Че властта се опита да си намери свирка, която да надува до скъсване тази и следващата година, вече е факт. Управляващите се надяват дори да надсвирят опозицията, която постоянно пищи за скандалите около и в правителството.
Тромпета на БСП последно надува Елена Йончева, която изнесе скандални записи – как бивш заместник. министър на културата и сегашен титуляр на министерството учи наш – в пълния смисъл на тази дума, бизнесмен, как да се оправи с батаците си, за да не плаща неустойки. На този скандален фон дори Сотир Цацаров се самосезира незабавно и нареди проверка.
Темата за еврото – раздувана от властта като някакво небивало постижение в бъдещо време, съвсем не изглежда удачен избор. Но какво да се прави – когато няма риба, и ракът е риба, както твърди българският народ страдалец. Затова лансираната тема за еврото търси да докаже как властта върши нещо полезно за род и родина, въпреки че ни тика зорлем в отбор "А" на Евросъюза за където не сме. И макар че темата бие на фалцет, тя все пак дава някакъв шанс и властта да участва в дневния ред на страната, надвиквайки се с опозицията, която върти на латерната тема безкрай – повсеместната корупция на управляващите в центъра и по места.
Затова отделите "Агитация и пропаганда" на ГЕРБ се скъсват да тикат във фокуса на общественото внимание темата за еврото, която трябва да подмени усещанията за тотално и поголовно крадене и рушветчийство на властимащите, като се експлоатират определени финансови тревоги на народа, които трябва да получат в медиите своя оптимистичен, направо синьо-розов отговор. Лошото е, че агитаторите от първа линия – Цветан Цветанов, Тома Биков, Спас Гърневски и Десислава Атанасова, не са в крак с материята за еврото и за рисковете и ползите от неговото въвеждане. Затова на преден план послушните медии, прехранващи се с бюджетни субсидии, извикват водещи банкери. Лошото е, че финансистите дават технократичен, а не идеологемен отговор. А това бърка картите на управляващите и не спира водата в мелниците на опозицията.
В деня, в който Елена Йончева щеше да обяви своите разкрития за министър, пред камерите на БНТ отиващият в пенсия, шеф на "УниКредит Булбанк" Левон Хампарцумян призна, че не бива да се създават свръхочаквания от приемането на еврото в България, защото положителният ефект от приемането на европейската валута ще бъде усетен най-вече от малцинството – икономически активни хора. Сиреч от богатите, които владеят активите на тази страна и се разпореждат с тях в собствена изгода. Обикновеният човек от улицата няма да се облажи – или ако това по чудо се случи, ще има дълго да чака.
Остава ни само радостта, че озовавайки се в чакалнята на еврозоната, "влизаме в клуба на по-богатите и уредени държави", уточни банкерът и допълни, че очакването за "покачване на цените още при влизането в чакалнята за еврозоната е спекулация". Но те така подскочиха още преди Коледа, че въпреки десетките промоции се оказаха по-високи от преди тях. Колкото до лихвените равнища у нас, според Хампарцумян те "зависят от устойчивостта на икономиката и "културата" на националните държави, заради което и лихвите в ЕС са различни".
Още по-прагматичен същият ден бе шефът на ОББ Петър Андронов. "Ако има повишение на лихвите по кредитите, то ще започна най-рано през лятото на 2019 г.", и допълни, че "потребителите трябва да бъдат много внимателни при взимането на заеми в момента, защото лихвите вероятно няма да останат все така ниски, каквито са в момента".
На този прагматичен и професионален фон евродепутатката от ГЕРБ Ева Майдел съобщи, че ни чакат само светли бъднини. "Вървим по план!" отсече тя. И така трябва да бъде. Жената спазва партийната директива – всичко в розово и в синьо. Лошото е, че реалностите в нашата страна стават все по-минорни и в здрачевината се виждат само сиви и черни тонове – корупция, скъпотия и произвол. Едно платно, на чиито фон властта се напъва де-факто да въведе в страната еднопартиен режим и да запуши устата на всяка критика.
Ясно е и друго: указанията на културния министър Боил Банов как една "наша фирма" да не плаща неустойки за несвършена работа, доказват за сетен път как работи властта вече десет години. Ние – вашите, мнозинството, сме зрители в миманса, а те, малцинството, нашите, избраните – са актьорите на сцената, заети с едно-единствено нещо – деленото на плячката. Или на обществения ресурс.
В Брюксел едва ли ще мълчат още дълго за това разделение на ролите в българското общество.
Та остава да видим докога ЕС ще търпи нашите управници, които навсякъде и по всяко време мъкнат единствено крадените суджуци от плячката.
