Населението на най-малката община в България е Трекляно, в която в 19 села живеят около 629 постоянни жители. То обаче се увеличава всяка година в периода между април и септември, когато по родните места се завръщат възрастните хора, прекарали зимата в градовете при деца и внуци. По принцип регистрациите на постоянно живеещите там се увеличават винаги и преди местни избори.
Община Трекляно се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Кюстендил. Тя е разположена в най-северозападната част на областта.
Село Трекляно е в географската област Краище, в Западна България, в близост до границата със Сърбия – само на 40 км северно от Кюстендил, и на 39 км южно от Трън, и на 100 км западно от София. Разположено е в планински район, на 15 км от връх Милевец (1733 м), в Милевската планина и е общински център. Село Трекляно е разпръснат тип селище. Съставено е от 16 махали.
Котловината, в която е разположено селото, е затворена от високи хребети, така че топлите течения от Беломорието почти не се усещат. Повече влияят северозападните студени ветрове и въздушни течения. Най-голяма в общината е Треклянската река, която тече през селото, и се влива в река Струма в района на град Земен. В горното й течение тя се нарича Еленка, в по-долните села, например в Калотинци – Корито, а по географските пособия – Треклянска река. В нея се въдят мряна, клен, пъстърва.
Селото е известно с множество извори: Врело̀ (най-големият), Гроот (най-студеният), Студена во̀да, Света̀ во̀да, Риджаново, Длибоки дол, Корѝтата, Еремия и други. Големият постоянен дебит на извора Врело (16 l/s средно годишно) е давал възможност за използване на водната енергия за задвижване на воденици в миналото. Три такива воденици са съществували в махала Тодоровци чак до към 1960 година.
Голямата средна надморска височина правят климата в района значително по-студен, отколкото в полските райони. По тази причина например първите леко порозовели домати в градините се появяват към средата на август, а първите слани падат към 10 септември.
Селото е заобиколено от планини, обрасли с прохладни букови гори. Има и масиви от борови гори (черен бор).
Населението в Трекляно е формирано от пришълци и преселници от различни краища. Всички те са българи, източноправославни християни.
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично селище, укрепление и некропол и от средновековни и късно-средновековни селища и множеството следи от рудодобив, свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.
Според местни предания днешното име на селото е било Три клена, кръстено на едноименна местност, на която растели три кленови дървета. С течение на времето се е променило в Треклена, а след това и в Трекляно.
Село Трекляно е старо средновековно уседнало селище. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Предошница, като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак.
В днешни дни жителите на околните села, включително и в Сърбия, наричат селото Треклина.
В Трекляно е възрожденската църква "Успение Богородично". Намира се на около 2 км югоизточно от кметството, в гробищата при Тодорова махала. Построена е през 1860 г., върху основите на стара средновековна църква. Изографисана е от К. Геров през 1888 година. (От другата стара църква "Пресвета Богородица" са останали само ниски основи и името на местността – Пресвета). Около 1855-1856 г. на мястото на разрушената преди това черква на манастира "Св. Пантелеймон" започва строежът на нова черква – с труда и средствата на местното население. Наименувана е "Успение Богородично". Разрешението за строежа от Високата порта в Цариград е взел поп Йове. Според надписа на външната източна стена на черквата главният майстор е "Янакия с его братъ Петъръ" от село Пещера, а годината на завършване на строежа е 1860-а. И днес се говори, че при забъркването на варта (хоросана) жителите от околността са хвърляли кокоши яйца – да е по-здрава.
Сред забележителностите в Трекляно е Художествената галерия на художника Евтим Томов – график, професор от Националната художествена академия, с най-добрите негови творби.
От извора, наричан "Врело", със студена вода и среден годишен дебит 16 l/s, е водоснабдено цялото село. По-студена в областта е водата само на извора в местността Гроот, високо над Врело, под Цръвени брегове, но е с малък дебит. Под вековното дъбово дърво "Кръстатото дърво" в махала Тодоровци е мястото, на което са се извършвали езически и религиозни обреди. Край Треклюно са пещерите "Училището", "Цръквето" и "Ямата" в южната част на селото в махалата Тодоровци и пещерата в махала Стойковци. От 2 май 2009 г. се провежда събор-надпяване "Краище пее и играе". Целта на организаторите е да се съберат хора от всякъде и да се търси път за спасяване на Трекляно и Краището от демографската катастрофа.
На 28 август 2011 г. на традиционния селски събор за първи път от повече от 60 години в празненството са взели участие народни музиканти и от съседния град Босилеград.
Всяка година се провежда среща-събор "Богородица". Това е главното не само селско, но и за цялото Краище, обществено-културно събитие. Прави се на църковния празник Успение Богородично, на ливадата "Соборище" пред черквата в махалата Тодоровци, в местността Врело. За да присъстват на събора тук, са се връщали майстори и от най-далечен гурбет. Празникът е описан много добре от Л. Зарков. На този събор по стара традиция се дава курбан – за здраве, успехи и почит към Бога.
Кухнята в общината е разнообразна с много традиционни ястия, които се приготвят само тук. Зелникът, например, е изключително популярен в Трекляно и Краището. Във вида, в който е приготвян там, представлява ястие от две съставки: баница и "зелье" (всякаква зеленина, подходяща за ядене – зеле, цвекло, киселец, лапад, лобода, щаволь, коприва, тиква и др.). Зельето, предварително приготвено – "ущавкано" (нарязано и смачкано), задушено и подправено със сол, кисело мляко и яйце – се поставя в средата на тепсията, а точените кори, подобно на баница се подреждат по периферията на тепсията и се пече във фурна или, както е било в миналото, в подница.
