Климатичната криза води до тревожни нива на глад в света, подкопавайки продоволствената сигурност в най-уязвимите региони в света. Това показва Глобалният индекс на глада за тази година.
Годишният доклад, който класира 117 държави и измерва процента на глад и тенденциите, показва напредък след 2000 г. Но светът трябва да извърви дълъг път, за да достигне нулевата цел на глада до 2030 г., договорена от световните лидери.
Резултатите от доклада показват, че нивата на глад са "сериозни" или "тревожни" в 47 държави и "изключително тревожни" в една – Централноафриканската република. Девет държави имат по-лоши резултати в сравнение с тези от 2010 г. – Централноафриканската република, Мадагаскар, Венецуела, Йемен, Йордания, Малайзия, Мавритания, Ливан и Оман.
Напредъкът към нулев глад до 2030 г. е „застрашен или се обръща назад. Приблизително 45 държави са неспособни да постигнат ниски нива на глад до 2030 г.“, казва Доминик Максорли, главен изпълнителен директор на хуманитарната организация "Загриженост за всички по света" (Concern Worldwide).
„Конфликтите, неравенството и последиците от изменението на климата допринесоха за постоянно високите нива на глад и хранителна несигурност по целия свят,“ допълни още той. Силният глад заплашва милиони в Сомалия, тъй като климатичните извънредни ситуации се задълбочават.
Производството на храни вероятно ще се понижава все повече, поради по-високи температури, недостигът на вода, замърсяването с въглероден диоксид и екстремните метеорологични явления. Например добивите на царевицата и пшеницата вече намаляват.
В предговора си бившият президент на Ирландия Мери Робинсън заявява, че нарастването на броя на гладните хора от 785 милиона през 2015 г. до 822 милиона през 2018 г., вече задължава всяка-държава членка да приеме Парижкото споразумение за климата не само като доброволен акт.
В отговор на доклада Лорънс Хадад, изпълнителен директор на Глобалния алианс за подобрено хранене, заяви, че в основата на недохранването емисиите от парниковите газове имат критично влияние върху природните ресурси, предава изданието "Гардиън".
Хадад смята, че глобалните системи трябва да бъдат реформирани, тъй като засищащите храни са извън обсега на милиарди хора, било защото не са достъпни или са твърде скъпи. „За да променим това, трябва да трансформираме хранителните системи, от които зависят хората с ниски и средни доходи. Това означава да подкрепяме растежа на малкия и средния бизнес, който вече произвежда и предлага на пазара стоки с високо хранително съдържание“, каза той.
