"Свидетели сме на раждането на Бретън Удс ІІІ – нов световен монетарен ред, базиран върху валутите на зависимите от суровини държави от Изтока, който вероятно ще отслаби евродоларовата система и ще увеличи мощта на инфлационните сили на Запад".
Това написа през седмицата в анализ за клиентите Золтан Посар – шеф на звеното за "Глобална стратегия на краткосрочните лихви" на "Креди Сюис груп" в Ню Йорк, бивш банкер от нюйоркския клон на Федералния резерв и бивш служител на американското министерство на финансите.
Инвестиционният експерт посочва, че войната в Украйна и последвалите санкции срещу Русия са предизвикали "перфектната буря" за суровините, която застрашава финансовата стабилност. Нещо повече, тази криза не прилича по нищо на случилото се след 1971-а когато президентът Ричард Никсън премахва доларовия златен стандарт и слага край на ерата на базираните на суровината пари – Бретън Удс І. И когато тя приключи, щатският долар ще е много по-слаб, китайският юан – много по-силен, а глобалната монетарна система няма да е същата.
Бретън Удс ІІ
След Бретън Удс І, през последните почти 15 години повечето икономически кризи са решавани с пари: суапови линии, спасяване на колабирали финансови институции, покупки на активи от централните банки … с други думи – активно харчене на напечатани банкноти без реално покритие.
Фундаментът на този "Бретън Удс ІІ", изграден върху вътрешни парични средства (държавни ценни книжа с риск да бъдат конфискувани, който не може да се хеджира) бе разрушен когато Г-7 заграби валутните резерви на Русия, пише Посар. И светът е изправен пред проблем, който парите не могат да решат лесно.
Банкерът дава за пример отказа от руски енергийни източници. Германският бойкот на руския суров петрол означава, че вместо руския сорт "Уралс", товарен на танкери "Афрамакс" с капацитет 600 хил. барела и едноседмично плуване до Хамбург, суровината ще трябва да се прехвърли на много големи танкери с 2 млн. барела вместимост. Процесът ще отнеме седмици, а след това ще трябват два месеца докато стигне до Китай. Да не говорим, че за поддържането на глобалния обмен на сегашните равнища ще са необходими с 10% повече такива едри съдове и по-голямо финансиране за търговците на суровини, за да могат те да покрият по-високите разходи за лизинг на корабите и на товарите. В момента флотилията от големи танкери наброява около 800 съда, следователно 10% се равняват на 160 млн. барела суров петрол.
Ако се вземат предвид сходните усложнения за транспортирането на други суровини, чиито водещ износител е Русия (стомана, пшеница, торове и т.н.), става много ясно как те ще подгреят инфлационния натиск върху самите борсови стоки, цените на корабните превози и всички други участници по веригата. Това мотивира твърдението на Посар, че сегашните условия са много по-сложни отколкото по време на другите кризи напоследък поради това, че "проблемът е не само номинален (валутен обмен, фиксирани курсове, паритети или голям овърдрафт), но и реален: суровините са реални ресурси (храни, енергия, метали) и техниият дисбаланс не може да се реши с парични инжекции…защото пари могат да се напечатат, но петрол за отопление или пшеница за храна – не".
Бретън Удс ІІІ
Инвестиционният стратег на "Креди Сюис" прогнозира, че нов световен ред ще бележи третото десетилетие на нашия век и може да продължи дори още по-дълго. Той ще се роди от кризата на суровините, която набира скорост. Посар сравнява суровините със застраховките, които на практика са пари, а трусовете ще са резултат от сблъсъка на привлекателните външни с вътрешните парични средства.
Експертът определя руските суровини, чиито цени колабират заради сегашните и очакваните бъдещи санкции, като високорискови дългови книжа CDOs, подобни на онези, предизвикали световната финансова криза през 2008-а. А всички останали неруски борсови стоки, чиито котировки растат мощно – със сигурните американски ДЦК от същата година. И докато едните се обезценяват ударно, а другите поскъпват, "валят" искания за увеличаване на авоарите на пазарните играчи, с които те да гарантират позициите си. С други думи – "суровинната база" нараства.
