От три десетилетия в българското публично пространство битува схващането, че конституцията е върховен закон и никакви други нормативни актове не могат да й противоречат. Е, май му дойде времето да обърнем ръкава с хастара наопаки и публично да признаем, че тази мантра е един от първородните грехове на нашенската демокрация, довел – в крайна сметка – до провала на т. нар. съдебна реформа.
Искаме конкретни примери? Само един.
Висшият съдебен съвет (ВСС) по принцип се води върховен кадрови и административен орган на независимата съдебна система, а на практика е най-обикновен реквизит от типа “Копринена кърпичка в горното ляво джобче на мъжкото сако”. Този постулат обаче спира да действа там, където започва… Закона за държавния бюджет. Защото, както е казал народът, “Кучето играе според тоягата”. Тоест –
ВСС може да си ръководи както си иска, но само в рамките на парите,
великодушно отпуснати му от премиера, финансовия му министър и емисарите им в парламента.
Има най-малко две решения на Конституционния съд от 90-те години на миналия век, според които правителството няма право да пише проектобюджета на съдебната власт, а е длъжно да вземе проекта на ВСС, да го закарфичи към проектозакона за държавния бюджет и да внесе всичко накуп в Народното събрание.
До 2006 г. подобно чудо така и не се случи. След което тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) заряза лицемерието и промени конституцията така, че
бюджета на съдебната власт стана грижа на… изпълнителната власт
в лицето на правосъдния министър.
Реакция от страна на магистратите – никаква. Хайде, прокурорите са ясни – те са държавно обвинение и никога няма да ритнат срещу ръжена дори да са обути. Съдиите обаче така яко се умълчаха, че днес професионалната им “бухалка” – Съюзът на съдиите в България – вече прилича на къделя захарен памук.
И изведнъж – мощен залп от мъжество, сякаш крайцера “Аврора” възвестява новата Октомврийска революция. На 23 юни съюзът най-официално призова членовете на Висшия съдебен съвет да не чакат края на мандата си, а тутакси да подадат оставки.
Поводите, заради които
кадровиците на Темида трябва да се разотидат по домовете си
са толкова много, че са изброени в 14-странично отворено писмо. няма да ги изброяваме, защото 95% от тях са вехти като смъртта и са известни дори на бъдещите студенти по право.
Голямото стягане на чепика е един проект, озаглавен „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата“.
За изпълнението на този проект, още през 2016 г. ВСС получи безвъзмездната финансова помощ по Оперативна програма “Добро управление” в размер на 4.976 млн. лв., от които до момента са изплатени 85%, т.е. “само” 3.951 милиона.
Преди около месец новата съдебна карта бе пусната за широко обществено обсъждане с цел финализиране на проекта и получаване на последния милион. И бе посрещната с такава критики по същество, че е
цяло чудо как Гешев още не пратил хората си във ВСС и не е арестувал
всички участници в проекта за източване на еврофондовете.
В знак на протест, координаторите на проекта – Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова, подадоха оставки като членове на Съдийската колегия на ВСС. Което може и да изглежда мъжка постъпка, но на практика е нещо друго. Защото никъде не е казано, че одобряването на всяка идея, пръкнала се във ВСС, е задължително, а претворяването й в дела – още по-задължително!
А авторите на “кървавото писмо” да вземат и да ни отговорят на въпроса “Ако за ръководител на този проект беше избран председателят на ВКС Лозан Панов, а не прокурор Гергана Мутафова, дали щеше да се стигне до писането на каквото ида било?” И, ако отговорът е “Не”, защо не се вдигнахте на бунт още през 2017 г., т.е. преди голямото харчене да е започнало”?
