Неприятно е да го признаем, но пак изоставаме от световната практика. Хората вадят офшорни досиета, а ние го караме още на персонални списъци. Последно прокуратурата съобщи, че ще отпочне проверка на имена от папка, доставена й надлежно от Бареков. "С цел установяване на обективната истина" ще бъде искана от МВР и изпълнителната власт цялата налична информация за лицата и евентуално предприетите действия спрямо тях за търсене на наказателна отговорност.
Преди това пък прокуратурата привика на разпит премиера Кирил Петков след въпроса му към шефа й Иван Гешев защо не се работи срещу определени хора. Те са описани във внесения отминистър-председателя за проверка списък с 19 имена – с пояснението, че ги предал на 20-ия в списъка. Явно същите, за които Петков уведоми Брюксел че са в основата на корупцията в България.
От ГЕРБ също били готови със списък, с който твърдят че крадецът вика: "Дръжте крадеца!" Те пък турили на първо място вицепремиера и финансов министър Асен Василев, а след него – министъра на отбраната и довчерашен служебен премиер Стефан Янев. А експремиерът Бойко Борисов, който е на челно място в "описа" на Кирил Петков, напомни: "Така е било и през 1944-45 г. – по списък са изтрепали цвета на нацията“. И увери, че ако промяната продължи по същия начин, "догодина вече ще има списъци и на Интерпол”.
А помните ли "Оня списък" от 1992-ра, занесен уж от Ахмед Доган в турското посолство? Съдържаше не 20, а 1300 имена на задгранични разузнавачи, работещи под прикритие в дипломатическите ни мисии. И тогава пресата гърмеше, а прокуратурата уж проверяваше нещо два-три месеца преди да образува официално разследване срещу неизвестен извършител. После следственото дело внезапно беше прекратено и останаха само догадките за ролята на този и онзи в разсекретяването на разведките.
Дали целта е била прекъсване на физическата връзка, а оттам и на държавния контрол върху задграничните дружества на Първо главно, през които са изтекли 20 милиарда? За да се върнат после като "чуждестранни инвестиции" за приватизиране (разбирай – изкупуване на безценица) на умишлено съсипаните държавни активи. Или пък целта на "Оня списък" е забиване на клин между СДС и ДПС с цел стопиране на евро-атлантическата ни интеграция в полза на организираната престъпност и корупцията? Или просто се получи "две в едно" в полза на задкулисието!
Пре 2002-ра пак се боксираха по ченгеджийски. Тогава от върха на самата прокуратура пуснаха дискретно до медиите списък с имената на 42 бивши държавници, за които прокуратурата водела предварителни проверки. После списъкът се оказа без подпис и печат, а от държавното обвинение отрекоха да са го пускали. Насадени в небрано лозе журналистите поискаха спешно обяснение от главния прокурор Никола Филчев, който реагира с тежко мълчание и публична липса в продължение на седмици. И тогава заведоха следствено дело срещу неизвестен извършител, след което всичко оттече и въпросните бивши държавници така и не помирисаха съдебна зала.
Та, какви са изводите? Първият е, че целта на тези списъци само частично се припокрива със заявката на техните приносители. Никой не казва какво точно е намислил, кой е поръчителят и какъв е залогът, та публиката да си блъска главата в търсене на истината. Вторият е, че по правило размахването на подобни списъци не води до нищо добро. Не, че са безполезни – напротив! Крайните резултати обаче рядко са на ползу роду. А третият извод е, че всеки корупционен списък може да бъде затапен с друг, старателно допълван и разнообразяван години наред. Не за друго, а защото държавотворната роля на корупцията в периода на прехода винаги е била неограничена във времето и пространството.
