На президентски и парламентарни избори гласуват в Сърбия

Сградата на парламента в Белград Скупщина

В съседна Сърбия днес се провеждат президентски и парламентарни избори, а в столицата Белград ще има и местни. И всичко това на фона на вече десетгодишната доминация на президента Александър Вучич в политическия живот на Сърбия.

Той спечели убедително първия си мандат преди пет години още на първи тур. Прогнозите отново го поставят като фаворит. Очакванията са неговата Сръбска прогресивна партия и коалиционните й партньори в правителството също да постигнат мнозинство в Народната скупщина. Изборите за нея са извънредни, след като на редовните преди две години демократичната опозиция обяви бойкот.

Главният опонент на Вучич за президентските избори е генерал от запаса и бивш началник на генералния щаб на армията – Здравко Понош.

Различни са прогнозите за изхода от гласуването. Опозицията се надява на промяна – да вземе властта в Белград и да се стигне до баложат на президенските избори и там да спечели. Според някои анализатори имат възможност да вземат столицата. Според други  Вучич ще спечели нов президентски мандат още на първия тур.

Законодателният орган на Сърбия е еднокамарен парламент – Скупщина,

с 250 депутати (народни посланици), които по конституция се избират чрез свободно и тайно гласуване за четиригодишен мандат. Държавен глава на Република Сърбия е президентът, който се избира за петгодишен мандат на всеобщи преки избори. Висш орган на изпълнителната власт е Министерският съвет начело с министър-председател, който се избира от парламента, след предложена от президента кандидатура. Председателят на Министерския съвет формира правителство, което се одобрява от парламента.

Правомощията на президента според Конституцията:

– се избира за 5 години от деня на избора, като може да бъде избиран за не повече от 2 мандата;

– придобива имунитет, даден му от страна на Народната скупщина;

– има право да разпуска парламента и да насрочва парламентарни избори;

– обявява извънредно положение;

– има право на вето върху приет закон, както и да го върне в парламента за доразглеждане (ако законът се приеме отново, то президентът е длъжен да го подпише).

Президентът на Сърбия е върховен главнокомандващ на сръбската армия.

Председателят на Народната скупщина изпълнява длъжността на президента, ако последният не може да упражнява задълженията си.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Как се промени качеството ви на живот от началото на 2026 година?

Подкаст