Републиканската пътна мрежа е 20 хил. км, а ВиК мрежата – 90 хил. км, или 4,5 пъти повече. Тази инфраструктурата е проектирана за население от 9 млн. души и при други характеристики на индустрията. Заради демографската криза в момента населението е около 7 милиона, като потреблението на вода за промишлени цели е намаляло в пъти. Но необходимите за поддръжка на мрежата средства растат и те са факт, независимо от броя на живеещите в дадено населено място. Предвид променената ситуация нормативната уредба в сектора трябва да се осъвремени и затова се подготвя Закон за ВиК, съобщи министър Аврамова. В напреднала фаза е и подготовката на инвестициите в над 400 обекта в 15 административни области на страната, които ще бъдат направени от ВиК операторите с 1.9 млрд. лв. от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“.
През последните четири години Министерството на регионалното развитие и благоустройството е инвестирало 75 млн. лв. във ВиК инфраструктура, допълва заместник-министър Николай Нанков. За същия период над 332 млн. лв. са реинвестирани от самите ВиК оператори. Отделно в периода 2007-2013 г. по линия на европейските фондове, ПУДООС и бюджета са изградени или рехабилитирани 51 пречиствателни станции и стотици километри ВиК мрежа в цялата страна.
Едно от основните предизвикателства пред ВиК сектора днес е недостигът на ресурс. Нуждите, според анализа на Световната банка, са за 11 млрд. лева. Темата с публично-частните партньорства и концесиите в сектора не стои на дневен ред, каза заместник-министър Нанков.
При подготовката на Закона за ВиК ще се спазва принципът за запазване на социалната поносимост на цената на услугите, обещават от министерството. Ще се предложи и механизъм, по който уязвимите групи да се възползват от помощ за осигуряване на питейна вода.
