Ако Шекспир живеше днес, някъде в Бремен, Мюнхен или в Любек, съвременният Хамлет щеше да се пита нещо съвсем друго, различно от това:"Да бъдеш или не?". И за разлика от Средновековието въпросът му нямаше да е езкистенциален, а монетарно-икономически. И въпросът би звучал така: "Да си купя ли почти нова дизелова кола, или не? И още по-точно: "Да я зарежа ли още на втората или третата година след производството й? След като съм я изплатил… И да си купя бензинова кола….?
На този фон Хамлетовото запитване звучи повече от безвкусно. Защото съвременният европеец, подложен на тотален рекет от страна на набралите необяснимо как, толкова голяма мощ, зелени либерали, е оставен да се саморазпъва между последствията от техния рекет и балансите на портмонето си. Причината е, че уж мръсният и лош дизел, гонен навсякъде из ЕС, е много по-евтин от бензина. У нас средно с 10-20 ст. за литър. Което, при 100 км пробег и при 6 литра на сто разход на гориво сваля поддръжката на стария автомобил поне с 10-20 на сто. Което си е значително спестяване. И спомага не само на България, но и на цяла Европа да се държат на повърхността по отношение на търговския баланс. Въпреки че и сега вносът на суров петрол и на природен газ струва над 300 млрд. евро на година за ЕС, както твърди Ангела Меркел. Пари, които трябва да се изкарат с износ на европейска продукция по света. А на много пазари тя вече не се харесва особено, защото съсипва успешно местното производство.
И ако направим онази малка крачка, която дели великото от смешното, ще видим как в крепостта на ЕС – Германия, дизеловите неща са направо забатачени. Според "Дойче Веле" автокъщите в страната са претъпкани с почти нови дизелови автомобили, които никой не иска да купи. И загубите на автоджамбазите край Рейн достигат 5 млрд. евро. Което ги вкарва в опасна спирала – за да продадат на всяка цена една дизелова кола, те трябва да намалят значително цената й. Защото на паркингите, в страната на Меркел, залежават вече около 350 000 превозни средства, които отговарят на стандарта Евро 5, но са с дизелови мотори. Досега тези коли залежават средно по 106 дни, всеки един от които струва на автотърговците допълнителни 28 евро. А преоборудването им с пречиствателна система, отговаряща на стандарт Евро 6, би струвало над 3500 евро на автомобил. Но дори след това не е сигурно, че ще бъдат продадени, кършат ръце автоджамбазите край Рейн, цитирани от немското радио.
Вярно е, че изход има – износ на возилата в Източна Европа, Близкия изток, Азия и Африка. Например в България или в Египет. Въпросът обаче е на каква цена. Защото дизелови коли на две-три години, с току-що изтекъл лизинг, не се продават лесно на нископлатежоспособни пазари.
В България например средната възраст на дизеловите коли в повечето автокъщи е над 10 години. По-нови или по-скъпи се предлагат месеци наред в интернет, докато предлагането им срещне платежоспособно търсене. И този ред от факти касае София, Пловдив, Бургас или Стара Загора. В по-западнали краища на България дори цена от 3000-5000 лв. на трошка вече се вижда твърде висока на народонаселението.
Но зеленият рекет има и друга страна. Увеличаването на броя на бензиновите коли в близко бъдеще неизбежно ще доведе до увеличаването на вноса на суров петрол в България, например защото добивът на бензин в рафинериите е значително по-малко от добива на газьол на всеки тон изходна суровина. А това ще натовари още повече платежните баланси на европейските страни с десетки и дори стотици милиони нови евро, изтичащи към страните – производителки на течни горива.
Вярно е, че чистотата на въздуха няма алтернатива. Но е вярно и друго – че икономическите реалии не могат да се превъзмогнат с гола идеология тип "Стара мома". Затова – в очакване на мечтаните германски автомобили – втора ръка, с почти нови дизелови мотори отивам да напълня с бензин и моята стара, малка колица. На почти 16 години. Защото електромобилите, за които още няма изградена дори инфраструктура за зареждане, остават ценово недостъпни дори за тези, които сега си внасят втора ръка "Ферари" и "Ламборгини", с които да се фукат. А за народа те са нещо повече от неосъществим зелен сън.
