Много части от живота ни ще се променят след COVID-19, включително местата, които ще посещаваме, хората, с които ще се срещаме, начинът, по който ще пътуваме и инструментите, с които ще плащаме за всичко. Такава е позицията на Гари Кон – бивш директор на американския Национален икономически съвет и бивш президент и главен оперативен директор на "Голдмън Сакс груп".
В статия за "Файненшъл таймс" Кон споделя, че през последните пет седмици не е докосвал нито една монета или банкнота и е разчитал единствено на системите за електронни разплащания и на кредитните карти. При това той не е изключение. Онлайн търговци като "Алибаба" и "Амейзън" преуспяват и все повече магазини преминават към системи, при които се прави поръчка, плаща се по телефона и се прави доставка. Дори предприемачи, които от десетилетия отказват да приемат кредитни карти – пекарните в "кешовия" Франкфурт и работещите с чекове психотерапевти в Ню Йорк, вече предпочитат и дори изискват дигитални плащания.
Валдис Домбровскис – вицепрезидентът за финансови услуги на Европейската комисия – се опитва да насърчи процеса. Неотдавна той сподели в "Туитър", че е "време да заменим монетите си с разплащателни карти, които са по-сигурни срещу заразата".
Въпросът е дали сме готови да се откажем от практиката, възникнала в Месопотамия преди около 7000 години. През вековете физическите пари еволюират от разменни жетони, представляващи стоки в складовете, през скъпоценни метали, до днешната система, която използва монети и хартиени и пластмасови банкноти, крепящи се на доверието в централните банки.
Пандемията от COVID-19 и усилията ни да ограничим разпространението на заболяването ни принуждава да се запитаме дали трябва да носим и да работим с кеш. След като разполагаме с технология за разплащания в цифрова форма и използваме високо защитни биометрични начини за идентификация в пункта на транзакцията. Ако се преориентираме към дигиталните форми, никой няма да носи мръсни банкноти или монети или да ползва чекове.
Това е абсолютно възможно: 87% от плащанията в Швеция се осъществяват по цифров път чрез частни компании. Те вкарват парите на клиентите в няколко банкови сметки и дават достъп на индивидите до средствата чрез приложения.
Ако централните банки в света създадат цифрови валути, всеки човек би могъл да се сдобие с индивидуална сметка. Тази идея печели все повече привърженици. Например, американският сенатор демократ Шеръд Браун поиска дигиталното банкиране да стане част от ответните мерки срещу коронавируса и настоя Федералният резерв да създаде сметки в цифрови долари и портфейли за всички граждани.
Ако това се осъществи на практика, цялото банкиране ще се крепи на дигитален гръбнак и портфейл. Банкоматите и банковите клонове, които и без това затварят с голяма скорост, ще останат в историята. Личните доходи ще се депозират директно в индивидуален портфейл и ще се харчат направо от него. А за около 1.7 млрд. души по света, които нямат банкови сметки, правителствени портфейли ще им предоставят по-широк достъп до онлайн услуги и пазари, и ще им помагат да "заобикалят" фирмите за бързи кредити и чековите услуги.
Ползата от подобен подход далеч надхвърля грижата за здравето и за личната сигурност. Всеки бизнес, особено дребният, ще има цифров регистър за кешовите си потоци и за продажбите. Това ще откаже служителите или посредниците да вземат подкупи, защото клиентите ще превеждат директно парите в цифровите портфейли на продавачите. Много незаконни предприятия ще бъдат закрити или най-малкото ще станат по-видими и ще бъдат принудени да плащат данъци.
Цифровизацията на разплащанията ще улесни индивидите да изчисляват и подават данъчни декларации за доходите си, както и властите – да проверяват дали са получили парите. Специално за Съединените щати, дигиталните портфейли ще подобрят радикално възможността на правителството да помага на индивидите и на дребния бизнес в тази пандемия. Американците, които кандидатстват за директни депозити, получават плащанията по стимулите много по-бързо от онези, които искат хартиени чекове. Правителството пък продължава да разширява възможностите си да изпраща предплатени дебитни карти на лицата без банкови сметки. В безкасовото стопанство с индивидуални цифрови сметки тези разпределителни услуги ще стават по-бързо.
Промяната няма да стане мигновено. Шведската "Риксбанк" прави предварителни тестове на електронната крона. Маршаловите острови пък обявиха още през миналата есен намеренията си да пуснат цифрова валута. Усилията на "Фейсбук" да създаде частна дигитална парична единица обаче се натъкна на мощната съпротива на финансовите регулатори и на практика първоначалният замисъл се провали.
Широкото навлизане на дигиталните портфейли може да застраши достъпа на банките до депозитите, които им трябват, за да отпускат заеми и да ги обслужват. Кредиторите обаче могат да се адаптират, служейки като попечители на дигиталната валута в портфейлите и плащайки лихви по балансите.
Кон е убеден, че във всички случаи бавният подем на дигиталните пари ще получи мощен тласък от пандемията. Преходът ще е разрушителен, но определено ще е скок в правилната посока.
