Призивите на Министерството на финaнcите за актуализация на държавния бюджет заради изчepпaлите се възмoжнocти зa пpecтpyĸтypиpaнe нa paзxoдитe имат реални очертания. Такъв документ вече бе внесен в Народното събрание и чака волята на депутатите да се заемат с него. Той стъпва върху обновената макроикономическа прогноза на финансовото ведомство за 2021 г., съобразена с текущото състояние на националната икономика.
Естествено, взети са предвид и повишените очакванията за развитието на световната икономика, като глобалният икономически растеж вече се очаква да достигне 5.5 на сто. Сред основните фактори за тези положителни нагласи са възстановяването на търсенето в глобален план, активизирането на ваксинационния процес във водещите икономики и очакванията за постигане на дългосрочно решение на здравната криза. Наред с тях не се пропуснати и обявените значителни по размер фискални пакети за справяне със ситуацията.
Ще се запази ли по-високото потребление?
Министерството на финансите очаква реалният растеж на БВП да е по-висок спрямо очакванията през есента и да достигне през 2021 г. 3,5 процента. Това е продиктувано от повишеното през първото тримесечие потребление на домакинствата 2,8% при прогнозиран спад поради наложените ограничителни мерки за разпространението на COVID-19. Експертите смятат, че през следващите тримесечия въпросното потребление ще бъде подкрепено от нарастването на доходите и повишеното доверие сред потребителите. Очаква се нарастване и на публичното потребление – с близо 5%, което също ще спомогне за растежа на икономиката през 2021-а. Инвестициите обаче ще останат потиснати поради все още високата несигурност.
При малкия вътрешен пазар българската икономика разчита за повече приходи на външната търговия. А динамиката й през първите три месеца на тази година показва, че външното търсене може да има по-силен от предполагаемия положителен ефект върху износа на българска продукция. Същевременно нарастването на потреблението у нас доведе и до по-висок внос на стоки. Съответно в актуализираната прогноза се очаква по-висок ръст и на вноса – 6.5%, и на износа – 6.1 на сто.
За съжаление в асортиментната листа на изнасяната продукция преобладават суровините и изделията за последваща преработка, а не крайните продукти, които са с по-висока добавена стойност. Впрочем, през последните месеци тази слабост на българската икономика донякъде се превърна в нейна сила. Добре върху износа ни се отразява ръстът на цените на повечето неенергийни суровини – на металите (медта и медни продукти са силно перо в нашия износ), и на храните – пшеница, царевица.
Именно значителното повишение на международните цени на суровините през 2021-а е водещата предпоставка за по-високата прогноза на финансовото ведомство за номиналните растежи във външната търговия. Очаква се дефицитът в търговията със стоки да остане близък до реализирания през 2020 г. (3% от прогнозния БВП), а постепенното възстановяване на международните пътувания ще се отрази в нарастване на излишъка при статията "услуги" (до 5.3% от БВП). Независимо от растежа обаче възстановяването на свързаните с туризма услуги няма да е бързо – приходите от посещенията на чужденци в страната ще останат под половината от реализираните през 2019 година.
Расте износът към основните партньори в ЕС
Последните публични данни за търговията ни с Европейския съюз и трети страни са за времето от януари до края на май. През този период българските фирми са изнесли стоки на обща стойност 26.35 млрд. лв., което е с 19.4% повече в сравнение с първите пет месеца на миналата година. В същото време в страната са внесени продукти за 29.16 млрд. лв. (по цени CIF), или с 23.1% повече на годишна база. Така се формира отрицателно външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) на стойност 2.81 млрд. лева.
Иначе Евросъюзът остава основния търговски партньор на България. Между януари и май износът и вносът помежду им дори се е увеличил. Експортът ни е с ръст от 23.4% спрямо същия период на 2020-та и е в размер на 17.62 млрд. лева. Главните ни търговски партньори са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Белгия и Франция, които приемат 70.5% от износа ни за общността. Добрата новина за нас е, че за всяка от тези държави експортираме повече продукти.
Вносът от ЕС се увеличава с 25% на годишна база и е на стойност 17.88 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция, Нидерландия и Унгария. Като цяло външнотърговското салдо на България със съюза за януари – май е отрицателно и възлиза на 262.6 млн. лева. Но с Германия, Румъния, Италия, Гърция, Белгия и Франция то е положително – българските фирми са изнесли повече стоки за тези пазари.
Изнасяме повече, но и внасяме повече от трети страни
Активна е била търговията ни през първите пет месеца и с държавите извън Европейския съюз. Износът расте, но вносът е бил по-висок. Експортът на българските фирми за трети страни се увеличава с 12.1% в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност 8.74 млрд. лева. Най-търсени са били продуктите ни в Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация. Те приемат 56% от износа ни извън общността.
За същия период вносът от трети държави се е увеличил с 20.2% на годишна база и е в размер на 11.28 млрд. лева. Най-голям е обемът на стоките, които са влезли у нас от Турция, Руската федерация, Китай и Украйна. В крайна сметка външнотърговското салдо на България с трети страни през първите пет месеца на годината е отрицателно и възлиза на 2.54 млрд. лева.
Активна е била търговията ни с Турция, Китай, Сърбия и Република Северна Македония, докато нещата с Обединеното кралство и Руската федерация не стоят така. Брексит и ковид – кризата оказват влияние върху спада на експорта и импорта към Острова. Постепенно губим руския пазар и все по-малко наши стоки отиват в тази посока. Вносът обаче расте зарази енергоносителите. Това обяснява и огромното отрицателно търговско салдо с тази страна.
Като известна утеха за нас може да се приеме това, че българските фирми изнасят повече стоки за Съединените американски щати.