Историята на всяка от предишните кризи през 1997-а, 2008-а и 2020-а показва, че винаги се е появявал "спасител", но този път такъв засега няма. Западните централни банки не могат да затворят разширяващата се ценова пропаст на пазара на суровини, защото именно техните правителства засилват санкциите. Което означава, че те ще трябва да се справят с растящия инфлационен натиск и да се опитат да го охладят с лихвени увеличения и затягане на паричната политика. И няма да разполагат с достатъчно дебели баланси и да осигурят спешна ликвидност, за да затворят спредовете между руските и другите суровини. Търговците на борсови стоки също не биха могли да се спряват с проблема. Това оставя висящ въпросът кой ще го реши. И единственият отговор като че ли е – Народната банка на Китай, която няма подобни рестрикции и може да печата пари.
Старият икономически ред, при който световната търговия се върти около "крал долар", започва да запада.
Последните примери са китайските покупки на въглища и суров петрол в юани, както и призивът на Москва от 9 април към страните от групата БРИКС да побързат със създаването на интегрирана система за разплащания, която да дублира западната.
Китай очаква първите доставки на руски въглища срещу юани да пристигнат в страната през този месец, а на руски петрол сорт "Източносибирски тихоокеански" (ESPO) – през идния.
Тези сделки са само един пример за оформящия се нов икономически ред, базиран на "суровинните валути" на Изтока. За Посар той означава по-висока инфлация, ръст на лихвените проценти и по-интензивно търсене на запаси от суровини, което по естествен път ще замени търсенето на валутни резерви (американски ДЦК и други инструменти на Г-7). Същевременно, ще намалее интересът и към зелените пари, защото повече сделки ще се осъществяват в други валути. Резултатът: непресъхващата валутна премия на долара към паричните му конкуренти ще бъде редуцирана с потенциал да се превърне в отбивка. С други думи – безспорната му монополна позиция на световната сцена ще бъде разклатена.
В този ред на мисли Посар посочва, че "вместо момент Волкър светът е получил момент Путин".
(Бел ред. – Пол Волкър е председател на Федералния резерв от четвъртото тримесечие на 1979-а до края на 1986-а и през този период въвежда драконовски мерки за борба с щатската инфлация).
И че приказките за "разрушаване на руските пазари", за унищожаване на рублата, за "пълно търговско ембарго", за изгонване на Русия от "общността на нациите" и т. н. са просто за зомбираната публика от галериите. Твърденията на инвеститора се подкрепят от Иран, който вече четири десетилетия се бори с такава изолация и все още е жив. При това Техеран успява да продава по най-малко 3 млн. барела петрол на ден дори сега, с подменени етикети и превозван от танкери в нощните часове.
Москва работи усърдно за двустранни разплащания в националните валути на страните, за които доставя суровини (рубли-рупии, рубли-юани и др.), а от "неприятелските държави" изисква да се издължават в рубли. Саудитска Арабия вече започна да оценява в юани някои от петролните си сортове за китайски клиенти.
Като се има предвид, че глобалният пазар на суровини е застрахователната полица за статута на щатския долар като световна резервна валута, ако този блок бъде изваден от стената, тя ще започне да се руши.
Намаленото търсене на долари ще е лоша новина за американското правителство, което е силно зависимо от него, за да балансира неконтролируемите си разходи.
Какъв би бил светът, в който Пекин няма нужда от зелени пари?
Китай е най-едрият собственик на деноминиран в щатски долари дълг. Ако страната продължи да се дистанцира от американската валута, Федералният резерв ще трябва да купува щатски ДЦК, както прави през последните две години и притиска пазара на облигации с дебелия си палец. Ако обаче започне да редуцира баланса си успоредно с намаляващото задгранично търсене на американските дългови книжа и в свят без петродолари, белият дом или ще трябва да свие драстично разходите, или американските централни банкери ще трябва да продължат да печатат пари, за да монетизират държавния дълг.
И ако този сценарий в момента звучи нереално, действителността е, че доларът е на доста хлъзгав терен. И американските стратези ще трябва много внимателно да премерят по-нататъшното му използване като оръжие.
