Възвръщане на преднината на ГЕРБ при намаляване на относителната тежест на БСП показва националното представително проучване на "Алфа Рисърч" преди изборите за Европейски парламент, в неделя. 26-и май. Проучването е проведено между 19 и 22 май сред 1016 души.
През последните седмици, залагайки на кампания на успехите и на анти-БСП мобилизацията, ГЕРБ успява да неутрализира в електорален план щетите от имотните скандали, коментират социолозите. ГЕРБ си възвръща част от по-близката периферия и завършва кампанията с аванс от 4.5 пункта пред БСП. Дни преди вота управляващите се ползват с подкрепата на 31.1 на сто от решилите да гласуват срещу 26.6 процента за БСП. Относителната тежест на вота за социалистите намалява и към момента, за това могат да бъдат откроени няколко причини. Като една от тях социолозите посочват, че БСП не са успели да развият и наложат в кампанията нови теми, извън тази за предсрочните избори. Макар и да има своите привърженици, особено на фона на изхабяването на властта, тя не е достатъчна да осигури прилив на доверие, извън кръга на силно мобилизираните още преди старта на кампанията твърди симпатизанти. Като втора причина от агенцията посочват, че "остриетата", на които е заложила Корнелия Нинова, не са успели да се превърнат в рейтингови политици, способни да издърпат листата, особено след личното включване на Борисов в кампанията. И трето, проучването, проведено с аналог на интегралната бюлетина, установява една своеобразна "технологична загуба" на няколко процента от БСП, които отиват към "Коалиция за България". Сформираната около АБВ коалиция приключва кампанията с 3.2 на сто сред решилите да гласуват, 80 на сто от които са бивши избиратели на БСП.
ДПС очаквано и традиционно мобилизира привържениците си в последните дни преди вота и завършва кампанията като трета политическа сила с подкрепата на 13.9 на сто от решилите да гласуват. Така, през последните седмици е налице консолидация на привържениците на водещите партии – ГЕРБ, БСП, ДПС, която води до значителна динамика в съотношението на силите помежду им в сравнение с месец по-рано, когато ГЕРБ и БСП стартираха надпреварата с паритет, коментират социолозите.Въпреки че симпатизантите на национал-популистките формации са сред все още най-разколебаните как да постъпят в изборния ден, кампанията като цяло им носи позитиви, посочват анализаторите.
ВМРО запазва позициите си отпреди месец и с 6 на сто от твърдо решилите заема четвъртата позиция. Сериозната конкуренция в тази ниша идва не толкова от НФСБ и "Атака" (и двете партии приключват кампанията с изравнени позиции от по 2 процента), а от "Воля". Шумната и масирана кампания на В. Марешки събира не повече от половината от предишния му вот, но привлича вниманието на част от бившите избиратели на Обединените патриоти. В резултат, "Воля" бележи съществен ръст в кампанията и финишира с подкрепа от 4.9 процента от твърдо решилите да гласуват и съществен дял потенциални симпатизанти, оставили решението си за последните дни, коментират анализаторите.
Сред колебаещите се до последно са и десните избиратели, които са основна електорална база на "Демократична България". В края на кампанията обединението между ДСБ, "Да, България" и "Зелено движение" получава 4.2 на сто подкрепа сред решилите да гласуват. Така, наред с ВМРО и "Воля", "Демократична България" запазва шансове за мандат в Европейския парламент, ако успее да мотивира своите избиратели да отидат до урните.
Картината, която регистрира проучването на "Алфа Рисърч" в края на кампанията, е резултат от промените в обществените нагласи през два условно разделени периода: началото й, което бе белязано от имотните скандали около хора във властта, и вторият – активизирането на управляващите за минимизиране на нанесените щети, посочват социолозите. Макар все още да остава неясно доколко усилията на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов успяват да възстановят доверието към правителството, те определено мобилизират част от електоралната им периферия и стопират регистрираната преди месец ерозия в подкрепата. Обратно, БСП не успява да разшири кръга си от привърженици и да се възползва от слабостта на ГЕРБ. Частичен пробив в привличането на разочаровани от управлението избиратели имат някои от по-малките партии, което приближава позициите им до прага за излъчване на евродепутати. Изследването показва леко активизиране на избирателите – решилите да гласуват се възвръщат до 35-36 на сто. Запазва се обаче тенденцията към по-ниска избирателна активност на евроизборите в сравнение с националните. Ако тази картина не се промени до 26 май, може да се очаква до урните да отидат малко над 2.1 млн. души.
Социолозите констатират и сериозно влияние на кампанията върху крайното решение на избирателите за кого да гласуват. Фактори като "Апартаментгейт", разочарованието от политиката, по-слабия интерес към европейските теми увеличават тежестта на "последното впечатление". Партиите с масирана и агресивна медийна кампания привличат обществено внимание и вот от доскоро неориентираните избиратели. Общо 58 на сто са тези, които са лоялни на партията, на която традиционно симпатизират, и са взели решение още преди началото на кампанията. Почти всеки втори анкетиран обаче прави избора си през кампанията – 15 процента в последните 2-3 седмици, а 27 на сто заявяват, че последните няколко дни преди вота ще бъдат определящи за техния избор. Това означава, че изненади не са изключени до последния момент, смятат социолозите. За последните дни са отложили решението си предимно най-младите избиратели и жителите на големите градски центрове. Финалните дни ще са решаващи за извънпарламентарната десница и за национал-популистките формации, чиито симпатизанти се колебаят до последно. Трудно могат да бъдат отчетени и ефектите от евентуален корпоративен вот, който бива активизиран в последните дни преди изборите.
