Членството в ERM II не е категорична гаранция за забогатяване

Лъчезар Богданов

Г-н Богданов, правилно ли постъпи правителството като ускори хода си  към членство в ERM II точно в разгара на коронакризата?

Ние не знаем дали всъщност става въпрос за „ускоряване“, или правителството следва планираните стъпки, обявени още с писмото за намеренията  му от лятото на 2018 година. Помните, че тогава България пое редица ангажименти едностранно – защото формални изисквания за участието на националната валута във валутно-обменния механизъм няма , които бяха насочени към подобряване на средата за правене на бизнес и функционирането на финансовата система. Стъпка по стъпка, точките от плана се „отмятаха“, включително и в най-сериозната му част – прегледът на активите и стрес тестовете за избрани български банки. На финалната права остана да се извърши  увеличението на капитала на две банки – едната изпълни изискването, но се забави записването на увеличението на публичната емисия на ПИБ.   

И сега към  въпроса "Защо не изпълним плана докрай и не покажем, че това е дългосрочна и стратегическа цел на българската политика? Какъв сигнал би било обратното – че не вярваме в устойчивостта на финансовата си система, че правителството се отказва от благоразумната фискална политика? Напротив, именно сега продължаването по този път  ще означава, че всички реформи, които сме предприели, всички мерки, свързани с надзора в небанковия финансов сектор, срещу прането на пари, за подобряване на рамката на несъстоятелността, за промяна в начина на управление на публичните предприятия, са осъзнати и сме готови да ги прилагаме дори в криза.

Сега няма ли да е по-трудно българската кандидатура да се вмести в дневния ред на европейските институции?

Факт е, че след глобалната финансова криза процесът на разширяване на ЕС спря, а нито една страна не включи валутата си в ЕРМ2. Тогава съвсем очевидно се видя, че ядрото на еврозоната, политиците от страните в нея  се занимаваха с проблемите на самата архитектура на еврозоната. И това беше оправдано, защото паричният съюз се нуждаеше от промени – най-неотложните бяха да се създаде механизъм за действие при свръхзадлъжнели и де факто фалирали суверени, и да се въведе споделяне на загубите при „спасяване“ на банки. Тези механизми вече са налице. В определен смисъл предишната криза спомогна като катализира воля за подобни реформи, които намаляват стимулите за трупане на риск към момента. Сега, разбира се, еврогрупата отново се занимава с фундаментални въпроси на бъдещето, достигащи до практическо пренаписване на мандата на Европейската централна банка, до своеобразна „федерализация“ на ЕС и конкретно на еврозоната, или поне солидаризиране на задълженията при поемане (поне частично) на нов дълг. Честно казано, не е ясно доколко в този момент приоритет за евроструктурите са намеренията на България и Хърватия.

От друга страна, реакцията  към  пандемията – монетарните решения на ЕЦБ, решенията за допустимостта на предоставянето на държавна помощ, прилагането на правилата за бюджетния дефицит и дълга, и не на последно място – общият подход за допускане на мораториум върху плащанията към банки – беше феноменално бърза и координирана. За разлика от разпокъсаните, противоречиви и бавни действия след 2007 година.

Ето защо може да се предположи, че политическият климат е различен, нагласите са коренно променени в сравнение с предишния труден период за еврозоната.

Ако сложим на везна позитивите и негативите от присъединяването ни към ERM II и Банковия съюз, накъде ще се наклони тя?

Нито членство в еврозоната, нито участие на валутата в ЕРМ2, близкото сътрудничество с ЕЦБ сами по себе си са гаранция за добро управление, избягване на рискове и устойчиво забогатяване. Банки фалираха в страни от еврозоната и наложиха огромна тежест върху данъкоплатците – именно защото нямахме тогава механизми за включване и на частните кредитори в поемането на загубите. Ние ще сме в уникалната до момента ситуация част от банките да не се надзирават от националната банка, докато в същото време страната да не е член на еврозоната и банките да имат достъп до ликвидност от ЕЦБ. Същевременно, трябва да си даваме сметка, че и отказът от стъпки към присъединяване има своята цена. Ако погледнем какво се случи в други страни – в Естония, Литва, Латвия и донякъде Словакия – те успяха да се възползват максимално добре от допълнителното доверие след включването в ЕРМ2. Независимо от кризата през 2008-2009, те продължиха с ключови реформи с дългосрочен ефект, което от своя страна привлече повече инвестиции, трансформира икономиките им, увеличи производителността и оттам доходите. Накратко, макрополитиките индуцираха и реално сближаване и тези страни  вече са сравними с Гърция и Португалия.

Каква според вас е ползата от обявената суап линия с ЕЦБ??

Това е още една „застраховка“, трябва да се възприема като още една опция за достъп до допълнителна ликвидност. Като всяка застраховка, трябва да имаме политика, която да не налага никога да стигаме до използването й. От друга страна, за малка периферна страна външните капиталови пазари винаги отчитат достъпа до международни резерви като фактор за доверие в кризисни периоди. При всички случаи – не вреди.

Наскоро агенция Fitch потвърди кредитния рейтинг на България, но понижи перспективата. През 2008 г. обаче същата агенция намали рейтинга на страната ни. Смятате ли, че държавата ни е по-подготвена сега, отколкото при предходната  глобална криза?

Фундаментите на икономиката сега са различни, структурата на добавената стойност е различна, проникването на глобални инвеститори и технологии е многократно по-дълбоко, отколкото през  2007-2008 г. Бюджетната рамка също е далеч по-устойчива – делът на сивата икономика е по-малък, ефективността на приходната администрация в събирането на данъци е далеч по-висока, структурата на данъчната основа е различна и по-малко зависима от бизнес цикъла. Всичко това дава по-добра начална точка за адаптация към безспорно неблагоприятната външна среда в идните месеци.

Ако България е в по-добро състояние, не е ли логично правителството да е по-щедро в мерките за възстановяване на икономиката?

– Трябва да приемаме тези мерки като насочени към туширане на незабавните негативни въздействия на ограничителните мерки и практическото „спиране“ на част от стопанската активност в ЕС и вътре в страната. В този смисъл, те нито целят възстановяване, нито са създадени по такъв дизайн. Става дума за отсрочка, за „мост“, който да даде възможност на бизнеса и домакинствата да не се „удавят“ в рамките на няколко месеца. Тепърва идват две големи предизвикателства – първото е свързано с поправянето на разрушени или силно влошени финансови, договорни, търговски отношения, а второто произтича от неизбежната промяна на начина на живот. И двете ще предизвикат пренареждане на стопанското поле, някои няма да оцелеят, а други ще заемат освободените пространства. 

Но по-важно е очакваната трансформация в потребителските нагласи, в навиците на хората дори, в модела на работа. Това ще наложи далеч по-дълбоко преструктуриране и неизбежно свиване на едни за сметка на развитие на други производства и услуги. Ето за това „възстановяване“ е важно какви ще са политиките на правителството, включително регулации, данъци, приоритети на европрограмите, публични инвестиции, реформи на институции.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст