Народните избраници в два поредни парламента – нарочно или не, бягат от темата за управлението на държавния дълг. На пръв поглед, логичната причина е, че няма редовно правителство, което да вземе съответните решения. Но по-задълбоченият поглед създава усещането за омерта между политическите играчи преди поредните избори. И не е трудно да се сетим защо не отварят темата. На кратко: управлението на държавния дълг е свързано с лансирането на непопулярни решения, които ще ударят и без това все по-вехнещото доверие в партиите, които са "на сергията".
Още през март тази година, т.е. преди първите парламентарни избори, "БАНКЕРЪ" повдигна въпроса за управлението на дълга. Ситуацията и тогава и сега на практика не се е променила много. Разбира се, разликата е в шестте месеца, които бяха изгубени, както и в обстоятелството, че в това време нито една парламентарно представена политическа сила не обяви как възнамерява да действа. С две думи – няма изготвено решение за задаващите се големи погашения по дълга. Според данните на Министерството на финансите размерът на предстоящите плащания към кредиторите на страната през следващите две години е от порядъка на 2.7 млрд. лв. – 3.0 млрд. лв. годишно, или близо 6 млрд. лева.
Нека припомним и какви са опциите пред следващата власт, в каквато и конфигурация да е тя.
Ако бъде поет курс към намаляване на дълга, бъдещите управници ще са изправени пред две опции, всяка от които крие рискове. Става дума
или за повишаване на данъците, или за намаляване на капиталовите разходи,
което в крайна сметка може да забави икономическия растеж.
Тъй като бюджетните разходи са компонент на брутния вътрешен продукт, съкращаването им като цяло може да се натъкне на някои подводни камъни. Ако правителството свие твърде много разходите, икономическият растеж ще се забави, което би довело до по-ниски приходи и по-голям дефицит. Най-доброто решение е да се намалят разходите за области, които не създават много работни места.
Прекомерното увеличение на данъците също може да забави растежа, като затрудни събираемостта и изгони и малкото читави инвеститори от България. Има и един страничен фактор – ядосаш ли олигарсите, това може да ти коства политическата кариера.
Третият и най-често срещан вариант е
рефинансирането на дълга,
т.е. държавата финансира дефицитите и обслужва дълга си, чрез продажбата на нови дългови емисии. В този случай се изисква прецизност, защото инвеститорите са чувствителни и ако съзрат неприятни макро тенденции ще бъдат нащрек. Обратното, ако дългът е умерен, държавните облигации биха останали привлекателни, а доходността по книжата ще се задържи на поносимо ниво.
Вероятно е да се прибегне именно към рефинансиране на емисиите, емитирани от второто правителство на Бойко Борисов. Ще напомним, че по онова време бяха издадени пет емисии на стойност 5.144 млрд. евро или около 10 млрд. лева. Със средствата бе погасен спешният мостов заем от 1.5 милиарда евро от края на 2014 г., заради изплащането на гарантираните депозити в КТБ, за покриване на други стари задължения, както и за финансиране на дефицита в бюджета. Последната част постъпи във Фискалния резерв, но като цяло тези 10 млрд. лв. така и не се вляха в икономиката.
Третият кабинет на Борисов също се отчете с емисия облигации на международните пазари. През септември 2020 г. предишното правителството пласира облигации по Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните пазари, след повече от четири години отсъствие. Бе емитиран дълг в размер на 2.5 млрд. евро (около 5 млрд. лв.) – на два транша със срочност от 10 и 30 години. За десетгодишната облигация бе постигната доходност от 0.389%, а по 30-годишната – 1.476 процента.
През 2020-а държавата е поела също 900 млн. лв. дълг на вътрешния пазар.
На 7 септември 2021 г. дебютът си записа и служебният финансов министър Асен Василев. Министерството на финансите преотвори емисия 5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирана в лева, с падеж 24 февруари 2026 година. На проведения аукцион бяха пласирани успешно ДЦК за с номинална стойност 200 млн. лв. при среднопретеглена годишна доходност в размер от -0.15 процента.
Шест месеца по-рано финансовото министерство под ръководството на Кирил Ананиев пласира държавни облигации на стойност 300 млн. лева. Емисията отново бе със срочност пет години. И тогава бе постигната отрицателна годишна доходност по емисията – в размер на -0,10%. Отрицателната доходност на практика означава, че инвеститорите плащат на правителството за правото да изкупуват негови дългови ценни книжа.
В периода 15-22 февруари финансовото министерството пусна още две дългови емисии. Една нова емисия 5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК) за 200 млн. лв. при среднопретеглена годишна доходност в размер на -0.17 % и при 0.00% фиксиран годишен лихвен процент. Както и 10.5-годишна емисия при доходност от 0.14 процента. Вероятно до края на годината ще има поне още един аукцион за поемане нов дълг. Причината е, че през 2021 г. трябва да се заделят 1.1 млрд. лв. за погашения на стари задължения, т.е. за целта са необходими още 200 млн. лева.
Равносметката е следната: по данни на МФ държавният дълг към края на юли 2021 г. възлиза на 29.812 млрд. лв., а съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на почти 24 процента.
Основният въпрос сега е: дали няма да се прибегне към нов държавен заем по-рано от очакваното? Заиграването на партиите при актуализацията на бюджета предвещава по-голям дефицит от прогнозния. Отделно, повишаването на разходите, без да е ясно дали срещу тях ще постъпят достатъчно приходи имат потенциала да "взривят" бюджета и да се наложи тези разходи да бъдат обезпечени с дълг. Това ще стане ясно до края на годината и най-вече при дебатите за Бюджет 2022, които ще са горещата тема и в предстоящото 47-о Народно събрание.
