Уникалната, според главния прокурор Иван Гешев, шпионска афера с предателите в полза на Русия взе да се спихва. Дотам, че електоратът не можа да се порадва и седмица на предателския скандал, какъвто нямало в българската и европейската история след Втората световна война. Та нали – за разлика от „Петорката от Кеймбридж“ на Ким Филби – нашите бяха спипани преди да избягат? Но, не защото "никой не обича предателите" (точно пък у нас ли?!), а по чисто политически нагласена схема, в която защитата на националната сигурност е просто декорация.
Докато адвокатите на обвиняемите кадри на Военното министерство посягат към опцията за сезиране на новия и още неизбран "надглавен прокурор", който да разследва главния и подчинените му за гръмката пресконференция по случая, военният министър Каракачанов доохлажда случая. С аргумента, че всеки предател трябвало да си получи наказанието, макар стореното в случая май не било съвсем предателство.
"Трудно може да се каже, че е изнесена сериозна информация. Една част от информацията е била и публична. Нека обаче да свърши разследването, за да видим какво от тази информация е публично, качвано по сайтовете и гласувано от Народното събрание", коментира лежерно случая Каракачанов.
Представете си, наистина, каква уникална шпионска дейност е разкрита, ако събираната в полза на Русия информация е налична в интернет и в парламентарните протоколи….
Иначе Каракачанов знаел "много неща от много време", но сега не трябвало да се влиза в подробности. Като например тази, че наградил преди година един от участниците в групата с почетен знак за военна доблест. С уточнението, че такива почетни знаци се раздавали "при дълга служба без забележки и нарушения". Много такива имало, каквото и да означава това. Всъщност, "това" означава само едно – каквото му шпионството, такова му и отличието – нещо като нищо на света!
Междувременно датите съвпаднаха така, че планината от управленски дефекти да бъде скрита с фойерверк от партньорски ефекти. Не щеш ли всичко стана тъкмо преди срещата на НАТО в Брюксел, където вицето и външен министър Екатерина Захариева се окъпа в евроатлантически адмирации. Поне за пред камерите и с оглед удобната подреденост на обстоятелствата. А пък премиерът Бойко Борисов дружески увери посланик Митрофанова, че "България държи да има открит и взаимноизгоден диалог с Руската федерация".
Така кръгът около едното голямо нищо се затваря, за да остави извън себе си голямото нещо. А то е, че защитата на националната сигурност е последната грижа на управляващите в тази история. Удря се толкова ограничено и с толкова пазарен пиар, че просто не остава друго обяснение, освен изпълнение на евроатлантическа поръчка срещу партньорска заверка на тежко компрометираната политическа легитимност.
Затова и антируска риторика на историческа основа не търсете – кога ли ще чуем въртиопашките и ветропоказателите във властта да обявят на висок глас, че за 125 гoдини Pуcия три пъти скъcа диплoмaтичecки oтнoшeния cъс свободна Бългapия, два пъти ѝ oбявява вoйнa и два пъти нaxлува c вoйcки, насъсквайки съседите ни да направят същото.
Та всичко е предизборно, а предателите на държавна хранилка и с почетни знаци за доблест у нас с лопата да ги ринеш.
