Министерството на финансите подготвя промени в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници. Текстовете бяха публикувани за обществено обсъждане на 19 август, а срокът за предложения и становища по норматива е един месец.
Промените са свързани с прилагането на изискванията на Директива 2019/879 на Европейския съюз. Тя е част от т. нар. "Банков пакет", с който се извършва по-мащабно преразглеждане на финансовото законодателство на общността. Целта й е да се намалят рисковете във финансовия сектор, да се засили неговата устойчивост, както и да се подобри правната рамка на преструктурирането.
Ако промените не бъдат приети от държавите членки в срока за транспониране на директивата – 28 декември 2020 г., ще има сериозни негативни последици. Забавянето ще бъде основание Еврокомисията да започне наказателни процедури.
Най-общо казано, измененията целят
създаването на гаранции,
че лицензираните търговски банки и инвестиционни посредници ще разполагат с достатъчен капацитет за покриване на загуби и за рекапитализация. И по-конкретно, че по време на преструктурирането и непосредствено след него те ще могат да продължат да изпълняват функциите си, без да бъдат излагани на риск публичните финанси и финансовата стабилност на страната.
"Очаква се промените да подобрят стабилността на обхванатите институции. В резултат следва да се повиши степента на доверие на останалите пазарни участници към тях. В допълнение, ще се постигне хармонизация на националните изисквания със сходните изисквания в другите държави-членки на Европейския съюз. Ще бъде улеснено планирането на преструктурирането. Ще се съдейства и за преодоляване на затрудненията при прилагане на инструмента за споделяне на загуби в случаите на трансгранични групи. Голямата цел е правната сигурност и единния пазар в ЕС", обясниха за "БАНКЕРЪ" от Комисията за финансов надзор. Регулаторът е органът, който контролира преструктурирането на лицензираните инвестиционни посредници на ниво група, както и на ниво дъщерно дружество.
С новите разпоредби подробно се регламентират реда и начина за определяне на
минималното изискване за собствен капитал
и приемливи задължения. Те се съобразяват с различните хипотези, в които Българската народна банка, съответно КФН, упражняват функцията си на орган за преструктуриране.
Предвидени са изменения в критериите за минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения. Въвежда се и уредба на категориите приемливи задължения. Предлага се минималното изискване за собствен капитал, а също и за приемливи задължения да бъде изразено като процентен дял от общата рискова експозиция (общия риск на всички активи).
"Законопроектът предвижда засилена защита на непрофесионалните клиенти при продажба на подчинени приемливи задължения. Възприета е една от опциите, предвидени в евродирективата. Установено е изискване за сравнително висок размер на минималната номинална стойност на инструмента и е необходимо тя да не е по-малка от левовата равностойност на петдесет хиляди лева, когато инструментите от посочената категория се продават на непрофесионален клиент", разясниха от КФН.
Текстовете, уреждащи прилагането на тази мярка, са
съобразени с избора на стратегия за преструктуриране.
Важен момент в действащия закон са разпоредбите, засягащи преструктурирането на групи. Идеята на измененията пък е да се "синхронизират процедурата по изготвяне и приемане на планове за преструктуриране с по-прецизната уредба на стратегиите за преструктуриране". Казано иначе, при стратегията за преструктуриране на отделен субект се преструктурира само един субект от групата – обикновено предприятието майка, докато другите субекти, обикновено оперативни дъщерни предприятия, не се преструктурират, но техните загуби и нуждите от рекапитализация се прехвърлят към предприятието, което се преструктурира. Финансовите експерти допълват, че новите правила дават право на органа за преструктуриране да определи групите в плана за преструктуриране.
Разширяват се и други правомощия на контролните институции. Например, дава им се възможност да спрат изпълнението на задължения за плащане или за доставка, по които страна е институция в режим на преструктуриране на по-ранен етап. Това ще може да се случва преди предприемане на действия по преструктуриране, от момента, в който е направена констатация, че институцията е проблемна или има вероятност да стане проблемна. Мярката ще се прилага, когато пред частния сектор не е налице алтернатива, която може да предотврати неизпълнението на задължения. "Спирането" ще бъде вариант и когато трябва да се избегне допълнително влошаване на финансовото състояние на институциите.
В този контекст се предвижда банките и инвестиционните посредници да включват във финансовите договори, по които са страни, клаузи за признаване на правомощието за подобно "спиране" на контрактите. Същото задължение се предвижда и за дъщерните им предприятия в трети държави.
Промените ще бъдат отразени и в Закона за банковата несъстоятелност, в Закона за Комисията за финансов надзор и в Закона за обществените поръчки.
