакия г-н Робърт Калинак и директорът на Европейската служба за гранична и брегова охрана г-н Фабрис Легери, както и българските евродепутати Мария Габриел и Емил Радев от ГЕРБ.

Комисар Аврамопулос заяви тогава, че и България, и Румъния трябва да станат част от Шенген, но това зависи от единодушието на държавите членки в съвета. Той препотвърди подкрепата на Европейската комисия за двете страни, защото според него те са готови да влязат в Шенген. По време на дискусията словашкият вътрешен министър пък изрази надежда, че скоро проблемът ще бъде решен в рамките на Съвета по вътрешни работи и правосъдие. По принцип представителят на Словакия, която по това време председателстваше Съвета на ЕС, даде категоричната си подкрепа за членство на България в Шенген.

На същото заседание представителите на Европейската комисия заявиха, че в момента на техническо ниво се обсъжда възможността всички да се свържат в една информационна система в сферата на сигурността и вътрешните работи. За това започна да настоява Европарламентът веднага след терористичните атаки в Париж. Идеята е с една проверка на документ за самоличност да се установи дали даден човек представлява заплаха за европейската сигурност.

Председателството на Съвета на ЕС обаче се сменя на всеки шест месеца. Словакия предаде тази отговорност на Малта, която ще ръководи Съвета до 30 юни 2017 година. От 1 януари, когато Малта пое кормилото на ЕС, досега се случиха важни и драматични събития, които се отнасят до повишаване на общата сигурност на съюза. Например промените в Шенгенския кодекс, с които се въвеждат задължителни проверки по външните граници на ЕС. На дебата преди въвеждането им в началото на годината в Европейския парламент участва и  комисарят по сигурността Джулиан Кинг. На това заседание въпросът за приемането ни отново бе повдигнат. "Разкриването, предотвратяването на пътувания с цел подкрепа на терористични актове и борбата с явлението "чуждестранни бойци" изисква предприемане на конкретни действия. Гарантирането на сигурността на ЕС обаче няма как да бъде ефективно, ако предвидените мерки изключват държавите членки, които са извън Шенгенското пространство, но са външни граници на ЕС. За да може България да продължи успешното опазване на външните граници на съюза, страната има нужда от пълния набор от инструменти. Ето защо е нужно на България да бъде предоставен пълен достъп до базата данни на Шенгенската информационна система", бе позицията на българските евродепутати.

Промените в Шенгенския кодекс бяха гласувани през февруари, а от април България ги въведе и по своите ГКПП-та. Очакваше се най-сетне да се приключи с разкраченото ни положение хем да сме външна граница на ЕС и едновременно с това да не сме страна членка на Шенген. Задължителните проверки се извършват при влизане и излизане от ЕС на граждани на трети страни, както и системни проверки на лица, ползващи се с право на свободно движение в ЕС. Регламентът, който въведохме, изисква държавите членки на ЕС да проверяват дали въпросните лица не представляват заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност.

Въпреки това България продължава да клечи на прага на Шенген и да дава сърцераздирателни примери за несподелена любов. А ЕС продължава да си затваря очите за исканията ни за пълна информационна обезпеченост на българските служби в противостоенето на тероризма. Вместо това съюзът дудне защо не си изпълняваме ангажиментите по релоксация и приемане на бежанци.

В очакване на новия кабинет ГЕРБ и патриотите се договориха, че устойчиво решение на проблема с миграцията може да бъде намерено единствено със съвместните усилия на всички засегнати или изложени на риск страни.

Приоритет на ЕС трябва да бъде спирането на притока на мигранти на турските граници – сухопътни и морски, се казва в програмата им. И поискаха радикална реформа на Дъблинския регламент, така че тежестта при обработване на молбите за международна закрила да не се поема само от държавите на предна линия, каквато е България.

Очевидно е, че в тази си част управленската програма на коалиционните партньори издиша, защото едно е да пишеш за приоритети на България, друго за акцентите в политиката на ЕС по деликатната тема за миграцията. Ако султан Ердоган рече да спре действието на споразумението с ЕС за бежанците, ще усетим болезнено разликата.

 

Историческа справка

На 14 юни 1985 на борда на кораба "Принцеса Мария-Астрид" в Шенген, Люксембург, пет от тогавашните десет страни членки на Европейската общност – Белгия, Кралство Нидерландия, Люксембург, Франция и Федерална република Германия, подписват "Договор между страни от Европа за премахване на граничния контрол на вътрешните граници за единна визова система". Този договор е известен като Шенгенско споразумение. Целта му е да премахне граничните контролно-пропускателни пунктове между договорилите се страни и да съгласува контрола по външните граници. България, заедно с Кипър и Румъния, са подписали Шенгенското споразумение, но все още не са изпълнили процедурите за пълното му прилагане. Датите за пълното прилагане са различни за всяка страна. България е заявила готовност за пълно прилагане на изискванията по линия на Шенген от началото на 2011-а. Основният нормативен документ по това споразумение е Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст