Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Оптимизмът сред инвеститорите нарастна , подклаждан от новината за предстоящо отслабване на напрежението между САЩ и Китай. Предстои поетапно нормализиране на отношенията между двата икономически колоса. Успоредно с това в процес на осъществяване са мегапроекти за облекчаване на международната търговска дейност. Дилърите с всеки изминал ден са все по-обнадеждени и положително настроени и за бъдещото развитие на световната икономика.
Този оптимизъм се отрази на цените на световните пазари. Повишиха се и тези на корпоративните книжа, и на суровините и на материалите се повишиха, а държавните книжа поевтиняха.
Ето защо водещият американски борсов индекс Down Jones Industrial Average достигна ново рекордно високо ниво от 27 560 пункта, което е със 160 пункта по-високо от предишното рекордно постижение, достигнато преди по-малко от четири месеца. Немският DAX също се устреми нагоре и се очаква в скоро време да подобри рекорда от 13 600 пункта, регистриран в края на януари 2018-а. Очакванията за подем на икономиките повишиха цените на нефта със 6%, а на цветните метали – с 3%, в рамките на последната една седмица.
Инвеститорите купуваха по-високодоходните корпоративни книжа с освободените парични средства от продажбата на по-сигурните, но и носещи по-ниска доходност държавни ценни книжа, цените на които се движеха в противоположна посока.
С най-бърза стъпка поевтиняха 10-годишните облигационни емисии на САЩ и Германия. Те загубиха по 1.2 долара /евро от стойността си само в рамките на последните няколко дни. Доходността им, която е в обратно пропорционална зависимост спрямо цената, пък се повиши с по 12 базисни точки, покачвайки се съответно до плюс 1.9% и минус 0.25% на годишна база и достигнаха средната за последния един месец разлика от 2.15 процентни пункта разлика.
Държавните 10-годишни облигации на Румъния, на Гърция, на Полша и Унгария загубиха съответно по 10, 35, 40 и 55 евроцента от стойността си. Доходността им се повиши и вече е 1.3%, 1.2%, 0.1% и 0.2% на годишна база.
Цените на еврооблигационните ни емисии се движеха в унисон с тенденциите на световните финансови пазари. Цените им се понижиха с по 20 до 60 евроцента, а доходността им се повиши с по 3 до 8 базисни точки. Най-дългосрочната ни книга – с падеж през 2035 г., загуби близо 60 евроцента от цената си, като доходността й се повиши с 3 базисни точки – до 0.91% годишно. Книжата с падеж 2028 г. вече се договарят с 45 цента по-евтино, а доходността им е по-висока с 4 базисни точки и е 0.08% годишно. С по 25 цента по – ниска е цената на книжата ни с падежи през 2027 г. и 2024 г,. и с по 3 базисни точки е по-висока възвращаемостта от инвестицията в тях и вече е съответно плюс 0.03%, и минус 0.06% годишно. Сделките с най-краткосрочните ни емисии – с падежи 2023 г. и 2022 г., вече се случват при цени с по 20 цента по-ниски спрямо седмица по-рано. Доходността им нарасна с 5 и 8 базисни точки, съответно до минус 0.10% и минус 0.22% на годишна база.
Доходността на книжата ни, търгувани на вторичния междубанков пазар, дълго време бе подложена на натиск от свръхликвидността в банковата ни система, която вече няколко месеца гравитира около 15 милиарда лева. През изминалата седмица обаче се видяха първите признаци на обръщане на тенденцията. Доходността на книжата ни с падеж 2029 г. отчете повишение от 6 базисни точки до 0.27% на годишна база. Не бе отчетено движение при останалите ни емисии.
Министерството на финансите предвижда БВП за тази година да достигне 118.6 милиарда лева. Толкова се очаква да достигне и баланса в банковата ни система, който нараства основно поради увеличаващата се депозитна маса и по-малко поради увеличение на кредитния портфейл. Тази тенденция е фактор, поради който свръхликвидността в банковата ни система постоянно нараства.
