"Ръстът на инвестициите надхвърля 1 млрд. евро."
"Трябва да се отчита, че чуждестранните компании изплащат дивиденти и връщат заемите си за вложения."
"България е на картата на световния пазар в автомобилостроенето."
Г-н Борисов, кое според вас определя страната ни като атрактивна инвестиционна дестинация за чуждестранните компании?
– България твърдо вече е на картата на международните инвестиционни процеси. Има една комбинация от три показателя, които определят лидерското място на страната в региона. На първо място, това е кредитният рейтинг, който беше увеличен преди около година от международните агенции. Той беше потвърден и през 2018-а. Този показател, съчетан с много устойчивия икономически растеж в България и мерките на Министерството на икономиката по отношение на бизнес средата, извеждат страната ни като един от лидерите в региона и Централна и Източна Европа като добра инвестиционна среда. Като трети фактор можем да посочим финансовата стабилност. България запазва третата си позиция за най-ниско съотношение между държавен дълг и брутен вътрешен продукт сред страните от Европейския съюз. Това показват данните на Евростат за третото тримесечие на миналата година.
Всички тези три показатели, допълнени от ниската административна тежест и добрата данъчна система, безспорно правят страната ни една добра инвестиционна дестинация.
В тази връзка кои са секторите, които ще движат българската икономика през тази година?
– Структурата на българската икономика е ясна. Виждаме индустрията с дял от около 30%, доста по-малък е този на селско стопанство. Водещ сектор у нас са услугите. В момента виждаме бързо развитие както в някои от подсекторите в сферата на услугите, така и в някои от секторите на индустрията. Не мога да пропусна ИТ сектора, който през последни години показва високи нива на растеж – с 28%, като създава продукти с висока добавена стойност. Има постоянен интерес и от нови инвеститори в услугите и ИТ сферата. Например скоро една водеща световна компания в автомобилната индустрия ще изгради в "София тех парк" свой R&D център.
Друг един сектор, който много добре се развива е автомобилостроенето. Преди десет години започнахме почти от нулата. В момента имаме вече 220 фирми, които генерират около 4 млрд. лв. оборот. Разбира се, някои са от тях са от сферата на машиностроенето, електрониката, електротехника, химията, но те работят и за автомобилния сектор. Тази група от компании по наши оценки създават около 3-4% от брутния вътрешен продукт. Очакваме тенденцията на динамично развитие в този сектор да продължи и през тази година.
Машиностроенето, елетрониката и електортехниката са изключително важни за страната. Не могат да се пропуснат и някои индустриални гиганти от областта на химията и металургията, които са гръбнакът на индустрията.
Малките и средните предприятия са в основата на всяка икономика. Те очакват подкрепа от държавата за участието си в международни панаири и изложения. Какво е предвидено в тази посока?
Когато говорим за малките и средните предприятия, трябва да акцентираме върху няколко сфери. От една страна, е достъпът до финансиране. Тук има голям напредък. Създадени бяха много фондове, с подкрепа от Министерството на икономиката. От друга страна, са инициативите, подети от Фонда на фондове. От трета страна трябва да отбележим и Оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност".
В тази връзка интернационализацията е много важен акциент. Изпълняваме няколко проекта чрез нашите агенции, които са подпомогнати със средства от еврофондовете. Тук трябва да отбележа и тези проекти, които започнахме заедно с Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Българската агенция за инвестиции, като тази практика ще продължи.
На трето място, обръщаме внимание и върху човешкия фактор. Връщането на талантливи българи в страната е важен елемент в тази инициатива. Работим и по такива програми. По наша инициатива акцентирахме върху създаването на Асоциация за стартъпите. В този стартиращ бизнес, с който можем да задържим младите у нас, виждаме един голям потенциал, който може да е много полезен за страната. В непрекъсната връзка сме с асоциацията на стартъпите, подкрепяме инициативите им, заедно разработваме мерки, с които да стимулираме развитието на тази старт екосистема. В този сегмент има голям потенциал.
В стартъп асоциацията участват и българи, които са направили първите си стъпки в чужбина, но биха могли да бъдат полезни и у нас.
Какви чуждестранни компании и в кои сектори да очакваме инвестиции в следващите месеци? Може ли да посочите имена?
– Заявки за нови проекти, или по-скоро срещи, имаме в Агенцията за чуждестранни инвестиции с над 50 нови компании, като при изпълнението им инвестициите могат да надминат 1 млрд. лева. Хубавото е, че вече акцентираме и в райони, непознати досега за инвеститорите – Северна България. А с изграждането и на магистрала "Хемус" смятаме, че ще се канализира инвестиционнитя поток в селищата около нея.
