Преди дни БНБ обяви, че най-голям дял (29.04%) в общия брой на разменните монети в обращение в края на 2020 г. имат монетите от 1 стотинка, като към 31 декември извън касите на БНБ са 790.5 млн. броя с този номинал. Това означава, че почти всяка трета монета е с номинал 1 стотинка.
В същото време проверка на "БАНКЕРЪ" показа, че стотинката е нежелана като част от паричното обращение. Магазинерки казват, че въобще не си я търсят от клиентите. Самите потребители често зарязвали рестото от жълт метал и така се събирали тежки торби с най-нискономиналната монета.
Разковничето за продължаващия живот на жълтата паричка
обаче се крие в икономизираното мислене на пенсионерите. Пощаджийка разказа, че ако не дадеш едната стотинка при пенсия от 300 лева и три стотинки, останалите 300 лв. и две стотинки не се броят. Стават страшни скандали, правят ни „на една стотинка”. Пенсионерите държали „пендарите” да им се изплатят до една. Така че купюрният строеж на нашата парична система се крепи на обърнатата пирамида на стотинката единствено благодарение на хората, които имат ясните спомени за нейната непреходна стойност от миналото.
Да, обаче
сеченето на монета от 1 стотинка
вероятно струва доста по-скъпо от номинала. От Централната банка отказаха да кажат колко е точно, но съдейки по данни за други държави, премахнали "пендарчето" с единица на лицевата страна, става дума за превишение в пъти.
От БНБ споделиха, че това не е болка за умиране, защото цялото монетосечене годишно излизало около 1 млн. лева. А сеченето на по-едрите монети било на плюс за централната банка поради т.нар. сеньораж – разликата между номинала и себестойността на избработката на определена монета или банкнота.
И така: у нас няма обществена нагласа за премахването на стотинката.
За разлика от стотинкоконсервативната политика в България,
в други страни държат сметка за производството на пари на загуба.
Преди две години Долната камара на италианския парламент гласува резолюция правителството да спре сеченето на монети от 1 и 2 евроцента и да ги извади от обращение. Резолюцията бе единодушно подкрепена от управляващата коалиция и от опозицията, но тя няма задължаващ характер и окончателното решение ще зависи изцяло от намеренията на правителството. А те там се сменят често и вероятно затова процесът не е доведен до край.
Един от основните мотиви на предложението е, че сеченето на монети от 1 и 2 евроцента е по-скъпо от номиналната им стойност. За емитирането на монета от 1 евроцент се изразходват 4.5 цента, а за тази от 2 евроцента – 5.2 цента. През 2019 година Италия е похарчила 21 млн. евро за емитиране на тези монети. Значителни са и разходите за тяхното сортиране в търговската и банковата мрежа. Само пакетирането в руло на 50 монети от 1 цент струва 40 евроцента.
Другите изтъквани аргументи са, че най-дребните евромонети не са на особена почит сред италианските потребители, които годишно губят или изоставят 70% от тях, принуждавайки монетния двор да сече нови емисии.
Накрая, за пример неизменно се дават Финландия и Холандия, които самостоятелно и отдавна престанаха да секат 1 и 2 евроцента. Така представен проблемът изглежда лесно разрешим, но това е, защото се пренебрегват някои негови аспекти.
Изваждането от обращение на монетите от 1 и 2 евроцента
например,ще означава коригирането на всички цени, които завършват на 8 и 9 цента, като се започне от 0.08 и 0.09 до 0.98 и 0.99, а и нататък до една от любимите търговски оферти от 99.99 евро. Закръглянето ще бъде не само задължително, защото няма да има монети за ресто, но то ще бъде в посока на по-високата стойност.
В практиката това се нарича повишение на цените с 1 или 2 евроцента, което в оборота на държава с 60 милиона население ще има значителен и разнопосочен икономически ефект.
Още преди десет години Централната банка на Русия поиска Държавната Дума да обсъди
въпроса за прекратяване на сеченето на монети от по 1 и 5 копейки.
Производството им е на абсолютна загуба, сеченето на монета от 1 копейка струва 47 копейки, а на тази от 5 копейки – 69 копейки. Всъщност загуба носят всички монети освен тези от 5 и 10 рубли.
