LIBЕ, слънце, радост моя! Изгорях по тебе тия дни, LIBЕ, дни на горест, гняв и надежда, а очите ми изсъхнаха да се вглеждам в далнината, да те видя.
Надах се да чуеш мойте вопли, LIBЕ, че у назе Бог високо, цар – далеко, да викнеш няма кой да те чуе!
Ала ти, моя радост LIBЕ, вместо очи ми с радостни сълзи да пълниш, лют ханджар заби в гърба ми, в кръв обля сърцето ми. Нали уж Кoмиcия пo грaждaнcки cвoбoди, прaвocъдиe и вътрeшни рaбoти е пълното ти име, какво стана със свободите и правосъдието в България, които трябваше да обсъдиш?
А, LIBЕ?! Нерде Брюкселска справедливост, мое слънчице, нерде Истанбулска конвенция, която ти, моя радост, препоръча да подпишем?!
Ех, LIBЕ, майната ти европарламентска, продажна!
И сега разбрах, че стара партийна севда може не само ръжда да хване, ама и до ПЕС-овски лай може да доведе!
Имала си крушка опашка. Кога се преди години чу, че близкият до тогавашния премиер и соцлидер Сергей Станишев негов съветник – Азер Маликов, носел червени прашки, поради което раздор разцепи бабата столетница, сега стана ясно, че това било сто процента истина. Тъй е, защото в името на прашките в задните части на Маликов, днешният шеф на ПЕС Сергей Станишев натиснал бившата си съпруга Елена Йончева да подпише скандална резолюция срещу родината си. Дори с цената на това тя да престъпи неоспоримото решение на Конституционния съд на България срещу подписването на Истанбулската конвенция.
И, докато българите трескаво очаквахме LIBЕ, член на която е и Йончева, да обърне най-вече внимание на ситуацията в България и продължаващите протести, комисията тиражира резолюция, призоваваща България да ратифицира Истанбулската конвенцията, да зачете правата на ЛГБТИ-обществото и на някакво измислено македонско малцинство, да наказва езика на омразата и да не праща полиция в ромските гета.
Както преди повече от десетина години "БАНКЕРЪ" написа, червените прашки на премиерския тогава съветник Азер Меликов се превърнаха в метафора на случващото се в столетницата. Днес между момковата и момината махала на "Позитано 20" вече израстна грамада от камъни. А евродепутатите в LIBЕ не само доразцепиха столетницата, но върнаха българите в отдавна решен и излишен "истанбулски" спор. Предавайки (а защо не и или продавайки) надеждите на милиони българи, че ЕС най-сетне ще обърне внимание на случващото се в милата ни татковина.
За LIBЕ-то, в черните очи на която се кълняхме до скоро, вечният Радой Ралин просто би рекъл следното: лице на икона, сърце на кокона.
LIBЕ, бивше мое слънце, някой ден, кога дойдеш у дома, що не вземеш да слезеш от служебната кола, па да се качиш на травмай №22 за ж.к."Красна поляна"? И тогава да се сблъскаш, LIBЕ, с онова, което всеки ден обикновените столичани от тези квартали се срещат: агресивни групи индобългари, без маски на лицата по време на пандемията, пушат, пият, говорят цинизми и се държат вулгарно, сякаш току що са подписали Истанбулската конвенция, дето изрaзявa cъжaлeниe за врaждeбния климaт cрeщу хoрa oт рoмcки прoизхoд.
Пиша ти, LIBЕ, и кръв капе от сърцето ми. От нийде надежда взорът не види, и от ЕС дори.
Но както е казал великият поет, има хекатомба. Всяка любов меч е, всяка измяна – бомба!
