Помните ли онзи непреходен и до днес социалистически виц – "законът е бариера в полето. Лъвовете скачат отгоре, овцете минават отдолу и само говедата се бутат в нея". Такова явно е положението и със спазването на законите из ромските махали на Пловдив малко преди европейските и местните избори тази година. А кой знае, може би и преди едни бъдещи общи избори…Както и нагласите за спазване на законите из лъскавите кабинети на пловдивската община.
На този минорен фон политическата фабула в Града под тепетата се заплита здраво. Тези седмица стана ясно, че по върховете на градската управа се готви някакво проекторешение, което да се внесе в местния парламент, и с което да се опростят всички задължения на ромите от прословутите със своята самобитност квартали "Столипиново" и "Шекер махала". Става дума за опрощаване на всички неплатени наеми и битови разходи на хората, обитаващи общински жилища в района. А те изобщо не са малко. Само в „Столипиново”, на улица "Сокол", почти 90% от апартаментите в един от блоковете са общинска собственост. Част от тях обаче са вече неизползваеми – с изкъртена дограма, изтърбушена вътрешност, липсващи врати и т. н. Затова и стоят празни. В други са се самонастанили неизвестни никому наематели, без без да плащат дори стотинка за престоя си. С една дума собственикът – общината, не може да въведе ред с използването на своята собственост и да си събере парите за нея, а стопанинът – ако изобщо може да се говори за такъв, не иска да остави и камък върху камък от чуждото. Че дори очаква и да получи бонус за това – например, опрощаване на дълговете му срещу пусната в бъдеще правилна бюлетина.
Вярно е и друго: за последните 20 години Община Пловдив води истинска борба за да си събере дължимите наеми от общински жилища, които – заедно с лихвите, възлизат на повече от 2,5 милиона лева. Вярно е, че пловдивската община отрича да подготвя подобни решения, но ВМРО темпераментно скочи срещу общинарите защото "пред закона всички трябва да са равни. Става въпрос за огромна сума пари и за толериране на определена група от хора”, твърдят войводите. И напомнят – при еднакви други резултати, изборът на пловдивски кмет е зависим единствено от гласовете в „Столипиново” и в „Шекер махала”. Проблемът е, защо точно сега, преди тези трудни-трудни избори за властта, се пускат подобни фитили, които могат и да са сондажи, опипващи реакцията на обществото преди реално действие.
Понеже вече усещам във врата си студеното дихание от гнева на едно или на няколко НПО-та, бързам да се застраховам и да посоча, че терминът обратна дискриминация – или натискането на мнозинството в името на някакво бъдещо развитие на малцинството, отдавна е известен на света и отдавна е заклеймен по света. Още в предизборната компания на Роналд Рейъгън (1980 г.), неоконсерваторите ставаха и сядаха с критика срещу обратната дискриминация. Но у нас, както се очертава, бъдещите предизборни кампании ще бъдат здрави покупко-продажби на електорат и в този алъш-вериш, която държи лостовете на властта, той и ще спечели и търговете. А странични дефекти – като спазването на законите от всички и за всички, ще се пренасят хладнокръвно в жертва на политическото оцеляване. Въпраеки че е по-правилно да се залага на равенство на възможностите вместо на очарователната химера на равенство на резултата.
Впрочем на този фон има и нещо още по-тревожно. През последната половин година се наслушахме на откровени дивотии в стил "зрелия соц", целящи да създават равенство на резултата за всички. Като безумната идея на регионалното министерство да се облагат с значително по-високи данъци пустещи второ, трето и т. н. жилище, собственост на физическо лице, ако то не се съгласи да пусне в тях социално слаби лица срещу някакъв социален наем. Състоянието на жилищния фонд в двата пловдивски квартала днес ясно показва какъв ще е крайният резултат от подобни "социалистически експерименти" утре. Само че тогава общините и държавата няма да си мръднат и пръста да опрощават дългове, а борбата с разрухата и с камарите неплатени сметки, ще остане за собственика.
Затова е крайно време всеки да започне да бяга през този живот за да достигне своя финал – колкото сила има и колкото воля има за борба. Иначе винаги ще има едни които ще купуват и едни които ще продават.