Монетите от 1 и 5 копейки се правят от стомана с покритие, което съдържа мед и никел. По време на кризата от 2008 г. металите силно поевтиняха, но след това започнаха бързо да поскъпват: средната цена на медта през 2010 г. е с 37.7% по-висока от 2009 г., а на никела – с 43.6 % по-висока, студеновалцуваната стомана пък струва с 32.6% повече от 2009 година.
През 2008 г. предложението на Централната банка не бе прието от Държавната Дума, Министерството на финансите и Националния банков съвет.
Сега обаче банката е подкрепила проекта с федерален закон: при плащания в брой сумата да се закръгля до 10 копейки към по-ниската стойност. Самите цени и тарифите няма да бъде нужно да се закръглят, както и разплащанията по банков път.
Дори бяха пресметнати нуждите от монетите, които трябваше да останат в обращение: 7.3 млрд. монети от 1 копейка и 5.8 млрд. от 5 копейки, съответно по 51 и 40 броя на човек от населението. Коментираше се, че "вероятността за одобрение на предложението е 100 процента".
На руснаците дребните монети отдавна не са им нужни, позовава се Централната банка на допитване на "Левада-център": 87% от анкетираните са признали, че не използват монети от 1 копейка, 73% – от 5 копейки, 27% – от 10 копейки, и 8% – от 50 копейки.
Въпреки това обаче към днешна дата копейката продължава да е редовно платежно средство в Руската федерация, показа справка на "БАНКЕРЪ" от официалния сайт на Централната банка на Руската федерация.
Пешката като царица
Дребната стотинка като една редова пешка понякога се превръща и в царица. Както при марките, така и при монетите "печатните" грешки могат да свършат перфектно тази работа. Да припомним гафа на Монетния двор от 1981 г., когато България чества 1300 години от своето създаване. По повод на събитието БНБ издава 20 различни юбилейни монети в продължение на година-две, но няма да се спираме на тях. Куриозите са в обикновените разменни медно-никелови монети.
В чест на тринадесет века България е решено да се пусне в обращение нова емисия разменни медно-никелови монети от 1, 2, 5, 10, 20, 50 стотинки и 1 лев, на чийто гръб, околовръст на герба, текстът е ХИЛЯДА И ТРИСТА ГОДИНИ *БЪЛГАРИЯ*, а не както дотогава НАРОДНА РЕПУБЛИКА *БЪЛГАРИЯ*.
При старта на отсичането някой от специалистите на Монетния двор забравя да смени старите матрици на монетите от 1 и 2 стотинки. Така със стария текст са отсечени около 140 броя монети от 1 стотинка и 20 броя от 2 стотинки. Раждат се още два емблематични за колекционерите екземпляра.
В наши дни можете да се сдобиете с куриозната една стотинка срещу скромната сума от 500-600 лв., а за екземпляр от 20-те броя на куриозните 2 стотинки ще са нужни минимум две хилядарки! А някои нумизмати твърдят, че една сгрешена монета от 1 стотинка емисия 1981 г. на чуждите пазари вече струва до 7 хил. евро.
Внимание! От средата на 2008 г. се появиха фалшиви монети от една стотинка, така че много внимавайте какво ще купите, ако попаднете на "изгодна" оферта.
Подобна нумизматична радост сполетя и Италия. През 2002 г. монетният двор разпореди да се извади от обращение емисия от 1 евроцент поради допусната грешка в образа на обратната страна на монетата. Вместо обичайното изображение на Кастел дел Монте – замък от ХIII век в Андрия в областта Пулия – бе изсечена Молата (от латински moles, голяма сграда) на Антонели.
Сградата с кула от 167.5 метра, построена през ХIХ век и наречена на името на архитекта, е символ на Торино и се изобразява на обратната страна на италианската монета от 2 евроцента. Грешката превърна италианския 1 цент в нумизматична рядкост. Смята се, че в обращение са останали около 7 хиляди екземпляра. Един от тях бе предложен на търг миналата година със стартова цена 2500 евро и закупен за 6600 евро.
