Проф. Аргирова, през дългата си кариера сте минала през какви ли не професионални изпитания. Смятате ли, че днешната корона "чума" наистина е чудо невиждано?
За мен това е втората пандемия, в която участвам много активно. Първата е ХИВ/СПИН преди 35 години…
Да, историята помни, че тогава внесохте вируса на СПИН нелегално в България с изследователски цели и поради тази причина бяхте подгонена от "Държавна сигурност".
В онези времена нямаше как да заобиколиш ДС, но накрая разумът надделя и от най-високо място разпоредиха да не ми се пречи. Тъкмо обратното – поканиха ме да организирам специална лаборатория по ХИВ и бях неин ръководител в течение на 10-11 години. Беше си и житейско, и професионално израстване. Колкото до COVID-19, по-точно SARS-COV-2, това е съвсем друг вирус. По своя характер той е инфекциозен, а болестта се развива изключително бързо. Много различен е от вируса на ХИВ, но пандемията е факт и всеки беше длъжен да използва знанията, възможностите и опита си.
Преди време чешкият държавен глава предложи с една опаковка, предназначена за 5 дози, да бъдат ваксинирани шестима души. Други предложиха времето между двете „игли“ да бъде разтеглено максимално. Сега се водят спорове дали може първата игла да е РНК-ваксина, а втората – векторна. Или обратно. Как оценявате тези опити на политиката да се меси в чисто медицински въпроси?
Абсолютно отрицателно. Каква е медицинската или имунологичната идея в тези „предложения“? В крайна сметка ваксините са изпробвани по кoнкретни схеми и с конкретни цели. Да, на някои хора може и времето да им е недостатъчно, и участниците в клиничните изпитания малко. Разрешителните за производство и за употреба обаче са издадени заради конкретните резултати от конкретните клинични изпитания. И никой не би трябвало да иска или да прави такива размествания. От 5 ваксини да сме направили шест! То може и 15 дози да направим, но какъв ще бъде ефектът? Дали можело първата ваксина да е на една фирма, а втората – на друга. Това пък вече съвсем не мога да го проумея. Не мога да разбера този хаос. Хората продължават да не са достатъчно убедени, да се чувстват неуверено, да са уплашени. Не им се обяснява достатъчно, не им се обяснява систематично. А искаме и очакваме всички да се ваксинират. Е, това няма да стане! Казвам ви го направо.
Е, не трябва да бъдем максималисти. Все пак бързината, с която заболяването прерасна в глобална пандемия си е стряскаща.
Ако разрешите да кажа като вирусолог, тази криза не идва изневиделица. От няколко години знаем, че корона вирусът е склонен да прави епидемии, но ето – стигнахме и до пандемия. Къде отиде опитът от SARS през 2003 г. или от MERS през 2009 година? Присъствала съм на съвещания на Световната здравна организация, посветени на тези вируси и борбата срещу тях. И прекрасно помня, че непрекъснато се говореше за потенциалната опасност тези вируси да предизвикат още по-големи епидемии и пандемия.
Как така изведнъж се оказахме изненадани? След като през годините, когато се занимавахме със свински, птичи и прочие грипове, всички разработваха правителствени програми за действията си в случай на епидемия или пандемия. България не беше никакво изключение и се знаеше какво трябва да направим, кой ще бъде мобилизиран първи, как ще бъде организирана диагностиката, как и откъде ще се купуват лекарства, ваксини, медицински изделия, апаратура и т.н. В края на краищата излезе, че Европейския съюз ще казва какво да се купува и от кого. За производителите и търговците, разбира се, тази пандемия означава много пари и те нямат никакъв интерес тя да приключи.
В продължение на около година роптаехме защо науката и фармацевтичната индустрия не могат да произведат дори една ваксина. Сега, когато има над 50 вида, "изведнъж" огромна част от населението, начело с доста сериозна бройка лекари и медицински работници, категорично отказват да се ваксинират.
За хаоса, създаван от политиците, вече стана дума. Има обаче и още няколко причини. Доста голяма част от медицинския персонал, включително и лекарите, не са добре запознати с основата на ваксинологията, приложението на ваксините и тяхното значение. Отпорът на антиваксърските движения все още е много вял и те продължават да набират скорост, защото не срещат сериозна съпротива от страна на учените. Все още не се разбира важността на колективния имунитет. Този вирус се разпространява по въздушно-капков път. Ние по никакъв начин не може да прекратим "контактите" си с него, защото той е във въздуха. Но можем да спрем заболяването, което той причинява. Затова е ваксината – да спира заболяването, да редуцира симптоматиката, да намалява смъртните случаи. Когато наоколо всички хора са имунизирани, вирусът дори и да навлезе в тях, няма да им причини нищо, защото ще бъде отблъснат. И, ако сред тях има дори един неваксиниран, вероятността той да се зарази и да се разболее е много по-малка.
Смятате ли, че политиката за изследване и доказване на заболяването в България беше адекватна?
Като политика и качество, тестването започна правилно. В количествено отношение обаче работата тръгна на куц крак, защото трябваше да се тества много повече и по-нашироко. Мен лично ме притесни и още нещо – резкия скок на лабораториите, които правеха тестовете. Всъщност, в огромното си мнозинство това не бяха никакви лаборатории, а набързо организирани екипи. Много от тях не бяха правили подобни изследвания, не познаваха реакциите и даже не знаеха как да разчетат резултатите. А като добавим тук и търгашите, които пуснаха на международния пазар не съвсем качествени текстове… В края на краищата хората логично започнаха да се съмняват във всичко.
Доказателства в тази посока?
Германският институт ИНСТАНД е европейската институция, която всяка година оценява качеството на работа ни като външен контрол. И всяка година аз трябва да доказвам пред болницата, в която работя, че съм проверена и сертифицирана. Ако не мина или не издържа този изпит, нямам право да работя. Около месец след обявяването на пандемията, ИНСТАНД покани всички лаборатории да докажат правоспособността си и да получат необходимия сертификат, ако предлагат такива услуги. От България се явиха не повече от 5 лаборатории. Факт, който не попречи по-късно на "пазара" да излязат общо 89 лаборатории (към днешната дата – 20 април, техният брой вече е 315!) и нито един орган, който да контролира качеството на работата им.
Беше създаден медицински съвет, който може да бъде наречен и алтернативен щаб, създаден на чисто професионален принцип с адекватно подбрани утвърдени медицински специалисти, с дребни изключения. Какво наложи създаването му и защо той не успя да се наложи?
Да, и аз бях негов член. Той продължава да съществува, ние продължаваме да актуализираме всички алгоритми, които сме дали, това се публикува във www.credoweb.bg. Когато се формирa щабът и при обявяването му очаквах да чуя името на поне един вирусолог или инфекционист, или епидемиолог, останах изумена, че такива не присъстват. Ние не искахме да се конфронтираме с хора, които не са професионалисти. С командващи без аргументация не може да се спори. Това наложи необходимостта от създаването на съвета. После разбрахме, че нещата започват да стават като непримирима битка между нас, а ние нямаме намерение с никого да се бием и да убеждаваме. Това е наука и при нас важи неписаното правило „Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти!“
Разговора води: Марта Монева