Започнахме годината с проекта на немската високотехнологична компания "МД Електроник", която ще изгради ново производствено предприятие във Враца. Размерът на инвестицията възлиза на 21.5 млн. лв., като ще бъдат разкрити нови 300 работни места с тенденция за нарастване. Надяваме се до края на годината да имаме още една хубава новина за жителите на Враца. Още една фирма, която е поддоставчик на големи автомобилни производители, се готви да развие своя проект в града.
В Северна България има още няколко значителни инвестиции, например, немската "Леони". Фирмата ще инвестира 32 млн. евро, за да построи нов завод за електрическо окабеляване на автомобили в Плевен. Това ще създаде 2000 работни места за региона. Немският автомобилен гигант VOSS Automotive влиза в Баховица, край Ловеч. Инвеститорите вече са подписали дългосрочен договор за наем на площ в "Баховица Индустриален парк" ЕАД, където ще ползват халета на автомобилния завод. Те обещават да разкрият нови 1000 работни места за региона.
Преди дни в Димитровград премиерът Бойко Борисов и икономическият министър Емил Караниколов откриха нов завод на индийската фирма "Варок Лайтинг системс" след инвестиция за над 8 млн. евро. Предприятието ще произвежда осветителни тела за автомобилната индустрия, а продукцията му е предназначена за известни марки автомобили.
И в следващите месеци ще продължим с проекти в секторите машиностроене, електроника и електротехника. Хубавото е, че това са все високотехнологични производства, които разкриват нови работни места за квалифицирани специалисти, създават повече добавена стойност, а и допринасят за икономически растеж.
"Национална компания индустриални зони" ЕАД е важен инструмент за привличане на чуждестранни инвестиции и за разширяване на вложенията у нас.
– Изграждането на индустриални зони е добър механизъм за подкрепа, който е заложен и в правителствената програма . "Национална компания индустриални зони" има вече 10-12-годишна история. Привлечените досега инвестициите във всички зони на нейна територия са за 880 млн. лв. и създават между 6000 и 8000 работни места. Това е един добър инструмент, който смятаме да развиваме и занапред. Но, от друга страна, ще насърчаваме и малките общини чрез подписване на меморандуми за сътрудничество с НКИЗ или с БАИ, като ще работят съвместно за привличане на инвестиции и за обособяване на икономически зони в градовете при конкретен интерес от инвеститори. Законът ни позволява да изграждаме прилежаща инфраструктура за подкрепа на инвеститорите, така че можем да изграждаме и дружества заедно с общините.
Дузина малки общини у нас също проявяват интерес към развитие на индустриални зони. Как Министерството на икономиката ще им помогне да го направят?
– Вярно е, че в момента като че ли наистина има една концентрация на заводи в областта на машиностроенето, автокомпоненти, електротехника в "Тракия икономическа зона" край Пловдив. София е много силна в сфера услугите. Но развиваме и други райони.
Добър съвместен проект е "Индустриален и логистичен парк – Бургас". Зоната вече е със запълнен капацитет, затова с кмета търсим възможности за развитие на една нова зона в района на бившето летище в Равнец. С областния управител на Варна в по-дългосрочна перспектива стартирахме подготовка за окрупняване на терени близо до магистралата за изграждане на нова икономическа зона. Добър потенциал виждаме и в Сливен, в който има работна ръка, близо е до Ямбол и могат да се развиват заедно. Тук има общински терен – бившо летище, който може да се развива, разбира се, при интерес от инвеститори.
Това са т.нар. готови налични проекти. Работим и със Стара Загора, където вече има създадено търговско дружество. Имаме договор и с Враца.
В Кърджали имаме няколко успешни проекта. В рамките на миналата година Министерството на икономиката отдели средства за изграждане на прилежаща инфраструктура за един от проектите. Електроника, автомобилни компоненти, R&D център са интересните сектори за развитие тук. Още една компания дойде от Турция. Имаме заявка от още една фирма в областта на електроника, която в момента оглежда региона.
Разговора води Евгений Натов
Лъчезар Борисов е завършил "Макроикономика" в УНСС. Сега е докторант във Висшето училище по застраховане и финанси. Работи в Министерството на икономиката от 2002 г. след спечелен конкурс, като е заемал различни отговорни длъжности във ведомството. Лъчезар Борисов бе назначен за заместник-министър на икономиката в служебното правителство, оглавявано от Огнян Герджиков, през 2017 година. В момента е член и на управителния съвет на Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. Има богат натрупан опит в сферата на корпоративното управление, като е бил и в ръководните органи на редица частни и държавни компании от сферата на промишлеността, енергетиката и финансовото управление.
