Финансовата война на Запада срещу Кремъл е драматична.
Инфлацията все повече разклаща прогнозите за глобалния растеж. Много компании понасят сериозни щети, след като бяха принудени да се изтеглят от Русия. В тези непредсказуеми условия инвеститори и анализатори се учудват на сдържаната и скромна реакция на световната финансова система и на липсата на по-сериозни отклонения.
След първоначалните масови разпродажби на акции глобалният индекс MSCI All Country World Index се върна на предвоенните си равнища, а "страховият индикатор" VIX падна под дългосрочната си средна стойност. Щатският S&P 500 е повишил с 11 % пазарната си оценка (регистрирана на 8 март), което е най-големият му 15-дневен процентен ръст от юни 2020-а. Това редуцира тазгодишните му загуби до 2.8% след предишния спад с 12.5 процента. Случилото се обаче не успокоява експертите – те се страхуват, че кризата може да поднесе неприятни изненади. Особено при наличието на изобилието от фактори, които в момента атакуват финансовата система: препускащата инфлация, растящите лихвени проценти, натискът върху книжата на технологичните компании, дълговите проблеми на развиващия се свят, а и все още сериозното присъствие на коронавируса.
Учените определят финансовите пазари като сложна система, подобна на климата на планетата, в която множество независими компоненти си взаимодействат по неочакван начин, водейки до труднопредвидимо колективно поведение.
Тези системи по правило са трудни за разбиране, но са едновременно и забележително стабилни, и приспособими към удари. Но на моменти реагират катастрофално на неблагоприятна комбинация от дребни наглед независими провали. Именно поради това главният икономист на Световната банка Кармен Райнхарт и авторитетни познавачи на финансови кризи предупреждават, че "заразата работи по тайнствен начин". И че вторичните ефекти от руската инвазия в Украйна могат да станат огромни.
Засега Москва обслужва коректно задграничните си задължения и вече е направила три лихвени плащания по тях. Което не означава, че руснаците ще продължат да следват този курс. Големият тест е на 4 април, когато Кремъл трябва да погаси главници към местни и чуждестранни инвеститори за 2 млрд. щ. долара. А след 25 май щатският режим на санкции ще се затегне още и на американските субекти ще им бъде забранено да получават или да превеждат пари от и към руската държава, с което руският колапс става напълно реален. Той обаче няма да е с мащабите на последния фалит на страната от 1998-а, който потопи гигантския хеджингов фонд LTCM и доведе до поредица от трусове и до криза на глобалната финансова система.
В момента Русия не е чак толкова дълбоко интегрирана в световната финансова структура и може да се прояви като стресов фактор за нея, но не чак да я фалира.
Преди руското нахлуване в Украйна чуждестранните инвеститори са притежавали деноминиран в долари руски дълг най-общо за 20 млрд. долара и облигации в рубли за 37 млрд. щ. долара ( по данни на "Банк России"). Което е внушителна сума, но не толкова, че да доведе до огромен шок, ако обслужването на дълга спре. Нещо повече, за инвестиралите в руски ценни книжа като "БлекРок" и "ПИМКО", пораженията вече са нанесени и са отчетени в цените.
Мултинационалните банки също не изглеждат уязвими: управляващият директор на МВФ – Кристалина Георгиева оценява на 120 млрд. долара общата експозиция на чуждестранните кредитори на Русия – значителна заплаха, но не и с мащаб от системно значение. Защото след глобалната финансова криза от 2008-а и последвалите регулаторни мерки, банките разполагат с предостатъчно резерви, буфери и капитал.
Някои хеджингови фондове безспорно понасят болезнени загуби, но не и с мащабите на случилото се с LTCM. По изчисления на "Голдмън Сакс", общата нетна задлъжнялост на играчите от сектора е била 48% в началото на 2022-а (почти колкото и на LTCM през 1998-а), а брутната им пазарна експозиция – около 260% от капитала им или 25 пъти по-ниска отколкото на LTCM. Следователно, криза с мащабите от 1998-а няма да има.
Проблемът обаче е по-различен : Москва може да няма системно значение за финансовата система, но със сигурност е трудно преодолим фактор в сектора на световните природни ресурси.
Перспективата за намалени доставки на енергия и суровини качи цените на суровия петрол, на храните, на металите. Това нанесе сериозен удар върху големите търговски компании от ранга на "Гленкор", "Трафигура" и "Витол", които помагат за прехвърлянето на физическите активи през световните терминали и складове и се застраховат чрез финансови контракти срещу ценови "изненади" във времето между покупките и изпращането на стоките.
Клиринговите къщи и брокерите, които са търговски посредници, пък увеличават кешовите застраховки, които клиентите им трябва да внесат, за да гарантират сделките. Тези пари се връщат при търговците след като изпратят стоките. Но в даден момент те трябва да намерят милиарди долари, за да си осигурят нужната ликвидност. В резултат цените на корпоративните облигации на някои от най-големите компании от бранша попаднаха под силен натиск, защото кредиторите им се опасяват от инциденти. А някои от европейските играчи поискаха от централните банки "временна извънредна ликвидна подкрепа". Което още веднъж напомня, че кредитните институции не са единственият важен фактор на финансовата система, но и не означава, че централните банки ще се втурнат да спасяват която и да било компания, търгуваща със суровини.
Най-вероятният канал, по който Русия би могла да разпали по-голям пожар, е ненормалното време, в което се завихри кризата и ролята на централните банки.
Вместо чрез типичните финансови канали на кризата, пораженията се разпространяват през реалната икономика. Цените на всички продукти – от полупроводниците до стоманата и … до бебешките храни вече са скочили до небесата в резултат на пандемията и принуждават централните банки да променят паричните си стратегии – вместо да се стимулират икономиките – към борба с инфлацията.
Войната разстрои доставките на ключови суровини като поташ, газ за луминесцентни лампи и знаци, никел, паладий, платина, изкуствени торове, царевица и пшеница от Русия и Украйна. А те са два от най-едрите производители на тези борсови стоки. Така бе влошена още инфлационната перспектива. По данни на икономическия екип на госпожа Райнхарт , делът на развитите икономики, в които инфлацията е надхвърлила 5%, се е увеличил от нула в началото на 2021-а до 60% през февруари 2022-аи то дори преди да се прояви пълния ефект от военните поражения. А това може да принуди централните банки да повишат лихвените проценти по-агресивно, отколкото биха искали, за да предотвратят неуправляем инфлационен взрив.
С други думи, Русия може да се превърне в инфлационна снежна топка, която да предизвика лавина от агресивни лихвени увеличения и, по този начин, да хване неподготвена финансовата система, разчитаща на обилни парични стимули.
Подобна възможност е силно притеснителна, доколкото системните рискове рядко са нещо неуловимо, дори да са подценени. Те, по правило, са добре известни, но несправедливо игнорирани, особено напоследък, когато всичко се случва в режим на щедра монетарна политика. И хората, които залагат на него, трябва да се подготвят за неприятна изненада.
