То бива бива, ама чак пък такова излагане… Министерски съвет е това все пак. От кумова срама трябва да се поддържа някакво ниво, някакво приличие.
Журналистите винаги са на линия – всяка сряда те чакат да приключи заседанието на правителството, за да зададат своите въпроси. Но властта, събрала се вкупом, изглежда няма голямо желание да я отразяват. Представители на преса, радиа и телевизии дремят понякога с часове в очакване да разберат дали изобщо ще ги удостои с вниманието си някоя фигура от кабинета, след като и т.нар. пиари нямат представа. Гранитната зала в правителствената сграда е идеална за брифинги, но се ползва само за официални срещи. Хората от медиите стоят във фоайето или в кафето, а и защо да мърлят залата, след като се е случвало и след две поредни заседания при тях да не слезе министър.
Така се стига и до комичните изпълнения. Опитвайки се да оправдаят някак си присъствието си журналистите причакват министрите на изходите. Тогава всички се скупчват един върху друг, хвърчат диктофони, телефони, камери, микрофони….Като на селски панаир в центъра на София..
Всъщност има и неписани правила. Лаврите са за премиера, за министрите – хулите. Избухне ли скандал, никога не слиза ресорният министър, а някой, който няма нищо общо с темата. После се информирай от прессъобщения или от министерските фейсбук профили кой какво мисли и какво ще се случва.
Такъв е порядъкът – министрите чакат да им се разпореди. Дори лична отговорност не поемат без началникът им да я е поискал. Така няколко глави паднаха, а останалите чакат и слушат.
Разбира се, ненадминат в световната практика ще остане номерът с отвинтването на микрофоните в залата за пресконференции. Този иновативен подход бе приложен от правителствената пресслужба по време на изявленията на новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Бойко Борисов през август миналата година. Тогава премиерът обясни, че до тази мярка се е прибягнало, за да не бъде поставена гостенката в "неудобно положение" от журналистите. "Не стига, че дойде в България да ни покаже отношението си, не ми се щеше да й направим някой скандал", посочи той в типичния си стил. Така в неудобно положение се оказаха медиите.
Възможно ли е в Германия, чийто военен министър бе Урсула фон дер Лайен, във Франция или където и да било другаде в Европа, на някой да му хрумне подобна идея? Впрочем от офиса на сегашния председател на Еврокомисията обясниха, че никога не са настоявали да се демонтират микрофони и че за тях свободата на словото е на първо място. Това било наша инициатива, в което никога не сме се и съмнявали.
Както казва Любен Дилов-син: „Не можеш да очакваш от хора, които искрено вярват, че ще им вземат децата, за да ги подарят на норвежки гей-двойки, да изпратят в политиката личности като Маргарет Тачър или Вили Бранд, например". Защо обаче у нас изобщо канят журналистите на министерските заседания?
