Бездиханното 46-то Народно събрание и безапелационния успех на служебния кабинет (според всички социологически статистики) разтвориха докрай ножицата на доверие и са на път окончателно да ликвидират и без това куция авторитет на държавността у нас.
Докато импотентното политическо словоблудство на депутатите ежедневно рушеше и последното останало доверие в парламента, двама от най-рейтинговите министри в служебното правителство на Румен Радев – Кирил Петков и Асен Василев, успяха да си постелят
килимчето за бъдеща политическа кариера.
За няколко месеца Петков успя да преобърне инак консервативното министерството на икономиката с хастара нагоре. И както обикновено се случва при такъв „революционен“ хъс, първо лъснаха непоръбените шевове и скритите дупки завещани му от неговите предшественици.
Кадровите странности около Държавната консолидационна компания (ДКК) продължават да сгъстяват мъглата около миналото й. Мениджърите на мегаструктурата, назначени от принципала й до четвъртък бяха петима – Рая Каназирева, Анастас Гогов, Диляна Софиянска, Красимир Тенев и Радостин Вазов. И хоп – на 2 септември министър Кирил Петков, след епохални битки, вкара още двама души – Валери Белчев и Ваня Караганева. Ще просветлее ли ситуацията в ДКК след отстраняването на изпълнителния директор Ясен Спасов и назначението на новите двама ще се види по резултата от вече предприетите действия по "разхвърлянето" на част от подопечните й дружества под шапките на две министерства.
След скандалите около Българската банка за развитие и победоносното и пренастройване, дойде ред и на Държавната консолидационна компания. Именно тя се оказа един от едрите кредитополучатели от ББР със заем от 172 млн. лева.
Тук обаче Петков попадна в „ огромна черна дупка“ (както той сам я определи). Ревизиите, които той назначи във всички дружества под шапката на ДКК извадиха на показ купища безумства, както в тяхната дейност, така и в цялостното управление на държавното мега дружество.
Като се тръгне от
удавените милиони в язовирите
и се стигне до военно-промишления комплекс.
За арогантността на предшествениците му по отношение на пилеенето на пари за хидросъоръженията, към които потекоха над 640 млн. лв., „Банкеръ“ е писал нееднократно.
Тук е моментът да припомним, че първоначалният целеви транш от 500 млн., с които „беше захранена“ сметката на ДКК, за да се справи с язовирните проблеми в страната, се оказа недостатъчен. Година по-късно, кабинетът "Борисов 3" наля в сметката на ДКК още над 12 млн. лева. Решението от 2019 г. беше облечено с обяснението, че те били необходими за „ресурсно осигуряване на дейността на язовирите – изплащане на разходите за персонал, административни разходи, както и закупуване на дълготрайни материални и нематериални активи“.
Последва ново попълване на сметката на ДКК през (юни) 2020-а – с още 130 млн., този път от Българската банка за развитие. Така всъщност сметката за язовирите стана… 642 млн.лева. А що се отнася до сигналите за „топенето“ на тези "целево отпуснати средства", те не са от вчера и не министър Петков открива топлата вода. Още в началото на декември 2019 г. „Банкеръ“ повдигна темата в публикацията си под заглавие „Парите за ремонти на язовирите тънат в мъгла“. Тогава написахме, че министърът на икономиката – Емил Караниколов и подопечната му Държавна консолидационна компания не смятат за нужно да дадат детайлен отчет за това къде, как и срещу каква свършена работа, целево отпуснатите милиони "се топят" с бързи темпове.
Две години по-късно темата внезапно се оказа извънредно актуална. Ами четете бе, хора…
Пък и темата с харчовете за язовирите, може лесно да бъде доизяснена. Не както досега с "чек" за 754 млн. лв. към ДКК и от там към скандално известното дружество „Монтажи“ за ремонт на язовири и рекултивация на мини с инхаус възлагане. Като същите тези пари впоследствие се озовават в сметките на на три фирми – „Ковел про“ ЕООД (367 млн. лв.), „Планекс-ГЕС“ ДЗЗД (228 млн. лв.) и „Абак ДС“ ЕООД (125 млн. лв.). Сега "Монтажи" вече е извадено от лапите на ДКК и отива на пряко подчинение на Министерството на икономиката, с надеждата че с това ще се приключи сезонът на далаверата…
В стремежа си да въведе ред навсякъде обаче министър Петков не прецени, че
нещата с военните заводи далеч не стоят така, както с язовирите.
Нека не забравяме, че спецификата на работата в тях, не е лъжица за всяка уста. И рязането на глави в този бранш, може да става едва след като вече е намерен сигурен и подготвен за тази дейност заместник. А не просто добър мениджър на търговско дружество.
Освен това Петков вече се опари от гнева на оръжейниците от ВМЗ Сопот, които първи заплашиха да му поискат оставката, ако не бъде сменен бордът на директорите на дружеството и то не бъде извадено от ДКК.
Мотивът им е, че бордът играе срещу интересите на военния завод, който в продължение на пет години работи без никакви проблеми, а преди дни буквално спря. Работещите тук заподозряха, че това се прави умишлено и призоваха министъра да докаже на дело, че се бори за справедлива кауза.
Само два дни по-късно новото ръководство на ДКК даде рамо на началника си, като освободи четирима членове на управителния орган на ВМЗ Сопот, с мотива „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения“. Така напрежението и обявената стачка бяха туширани.
А самият Петков разбра, че устремът му към пренареждане, не винаги ще бъде постлан с цветя и рози…
Все още не е ясно и каква е истината за скандала с авансово платените от ВМЗ Сопот 10.2 млн. долара на сръбския гражданин Петър Църногорски за доставка на суровини още през 2018 г., които не са получени и до днес. Очевидно сърбинът е бил много убедителен не само пред ръководството на оръжейния завод, но и пред това на друго държавно дружество под шапката на ДКК – "Кинтекс" , с което е сключил друг контракт – за авансово плащане на 5 млн.долара.
Министър Петков очевидно не се наема да разнищи този случай докрай, тъй като е прехвърлил топката на ДАНС и прокуратурата.
Но все още е в ход реализацията на идеята му за
изваждане от „холдинговия чадър“,
на още няколко предприятия, които да минат на пряко подчинение на съответните ресорните министерства, а самата компания постепенно да бъде закрита.
Фирмите „Еко Антрацит“ и „Екоинженеринг РМ“, които сега са под шапката на ДКК, минават към Министерството на околната среда и водите. Аргументът за това решение е, че дейността им е пряко свързана с опазването на околната среда, тъй като те се занимават с рекултивацията на закрити мини.
Разпарчетосването на ДКК ще продължи.
И трябва, защото отдавна е обществена тайна, че още от създаването си – по неясни критерии, съпроводени с хаотичният подбор на фирми от различни сектори – и добре работещи, и в ликвидация, целта бе само една: да се заобиколят процедурите на обществените поръчки. И правителството пряко да облагодетелства своите любимци с помощта на послушници назначени в бордовете на компаниите. Тук е моментът да припомним, че дори официалният мотив за възникването на ДКК бе доволно безличен: "създава се в изпълнение на антикризисната програма на правителството, одобрена от Министерския съвет", каквото и да е означавало това в 2010 година.
Не е тайна и фактът, че от тогава до днес в нея намират управленски пристан хора, удобни на властта, отчитат се загуби и се наливат държавни пари без каквато и да е видима ефективност. Но ако е имало такава, то тя със сигурност е била добре маскирана.
Остава въпросът дошло ли е времето всички маски да паднат?! И колко маски ще успее да свали министър Петков или просто ще слезе кротко от сцената!?
