„България очаква новият мандат на европейските институции да бъде посветен на реалното икономическо, социално и научно сближаване. Ако ЕС не инвестира в своето социално и икономическо единство, вътрешното разделение ще продължи да застрашава принципите и устоите на съюза“. Това заяви президентът Румен Радев в изказването си на 15-ата среща на държавните глави на парламентарните република в Европейския съюз, която се провежда в столицата на Гърция, Атина.
Президентът Радев посочи, че Кохезионната политика на ЕС остава приоритет за България, но нейната устойчивост ще зависи все повече от равномерното разпределение на научната и образователна инфраструктура в Европа като фактор за национален икономически растеж. "За България успехът на Кохезионната политика ще се измерва в преустановяване на емиграцията и на това младите хора да намират своята перспектива за развитие у нас", заяви още Румен Радев. Акцент бе поставен върху необходимостта от преодоляване на различията между Изток-Запад и Север-Юг в Европа.
В изказването си на форума българският президент подчерта, че срещата на върха съвпада с динамични промени в средата на сигурност, на предизвикателства пред икономиката и климата. В тази обстановка първостепенна задача на държавите-членки на ЕС е гарантирането на сигурността на гражданите и на условията за стабилност и просперитет.
„Европа все още се фокусира предимно върху последствията и по-малко върху причините за миграцията, а ЕС все още е зает основно да реагира на промените в средата за сигурност, докато другите стратегически играчи променят тази среда в свой интерес, докато мигрантският натиск остава за нас“, посочи Румен Радев.
По думите на президента Европа се нуждае от по-високи амбиции в сферата на сигурността и от всеобщ подход на ситуационна осведоменост и предсказуемост, бързо вземане на решения и нови гъвкави механизми за тяхното изпълнение. „ЕС се нуждае от оперативен план за защита на външните – особено сухопътните граници, в случай на нов голям миграционен натиск, който да не допуска заплахи за сигурността на гражданите или хуманитарна криза. Преди две години поставих този въпрос на заседание на Съвета на ЕС и днес ситуацията отново потвърждава необходимостта от подобна стъпка“, заяви държавният глава.
Румен Радев отново призова за засилване на охраната на външните европейски граници и за реформи в Дъблинския регламент и европейската политика за предоставяне на убежище. Това са неотложни мерки, които засягат пряко България и другите държави-членки по външните граници на ЕС, но и способността на съюза да действа като единна общност.
„Европа се нуждае и от много по-активно проектиране на влияние извън географските граници на ЕС и от много по-голяма ангажираност към държавите на произход на мигрантите за укрепване на тяхната сигурност и икономическо развитие, на системите на здравеопазване и образование“, заяви още българският държавен глава. По думите му, ако това не се случи, Европа няма да бъде в състояние да постигне желаното ниво на вътрешна сигурност, независимо от непрекъснато нарастващите разходи.
Партньорство между България и Гърция в сферата на сигурността и увеличения миграционен натиск към Европа, обсъдиха вчера в Атина държавният глава Румен Радев и министър-председателят на Република Гърция Кириакос Мицотакис. Двамата бяха единодушни, че отчетеното засилване на миграционните потоци в Югоизточна Европа изисква общи усилия от страна на засегнатите страни и своевременна реакция и подкрепа от страна на Европейския съюз за охраната на външните европейски граници. Румен Радев отново подчерта, че ЕС трябва да изработи план за действие в случай на рязко увеличение на миграционния натиск по сухопътните граници на съюза и България и Гърция следва да обединят усилия в тази насока.
Двете държави споделят отношения на стратегическо партньорство и ще продължат да задълбочават сътрудничеството си в областта на отбраната, беше общата позиция на Румен Радев и Кириакос Мицотакис. Двамата постигнаха принципно съгласие Военновъздушните сили на България и Гърция да си сътрудничат и за охраната на въздушното пространство на Република Северна Македония. Българският президент и гръцкият министър-председател откроиха като общ приоритет укрепването на стабилността и сигурността в Югоизточна Европа, които изискват продължаване на подкрепата за европейската перспектива на страните от Западните Балкани, при изпълнение на критериите за членство и необратимост в процеса на развитие на добросъседски отношения в региона.
Енергийната диверсификация, строежът на междусистемната газова връзка между България и Гърция и транспортната свързаност в региона, също бяха сред акцентите на разговора. Румен Радев и Кириакос Мицотакис обсъдиха и възможността българската страна да участва в бъдеща приватизация на пристанището в Александруполис.
На срещата между двамата беше коментирана и ескалацията на напрежение в Близкия Изток и беше споделена обща позиция за намирането на мирно решение на кризисната ситуация.
Българският президент е на работно посещение в Гърция за участие в срещата на върха на държавните глави от групата „Арайолуш“. Във форума на най-високо равнище в Атина участват президентите на България, Гърция, Хърватия, Естония, Германия, Унгария, Ирландия Италия, Латвия, Малта, Полша, Португалия и Словения. В рамките на работното си посещение в Република Гърция президентът Румен Радев е придружаван от съпругата си Десислава Радева.
