Тоталитарните правителства по света манипулират инфлацията по възможно най-директния начин: чрез фабрикуване на желаната стойност от правителството, пише в свое изследване проф. Красимир Петров.. Това е стандартният метод при тоталитарни държави, като Венецуела или Северна Корея, както и при бившите тоталитарни “комунистически” общества, като Съветския съюз и България. Това е масова практика и сред повечето африкански и арабски правителства, където населението така или иначе няма доверие в подобни статистики. До голяма степен такава е все още системата в Китай, където отчетените статистики се нагаждат според плана на властващата Китайска комунистическа партия. Не случайно статистиката се нарича “стъкмистика”, казва професорът.
Този род “тоталитарни” похвати не минават лесно при “цивилизованите” демократични общества. Правителствата имат за цел да оправдаят легитимността си, затова те не могат да си позволят толкова груби методи за “фабрикуване” на статистиките. Методите им са далеч по изтънчени и завоалирани, “научно-обосновани”, често пъти дори разписани в учебниците като препоръчителни методи. Те се преподават в университетите и обосновават от икономистите, което допълнително им придава чувство за достоверност, докато в същото време народът правилно усеща, че реалната инфлацията е по-голяма от отчетената. Затова централният въпрос на тази статия е да разясни следното: “Кои са методите, с които се манипулират отчетените статистики за ценовата инфлация?”
Метод 1. Нереалистична потребителска кошница.
Изчисляването на коефициент за ценова (потребителска) инфлация изисква представителна потребителска кошница, която реално да отразява потреблението на населението. На практика обаче правителството предумишлено конструира нереална потребителска кошница, която значително изкривява потреблението в полза на стоки, чийто цени не се очаква да растат поради природата на конкретната потребителска стока. Това например могат да са по-екзотични стоки, като пиано или цигулка, където търсенето естествено спада следствие на чисто културни тенденции в обществото.
За илюстрация, напълно възможно и реалистично е тенденцията в търсенето от младежта на цигулки да спада, а търсенето на китари да расте, съответно цените на цигулките да падат плавно, а на китарите да се покачват. Ако теглото на цигулките в индекса на потребителските цени се доминира от цигулки, то отчетеният съвкупен ефект ще бъде сериозно занижен, дори отрицателен, докато реалният ефект (може) да е по-висок, даже положителен.
Метод 2. Разширяващ се клас от стоки.
Съвсем нормално е при изчисляването на подобен индекс да се използват класове от стоки, като дрехи, обувки, часовници и ръкавици. Проблемът се появява, когато дефиницията на определен клас от стоки е прекалено широка и с течение на времето класът се разширява и обхваща все повече нискокачествени стоки, които снижават общото ценово равнище на класа.
За илюстрация, да вземем например класа от часовници, който може да включва, да кажем, един швейцарски часовник, един базисен Сейко 5, един стандартен електронен часовник Касио и един евтин електронен часовник от Хонг Конг. Сега обаче, с течение на годините, цените на Сейкото и Касиото за същите модели се качват нагоре, докато в класа на часовниците започват да се включват и купчина евтини китайски “боклуци” (по левче), които обикновено се скапват за месец-два. Преди не ги е имало, но сега са наводнили пазара ни. Правителството решава да ги включи в индекса, занижавайки по този начин, както абсолютната стойност на индекса, така и средносрочната тенденция.
Подобни примери можем да дадем с всякакви стоки, изобилстващи в магазините по левче, като евтино бельо или паянтови отвертки, както и с “фалшивите” храни.
Метод 3. Ефект на заместването с подобни стоки.
Когато цената на дадена потребителска стока се покачи осезаемо, потребителите естествено намалят потреблението й, замествайки я с друг подобен продукт, макар и с по-ниско качество, чиято цена не се е покачила толкова много. Статистиката тогава занижава теглото на стоката с растяща цена и по-този начин изкуствено занижава индека.
Няколко примера ще помогнат да се илюстрира манипулацията, казва проф. Петров, цитиран от Tavex. Да кажем, че цената на овчето сирене рязко се качи от 20 лева на 30 лева. Много потребители на овче сирене естествено ще превключат на краве сирене от 15 лева, чиято цена не се е покачила (осезаемо). Тоест, когато кравето сирене струва 15 лева, а овчето струва 20, потребителят избира овче, но когато овчето се качи на 30, той превключва на краве. Статистически, инфлацията на сиренето е 0% за кравето и 50% за овчето, но заради превключването, правителството няма да запази старата кошница със старите тегла, а ще използва новата кошница с новите тегла, която изкуствено ще занижи индекса. Например подобно нещо може да се получи и с телешкото месо, което потребителят замества с по-евтино пилешко.
Заместването може да стане и между класове от стоки. Например, ако сирената подскочат много, някои потребители биха превключили на кашкавали, а други пък на имитация от сирене. И в двата случая се занижава теглото на поскъпналото сирене, което общо занижава и индекса на цените.
