Г-н Вълков, какво толкоз е притеснителното в проектозакона за 10-годишната абсолютна давност, че да се заговори за създаване на общ фронт срещу приемането му? В който – рамо до рамо – сте адвокати, банки, бързи кредити, частни лихвари, голям и малък бизнес, държавни и частни монополи…
– Лично за мен, въвеждането на абсолютната давност за кредитите на физическите лица е абсолютна глупост. Особено, ако това се прави чрез изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. Защо трябва да се въвежда давност от 10 години? Ако тази промяна мине и на второ четене, смятайте финансово-кредитната система за съсипана.
Първо – защото не е уточнено от кой момент започва да тече давността: от датата, на която е теглен кредитът; от датата, на която кредитът е станал изискуем; от датата, на която е направен първият опит за неговото принудително събиране; от датата, на която е направен последният опит за неговото принудително събиране.
И второ – защото при скоростта, с която работи нашата съдебна система, едно дело може да бъде влачено между различните инстанции и до изтичането на въпросната давност. От размера на задължението зависи дали делото ще е двуинстанционно или триинстанционно. Така, както е написан законопроектът, не става ясно дали се отнася само за заеми, които трябва да се върнат накуп, или става въпрос и за заемите, предоставяни от кредитни институции.
В законопроекта изрично е записано, че абсолютна давност за отсрочени или разсрочени задължения няма. Никой обаче не е уточнил кредитите дали се водят разсрочени задължения, след като се връщат на месечни вноски? Оттук ще дойдат големи проблеми – един съдебен състав ще решава по един начин делата, друг – по друг. И кашата ще стане пълна. Ако промяната не се отнася до кредитите, то тогава какъв смисъл има да я правим?
Все едно да кажем на хората нещо, което е различно от действителността, но звучи добре. Както е с т. нар. безлихвени кредити, отпускани за справяне с последиците от пандемията: нищо безлихвено няма в тях, защото всички си плащаме всичко: главницата веднага, а лихвите – след половин година.
Да речем – 50 000 лева.
– Триинстанционно дело. Ако казусът бъде допуснат до разглеждане и от Върховния касационен съд – минимум три години. Или най-малко пет години, ако делото бъде върнато за някакви пропуски на предишна инстанция. Това време е изгубено за кредитора, защото той не може да осребри нищо. След това той губи минимум още три-четири години, защото законовите възможности за размотаване на изпълнителните дела са прекалено много. И накрая какво се оказва? Един хитрец тегли кредит с идеята да не го върне, използва пропуските в работата на съдебната система и след десет години е света вода ненапита! Абсурдно е и още нещо – задълженията да се опрощават автоматично, без обследване на ключови обстоятелства, свързани с кредитополучателя – дали е бил платежоспособен, дали е бил добросъвестен или пък винаги си е бил мошеник. Нищо такова. Просто всичко приключва след 10 години.
Хайде да онагледим последната хипотеза.
– Съдебната система е мудна, изпълнението също, а кредитният регистър работи с тридневно закъснение. Вие сте мошеник и решавате да си осигурите стартов капитал за някакъв бизнес. Намирате си съмишленик с нормален наглед бизнес, който в продължение на четири-пет месеца ви води на заплата от 3000 лв. и ви осигурява на 2000 лева. Сядате на компютъра и за един ден “обикаляте” десет къщи за бързи кредити, плюс три-четири банки, предлагащи същата услуга. От всички искате по 15 000 лева. Те ви проверяват и откриват прекрасен клиент – високи доходи, забележителни осигуровки, чисто кредитно досие. До края на работния ден вие се оказвате горд собственик на 200 000 лева. На другия ден връщате на “работодателя” дължимото, давате му и 50 000 лева за услугата. И ви остават 150 000 лв., с които започвате собствения си бизнес.
А когато настъпи денят Хикс?
– Какво като настъпи? На ваше име не се води нищо, беден сте като църковна мишка. А формално, бизнесът ви е собственост на някоя ваша леля. Така че първата голяма грешка е, че в този необмислен вариант, идеята за абсолютната давност ще обслужва предимно схемаджиите. Няма как парламентът да опрощава задълженията на хора, които умишлено са ги натрупали. Нали не сме забравили какво се случи 2005-2006 г., когато масово се раздаваха кредити?
Явно амнезията е всеобща…
– Ще припомня накратко. Тогава банките раздаваха кредити за щяло и за нещяло. Като се юрнаха хора от едни етноси… На тумби ходеха и теглиха кредити, които после отказаха да връщат. Съдебните дела срещу стотици и хиляди такива “кредитополучатели” продължават да се точат, въпреки че изгледите за успех са минимални. Представям си какво масово веселие ще настане по махалите, ако поправката в ЗЗД влезе в сила.
За съжаление наистина сме хитроумни…
– Сещам се и за още един кръжец от хора, които страшно искат абсолютната давност да стане нормативен факт.
Те фактор ли са?
– По-скоро да. Играем за обществена поръчка или европейски проект. За да спечелим, трябва да върнем 25-30% от стойността…
Тоест – за да платим рушвета, теглим кредит и не го връщаме?
– Не, за друго говоря. Плащаме си рушвета като попове, а “факторът” – за да си харчи парите спокойно – сключва с нас договор за заем.
Какъв смисъл има, след като законът ще действа занапред?
– Именно. Какво пречи днешният рушвет да бъде оформен като заем от 2009 година?
Е, все пак става дума за длъжностни лица, които попълват имотни декларации…
– Кой е рекъл, че длъжностното лице ще е бъде титуляр по този фиктивен договор?
Едва ли схемаджиите са чак толкова много, че да накарат и парламентът да работи в тяхна полза. Законопроектът крие ли и други опасности?
– Няколко.Ако проектът мине в тази му вид, всички необслужвани кредити, теглени преди 2010 г., заминават. Без да има някакво значение на какъв етап се намират те – дали са “някъде” между съдебните инстанции, дали са с току що приключени изпълнителни дела или са на производство при съдебни изпълнители. Запорите и възбраните, наложени върху обезпеченията на тези кредити също трябва да бъдат вдигнати. Представяте ли си дупката, която ще зейне?
Честно казано не!
– Наистина трудно човек може да си представи какво означава банка да води на отчет няколко хиляди изпълнителни дела, да харчи пари за още толкова граждански дела, да плаща на частни експерти за издирването на тайни сметки и за имоти в чужбина… И в един момент – ядец! – не става. Дотук бяхте.
Другият проблем е, че лихвите и таксите отново ще бъдат вдигнати…
Защо?
– Когато шансовете за принудителното връщане на част от кредитите станат минимални, те как по друг начин ще компенсират бъдещите загуби? Естествено, чрез увеличаване на лихвите. И на таксите, които и в момента са високи.
Според Вас по света съществуват ли извънсъдебни способи за решаване на подобни казуси?
– По света има медиация, у нас – би трябвало да има. Защото трудно си „срещаме“ мненията. Или кредиторите искат прекалено много, или длъжниците не искат да плащат. Аз съм за въвеждането на абсолютна давност, но само за неплатените битови сметки. Защото никой не ни пита дали сме съгласни да вдигнат цената на тока, на парното или на водата. Или на трите „екстри“ едновременно. А тези цени се вдигат постоянно и за никого не е тайна защо.
Мобилните оператори влизат ли в този кюп?
– Не, защото никой не те задължава да имаш мобилен телефон, компютър или телевизор.
Е, така е било преди десетина години. Днес вече си длъжен да имаш интернет връзка с институциите, с банките, с местоработата си…
– Ако разсъждаваме от тази гледна точка, ЕРП-тата и мобилните оператори много лесно си решават проблема с неизрядните платци – режат „жицата“ и толкоз. Плащаш си най-късно на другия ден. Докато водата не могат да ти я спрат по закон, а топлофикацията не може да свали радиаторите ти или да спре парното на входа или блока заради теб.
Добре, ако аз тегля кредит и не го обслужвам пет години…
– Няма пет години. След 90-ия ден кредитът става предсрочно изискуем…
И започва „процедурата“?
– Да, но точно тук е другия голям препъни камък с абсолютната давност. От кой момент започва да тече тя, след като действащите в момента способи за нейното прекъсване вече няма да важат? От дата, на която си теглил кредита? От датата на падежа? Или от от датата, на която е станал изискуем? И още – кой и кога ще решава, че даден кредит попада в обхвата на абсолютната давност? В действащия Закон за задълженията и договорите подобни проблеми няма, всичко си е написано черно на бяло – начало, прекъсване, подновяване, спиране, условия и тъй нататък. Така че тази логика би трябвало да бъде спазена – след като въвеждаш тотално заличаване на задължения, трябва да има поне начална дата на изискуемост.
В нормалните европейски демокрации как е уреден този въпрос?
– В нормалните демокрации тези проблеми са уредени в различни закони и в гражданските им кодекси. Ние обаче си имаме само Граждански процесуален кодекс и различни закони, уреждащи гражданските правоотношения. Вижте, тук трябва да бъде намерен баланса. Или отговора на въпроса “Кой е по-важен – кредиторите или длъжниците?” Противно на общоприетите настроения, българското право дава предимство на длъжниците. И, когато този длъжник се крие или отказва да приема призовки, кредиторът губи.
Чак пък да се крие 10 години…
– Изглежда невероятно, но е елементарно. Или започва да се мести от град на град, или започва да сменя адреса си. Знаете ли, например, че изпълнителният процес не може да тръгне, ако няма призовка за доброволно изпълнение, връчена лично на длъжника?
И още един много голям проблем се задава, ако проектът за абсолютната давност мине на второ четене в този му нескопосан вариант: започва нескончаема серия от тълкувания, защото текстът е неясен и на практика може да се отнася за всичко. Но да не се повтаряме…
Нали в Народното събрание има Консултативен съвет по законодателство?
– И какво от това?
Как какво – депутатите не се ли консултират с членовете му?
– Не, консултациите с тях са до него не е задължително, а препоръчително.
Тоест – аз, като журналист по образование, мога да пиша проектозакони за подземните богатства, социалното осигуряване, здравеопазването, съдебната власт, МВР и да си съчинявам какви ли не глупости и никой нищо няма право да ми казва?
– Да, вие сте народен представител.
И това, че в този съвет са цяло съзвездие корифеи – проф. Огнян Герджиков, npoф. д-р Валери Димитров, проф. д-р Димитър Радев, проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Камелия Касабова, проф. д-р Лазар Груев, проф. д-р Маргарита Чинова – за народните представители няма никакво значение?
– И какво като са там? Вие си пишете законопроекта, внасяте си го в деловодство и нямате грижа.
Парламентарните комисии поне нямат ли задължение да съгласуват разпределените им проекти с този съвет?
– Не! Ако искат да питат Съвета – питат го, ако не искат – просто го подминават. А би трябвало съгласуването на проектозаконите с този съвет да е задължително. Защото все трябва да има някой, който задължително да обяснява на депутатите къде и защо грешат в законодателната си дейност и какви са последиците от тези им грешки.
Така си е!
– От десетилетия е така, но какво от това?