Подобен пример на заместване с “подобна” стока, която съчетава втория и третия метод е инфлацията на новите автомобили, следствие на което част от потребителите превключват на по-евтините стари автомобили, чиито цени може дори да са спаднали спрямо миналия период. Тук имаме смесване на по-широк клас с ефект на заместването. Няма значение кой от двата метода се използва на теория; на практика положителната инфлация може да се отчете като отрицателна.
Метод 4. Ефект на калкулирания наем (смяна на методологията)
Това стана любима техника на американското правителство по-време на жилищния балон. Това е евтин, но елегантен трик, въведен (доколкото аз съм запознат) от американското правителство през 2003-2004 година, когато цените на жилищния пазар излетяха и когато започна да се надува страхотен жилищен балон с годишни ръстове от 15-20-30%. Тъй като жилището представлява почти 1/4-1/3 от общия разход на населението, то жилищният принос към общата инфлация би съответствал на 4-10%. Отчитането на подобна инфлация би било абсолютно недопустимо в Америка. Затова и правителството въведе следния трик: вместо да се отчита реалната покупна цена на жилището, ще се отчете наемът на жилището – все едно собственикът на жилището го отдава под наем сам на себе си. Понеже наемите на ранния етап на балона на практика не растяха, тъй като икономиката през този период беше слаба (де факто в рецесия), този трик на практика превърна например 20% ръст на жилищата в 0% ръст на наемите. Така инфлацията се изпарява с малко статистическа магия.
Този статистически трик проработи отлично в ранния етап на балона (2002-2004), когато икономиката все още беше слаба, а наемите не растяха. Когато икономиката през 2005-2007 година се нажежи и тръгна общата инфлация на наемите, този статистически номер спря да върши работа. Тогава статистиците скалъпиха още по-оригинален начин за отчитане на жилищната инфлация: КАЛКУЛИРАНИЯ НАЕМ. Вместо да се вземе реалният наем, който на практика расте, статистиците започнаха да изчисляват наема като ипотечно месечно заплащане. Тоест, жилищната инфлация вече не се мери нито с цената на жилището, нито с цената на наема, а с размера на месечната ипотечна вноска. Например цената на жилището може да се качи с 20%, но ипотечното заплащане остава същото, понеже ипотечната лихва е спаднала, а периодът на ипотеката се е увеличил. Тоест, сега може да закупиш поскъпналото жилище със същата месечна ипотечна вноска. Наемът се калкулира като месечна вноска – значи наемът не ти се е повишил, а това пък ще рече, че няма жилищна инфлация.
Метод 5. Коректив за повишено качество на продукта.
Лицемерието на статистиците лъсва, когато опрем до качеството на продукта. Когато цената и качеството падат, както е случаят с евтините китайски часовници или имитацията на сирене, падащата цена се взема под внимание, а падащото качество се пренебрегва. Когато цената и качеството се качва, както е в случая с лаптопа и автомобила, качеството се взема под внимание и се отчита коректив за качество.
Например, ако скоростта на процесора на лаптопа се е повишила с 10%, а цената – с 5%, то все едно цената на скоростта е паднала, въпреки че лаптопът струва повече. С автомобилите пък оценяват, че въвеждането на антиблокиращи спирачки и електрически огледала, както и 3% повишение на мощността на двигателя, са еквивалетни на 5% повишение на качеството. Ако пък цената на автомобила реално се е покачила с 4%, то статистически се отчита, че цените на автомобилите е паднала с 1%! Тоест, при смяната на кравето масло с маргарина, разлика в качеството не се отчита, но при мобилните телефони и компютрите се отчита изкуствено, което систематично изкривява ценовия индекс надолу.
Метод 6. Базисна инфлация.
Базисната инфлация бе статистическо “нововъведение” през периода от 2003 до 2008 година. Предвид агресивната монетарна експанзия следствие на сриващия се технологичен балон от 2000-2002, базисните хранителни и енергийни цени излетяха след 2003, което доведе до огромен ръст в инфлацията на САЩ и Европа. Това бе политически недопустимо и в разрез с жизнено-важната експанзивна монетарна политика. Подобно на инфлационния проблем с жилищния сектор се наложи да се реши проблемът и с инфлацията на стоките от първа необходимост – храна и енергия. Тъй като тези стоки имат сравнително по-големи колебания в цените, което ужким дестабилизирало индекса на цените, статистиците решиха, че тези цени може да се пренебрегнат и да се създаде индекс за “базисната” инфлация, който да не включва тези цени. Тоест, потребителската инфлация се отчита, без да се отчитат цените на храната, тока и горивата. По този начин, изкуствено занижената инфлация през периода от 2004 до 2008 година даде основание за експанзивна монетарна политика и за надуване на жилищния балон, който изгърмя през 2008 година с последвалата дългова криза.
Държавата има поне шест сериозни причини, както и поне шест основни методи за манипулиране на инфлацията. Да се доверяваме на подобен род статистики е лековерно и неоправдано, а недоверието на хората в тези статистики е напълно оправдано, казва в заключение проф. Петров .
